петък, ноември 29, 2013

Сигнал за опасност

Автор: Лий Чайлд
Издател: Обсидиан
Година: 2003

Джак Ричър е във Флорида, денем копае басейни, а вечер е бияч в стриптийз клуб. Един ден детектив от Източното крайбрежие идва да го търси по поръчка на непозната жена. Скоро след това е захвърлен мъртъв в канавката. После идват и двойка бандити да търсят кого е търсил детектива. Джак тръгва към Ню Йорк.
Там го чака едно момиче, влюбено в него от почти 20 години, завещаната му къща на баща ѝ, неговия бивш шеф (появил се за малко в "Труден за убиване") и една стара история от Виетнамската война. И безмилостен противник с много ум и никакви скрупули.
След малко търчане насам-натам с няколко щата, Джак раздаде възмездие, получи нов комплект рани, прескочи трапа и оцеля, за да се изправи пред най-тежкия въпрос в живота на всеки: А сега какво да правя?
Отговорът - в следващия роман.

Харесах:
Богатството е хубаво нещо, но бедността също можеше да е поносима.
***
военните винаги си тръгват последни, ако има безплатна храна и напитки
***
Целта на охраната беше защита - ако се захванеш и с нападение, най-вероятно да объркаш и двете.
***
трудоемката задача да се гримира така, че да изглежда като че ли не си е правила този труд
***
Беше китайски пистолет, 22-ри калибър, имитация на съветска имитация на нещо, което поначало не е вършело никаква работа.

четвъртък, ноември 21, 2013

Хладнокръвно отмъщение

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година: 2011

Историята продължава директно от края на "Трескави сънища". Пендъргаст охотно влиза в капана, поставен от зет му и този път за малко наистина да бъде убит. Все пак Главният герой е неприкосновена личност и действието отново се превръща в преследване и измама. Точно когато Пендъргаст се сякаш приближи достатъчно, за да успее накрая изцеди истината от зет си, дойдоха ТЕ.
Потресаващо, но ТЕ са Нацисти! Изпълзяли от Бразилия, прикривали се в стария германски квартал на Ню Йорк, богати, зли и некадърни както винаги. След няколко размени на засади, Пендъргаст остана прецакан: пред очите му току-що появилата се отново съпруга бе отвлечена, зет му - застрелян, шофьорът-помощник Проктър също бе гръмнат, а и самия специален агент получи още една дупка.
Ключът за следващия том е в едно момиче (второстепенна героиня от "Натюрморт с гарвани"), която следва в Ню Йорк на издръжка на Пендъргаст и не устоява на изкушението да се забърка в историята. Откривайки стара бърлога на нацистите, тя се натъкна на купчина недоунищожени документи. Явно това ще е нишката, която ще разплита Пендъргаст в следващия том.


Харесах:
Този тип се превръщаше от неприятност в проблем.

понеделник, ноември 18, 2013

Трескави сънища

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година: 2010

Една вече Алойзиъс Пендъргаст е в старото си семейно имение. Обзет от спомени, започва да разглежда пушката, която жена му е стискала по време на злополучния последен лов в Африка, когато я разкъсва лъв. Малко ръжда по дулото е повод оръжието да бъде почистено, но в цевта Пендъргаст открива следи от халостен патрон. Извод: не е било случайна злополука, а организирано убийство.
За пръв път в романите Пендъргаст излиза от непоклатимото си хладнокръвие. Мобилизира за помощник стария си другар детектив Д'Агоста и хуква по следи с 12 годишна давност. И макар и трудно, кълбото започва да се разплита. Покойната съпруга на всъщност е била една доста потайна дама. Заниманията ѝ в благотворителна лекарска организация всъщност не са били единствената ѝ работа. Тя е имала собствен проект и е успяла да  го осъществи до някъде: открила е вирус в изчезнал вид папагали, който предизвиква рязко стимулиране на мозъчната дейност, превръщайки жертвата в гений. Уви, за кратко. След това надделява лудостта, причинена от претоварването на сетивата с усещания, защото вирусът уврежда мозъчният "филтър" за маловажна информация.
Срещу Пендъргаст се изправя екип на банкрутирала някога фармацевтична компания, който е провеждал изследване на вируса. В него е и по-големият брат на покойната г-жа Пендъргаст, също лекар и превъзходен стрелец. Започва "почистване" на следите и отстраняване на слабите звена. Доста успешно, но не достатъчно, агент Пендъргаст успява да се докопа до всичко, без самоличността на стрелеца. Книгата завърши с покана на девера към Пендъргаст за двуседмичен лов в забутан край на Шотландия, където трябва да се разиграе финалния рунд.
По-интересното е, че деверът се плашеше не от личното отмъщение на гений като Пендъгаст, а от привличането на нечие внимание върху историята...

петък, ноември 15, 2013

Таласъмия 2010-2011

Автор: Сборник
Издател: Квазар
Година: 2013

От доста време не бях чел сборниците с наградените разкази от ежегодния конкурс Таласъмия. Време бе да понаваксам поне малко.
  • Божидар Грозданов, "Деветте ключа": най-добрия разказ в сборника, действието е в света на "Неподвластните" и "Новопокръстени звезди"
  • Васил Попов, "Земя като решето": доста плосък разказ за загуба и прошка
  • Христина Търпанова, "Да дочакаш края": нелоша история за края на създанията от старите митове
  • Коста Сивов, "Вовин": още един слаб разказ, дори не намирам кое точно му е митологичното
  • Георги Костадинов, "Вятър от обърнато листо": история с любов, грешка и нестинари, но и той не е за тук
  • Калоян Захариев, "За мишките и змейовете": алтернативен свят с митични създания и хора, с цивилизация като нашата и не съвсем, разкошен хумор, смял съм се на глас в трамвая
  • Дамян Денев, "Последния шаман": пак слаб разказ
  • Добромир Ралев, "Разковниче": неоползотворен потенциал, кратката история за трагично нелеп поход в планината за търсене на растението "разковниче" може да се преработи в нещо по-добро
  • Иван Хазъров, "Шестия Граал": не лош разказ (вече съм го чел, но не помня къде) в близко бъдеще, в който продължава древна война между създания, които наричаме богове

Харесах все от "За мишките и змейовете":
юнаците... те бяха установили, че от битки с разни змейове няма да си докарат нищо освен артрит и мазоли от въртенето на мечове, та за това се ориентираха към частния сектор, където се печелеше по-добре
***
Veni, vidi и ни спукаха от бой.
***
Дъвки "Змейдент" с аромат на разложена плът. Нека околните усетят автентичната миризма на изядени юнаци. Прави зъбите приятно кафяви. С вкус на ягода.

събота, ноември 09, 2013

Труден за убиване

Автор: Лий Чайлд
Издател: Обсидиан
Година: 1998

Джак Ричър си върви по улицата. Помага на млада жена с контузен крак да не падне. В следващия момент е отвлечен заедно с нея. По случайност тя е агент на ФБР, дъщеря на председателя на съвета на началник-щабовете и кръщелница на действащия президент.
Поредната каша започва нелепо, както и предната. Този път лошите са расистка милиция, които искрено вярват, че могат да отцепят парченце от щата Монтана в независима страна и да стартират нова революция/война за независимост от там. Главатарят е магнетичен психопат, хората му - малоумни селяндури, но за беда разполагат с твърде много пари. Достатъчно, за да си купят дори склонен към корупция държавен служител. А в Белия дом един сив кардинал преценява, че поради личността на заложничката намеса на ударните части на ФБР ще прилича на лично отмъщение от страна на властимащ над бунтуващите се граждани. И всичко е оставено в ръцете на няколко агента, няколко военни и Джак Ричър. Последният е предостатъчен. Освен че е бил професионален военен полицай, той се оказва и великолепен снайперист - от най-добрите в цялата армия. Уменията му в ръкопашен бой, стрелба с пистолет и взимане на решения в критична ситуация бяха демонстрирани в първия роман. Селяците нямат шанс, но не го знаят.
Като цяло - средна хубост, но е написана по-добре от първата.

Харесах:
съмняваш ли се, дръж си езика зад зъбите
***
Когато едно правителство тръгне по лош път, именно най-добрите въстават срещу него.
***
Откакто свят светува нито един редник не е отишъл при офицера да каже: не можах да го свърша, сър.

сряда, ноември 06, 2013

Място за убиване

Автор: Лий Чайлд
Издател: Обсидиан
Година: 1998

Първа книга за Джак Ричър. Не очаквах много и получих точно толкова.
Дик Марчинко Джак Ричър е роден във военна база, по-малкия син на офицер от морската пехота. Израстнал в поделения по цял свят, но почти не живял в САЩ. По-късно следва семейния път: военната академия Уест Пойнт, 13 години във военната полиция, куп награди. Покрай съкращенията през '90-те след края на Студената война се оказва уволнен и свободен да навакса с всичко пропуснато. И той започва да скита в САЩ - без кредитна карта, без кола, без багаж, без планове. Така се оказва в едно забутано градче, където местната полиция го арестува по подозрение в убийство, което не е извършил. Доброто алиби му дава шанс да продължи както до сега, но жертвата се оказва по-големия му брат. И Джак започва разследване с ясната мисъл, че ще търси отмъщение, а не правосъдие.
Схемата на романа е от изтърканите: богати негодници с откачени дечица, корупция в местната власт и полиция, брутални схватки и хубава жена за добрия.
По подадените парченца се досетих каква е интригата доста, преди Чайлд да я поднесе чрез разкритията на героите.

Харесах:
Мълчанието обърква полицая. Той е длъжен да каже, че имаш правото да мълчиш, но ужасно се дразни, когато го използваш.
***
президентът се хилеше лъчезарно - точно като държавник, който обяснява, че нищо не може да стори
***
Чувствах се като в рая. Или по-точно в хубава кръчма с разкошна жена и приличен оркестър.
***
-Разбирате ли от пари в брой? - запита накрая.
-Имам от тях - казах аз. - Но не знам дали ги разбирам.
***
Докато хората вярват в долара, няма как да загубим.
***
Идеалния бизнес за всяко правителство - да печата валута за износ.

неделя, ноември 03, 2013

Казъм сити

Автор: Алистър Рейнолдс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2004

Първи роман на Алистър Рейнолдс. Оставам със смесени чувства, основно заради изцяло положителните отзиви на приятелите ми.
Романът е един, но историите в него са 3 1/5, едната в реално време, едната в минало, едната в ретроспекция и последната само скицирана, разказвани паралелно и обединени едва в края. Като се добави и сложния свят, изграден от Рейнолдс, четенето става доста трудно на моменти. Не че не го харесах - имаше доста близки черти с харесали ми книги като "Станция Пердидо" на Миевил, Altered carbon на Морган, "Ангелско сърце" на Хьорстбърги т.н.
Ветеран от нескончаема война на поизостанала планета, по-късно преквалифицирал се в наемен убиец и накрая телохранител, води вендета срещу могъщ аристократ, ликвидирал последния му работодател. Преследването го води към орбиталния асансьор, а след тежък инцидент и в космоса, за да се събуди години по-късно в друга звездна система. Следата все още е топла и той слиза на планетата Йелоустоун, до скоро най-великия човешки свят, преживял опустошителна био-технологична епидемия само преди няколко години. Започват поредица срещи, схватки, измами и преговори, а главният герой все по-отчетливо разбира, че не е този за който се мисли. Дори не е и този, който би трябвало да е. Осъзнаването беше предвидимо. Развръзката - твърде насилена.
Отделно бе маркирана история за продължаваща милиони години война на машинен интелект срещу биологичния разум. Щом зародила се цивилизация започне космическата си експанзия, рано или късно попада под удар. Има сбор от останките на почти изтребени раси, които се крият в открития космос и си сътрудничат в опит да удължат оцеляването си.
ще прочета и другите книги на Рейнолдс, най-малкото защото напоследък не излиза много фантастика. От тази не съм особено впечатлен, но потенциала на света е сериозен.

Харесах:
-...Струваш ми се добър човек. Обвит си с аура на спокойствие.
-Същото казват и за психопатите.
***
Винаги е съществувала съвсем тънка разграничителна линия между абсурда и рицарството.
***
Все едно човек от двайсет и първи век да се опитва да изработи средновековен меч, без да има представа от металургия.
***
град, превърнал се в болна перверзия на себе си
***
Нямаше как да не се възхитя на подобна непринудена бруталност.
***
Победата губи смисъла си, ако забравиш какво си победил.
***
Отпих от чая. Беше блудкав - като вкусов еквивалент на изключително блед акварел.
***
в стойката му се долавяше естествената стегнатост на майстор на бойните изкуства
***
Аз не бях най-добрият лъжец на света, но същото се отнасяше и за нея. Двамата трябваше да си направим група за взаимопомощ.
***
Няма ли да е по-разумно а отидем там по-късно, с подходящо подготвен за тази цел взвод от хора и може би дори с нещо подобно на план?