Мери, Мери

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2007

Признавам си - за сега съм почитател само на Алекс Крос, а не Джеймс Патерсън. Само че нещо д-р Крос почва да ми става досаден (или поне визията на позастаряващ негър от вашингтонското гето, лепващ "необикновенна" жена в почти всяка книга и отдаден единствено на децата си).
Този роман за разлика от предните не е зареден с екшън и всемогъщи социопати, за сметка на това Патерсън се е опитал да се върне към загадката в книгите. Лошото е, че от самото начало на историята дава прекалено много жокери, за да се "хване" читателя на междинния финиш. Другото лошо нещо е баналния финал по хамерикански - сред цялата комуникация на този свят и всички служители на ФБР, работещи по случая, развръзката отново е Лошия срещу Добрия, очи в дуло и т.н.
Приятна книга, но не е на нивото на "Целуни момичетата" и "Теменужките са сини".