Облакът

Автор: Рей Хамънд
Издател: Бард
Година: 2007

Слаба книга, нелогична и досадна. 366 страници, посветени на несвързана пропаганда срещу създаването на Изкуствени интелекти, 'щото ша ни поробат.
Сюжет: Интелигентно извънземно оръжие - огромен космически облак, насочващ се по радио-вълни (според автора - универсалното комуникационно средство за всяка цивилизация) се изтърсва в Слънчевата система и обгръща Земята, като първоначално предизвиква топлинен удар, а после тотално замръзване на планетата. Подмамен от кораб-примамка го подмамва в преследване извън пределите на Слънчевата система малко преди човечеството съвсем да пукне. Естествено, само след няколко години обстановката се е нормализирала поти изцяло. Айде бе - в рамките на седмици студа на повърхността сковава дори океаните, а биосферата се измъква от тоя шок само за няколко години, по-голямата част на населението на белите държави оцелява. Има втора сюжетна линия, прекалено неубедително свързана с първата, в която доблестните Хакери на свободата се борят срещу незаконните ИИ-та в Мрежата и дори успяват да победят изперкулясал военен свръхразум (а пък описанията на действията им развесели дори и узер като мен - то бива хакерски "легенди", ама чак толкова...).
В книгата има един персонаж, удивително приличащ на сър Артър Кларк, само дето е някакъв своенравен дементен старец, живеещ на коралов остров в Големия бариерен риф. А и така не успях да разбера - тоя чешит хубаво си инсталира 200 мегаватов радиопредавател, а как го захранваше това чудо на малкото островче - ядрен реактор ли е имал, що ли?

Харесах:
Поради богатия си опт в борбата със студа, руснаците бяха добавили към провизиите и шест каси водка.