Законът повелява

Автор: Денис Лихейн
Издател: ЕРА
Година: 2004

Почти до края на книгата не разбирах откъде идва заглавието (оригиналното е Gone Baby Gone). Но пък явно е едно от малкото удачни "преименувания" на книги.
Фабулата беше добра - няколко преплитащи се случая, изглеждащи като един единствен. Разрешаването на загадката беше повече заради нагласената "случайност", отколкото заради действията на героите.
Добър пример беше полицейския ескадрон, раздаващ собствена справедливост - срещу едрите "играчи" тактиката с незаконно унищожаване на дрога и оборудване е неефективна, а поради незаконните действия няма как персонала да бъде окошарен. Другата интересна част бяха размислите дали годността да създадеш дете е равностойна на годността да отгледаш това дете - Закона не прави разлика, за съжаление реалността дава адски много примери за противното (нямам предвид само романа, всеки желаещ може да отвори произволен вестник, новинарски сайт, телевизионен канал при това в произволен ден и да се натъкне на ужасяващи случаи).
Дилемата, която поставя Лихейн накрая е адски тежка - кое е по-добре, да се наруши Закона (и да се осигури щастлив живот на едно дете), или да се спази Закона (като следствие няколко ако не добри, то поне не лоши хора отиват в затвора, а един детски живот е опропастен)? Героите на Лихейн взимат своите решение и както подобава заплащат цената за решението си. Силна беше репликата на едно ченге, започнало да нарушава Закона в името на Справедливостта: Моята работа пък е да защитавам и да служа на хората, тъпако. Другата силна сцена беше посещението на Патрик Кензи при върнатото на майка му момиченце и осъзнаването, че тази жена не се е променила и няма да се промени, ще си остане алкохоличка, наркоманка и курва, а детето не го очаква нищо добро. Като имам предвид какво струваше на Кензи връщането на това момиченце, просто частния детектив явно има нерви от стомана -на негово място аз бих застрелял майката или себе си.
Не мога да не спомена моя любимец Буба Роговски - Терминатора са го правили по негов блед образ и подобие. Сцената с броенето на парите в къщата на педофилите може да стане класика сред екшън-филмите.

Харесах:
Такъв си е Буба. Негодниците, които ужасяват обикновените хора, му хранят кучетата.
Буба кимна, сякаш бях казал: "Бижутата на баба ми." Би реагирал така, дори да бях рекъл: "Доказателства за съществуването на извънземни." Той трудно се впечатлява, освен ако не му уредиш среща с Джейн Сиймур.