Престъпни удоволствия

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2005

Това беше първата ми среща с Анита Блейк - съживител на зомбита и убиец на вампири (когато съдът издаде разпореждане за екзекузия). Романът е с добре създадена мрачна атмосфера, в която познатото ежедневие е преплетено със свръхестествени създания и мистични събития. Лошото е, че много неща от този свят са споменати мимоходом, останах с впечатление, че има и други произведения преди това. Вампирите и върколаците признати като равноправни граждани, съживяването на зомбита - законен бизнес, вампирска църква, предлагаща гарантирано безсмъртие - света на Хамилтън е интересен, макар и доста зловещ. Вампирите-повелители ми изглеждат толкова могъщи, че не мога да разбера кой или какво ги удържа от пълната власт над човечеството, явно има още парчета от света, неспоменати в този роман. Нещо в описанията на вампирите адски ми напомня на героите от книгите на Ан Райс - дали студените загадъчни красавци с потенциално горещи чувства са романтичната женска представа за вампирите, за разлика от мъжката - гадни кръволоци за трепане? Обаче идеята за употреба на бойна огнепръскачка срещу вампир си е новаторска, поне за мен. Допадна ми и стилът на изразяване на авторката, нещо средно между черния хумор на коравите частни ченгета от pulp fiction и остроумно-заядливите дърдорковци от съвременните холивудски екшъни.
Не мога да кажа, че сюжета беше неочакван, но пък книгата е лека за четене и приемливо кратка. При случай ще си взема още нещо на Хамилтън, но поне за сега не попада в списъка ми "Всичко и веднага!".

Много харесах:
Всеки има своите слабости. Някои хора пушат. Аз събирам плюшени пингвини. Ако не кажете на никого, и аз няма да кажа.
Страхът обвързва по-здраво и от любовта, и от омразата, а и действа далеч по-бързо.
Усмивката, с която ме озари, бе обещаваща и представляваше коктейл от малко зло и много секс.