Трескави сънища

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година: 2010

Една вече Алойзиъс Пендъргаст е в старото си семейно имение. Обзет от спомени, започва да разглежда пушката, която жена му е стискала по време на злополучния последен лов в Африка, когато я разкъсва лъв. Малко ръжда по дулото е повод оръжието да бъде почистено, но в цевта Пендъргаст открива следи от халостен патрон. Извод: не е било случайна злополука, а организирано убийство.
За пръв път в романите Пендъргаст излиза от непоклатимото си хладнокръвие. Мобилизира за помощник стария си другар детектив Д'Агоста и хуква по следи с 12 годишна давност. И макар и трудно, кълбото започва да се разплита. Покойната съпруга на всъщност е била една доста потайна дама. Заниманията ѝ в благотворителна лекарска организация всъщност не са били единствената ѝ работа. Тя е имала собствен проект и е успяла да  го осъществи до някъде: открила е вирус в изчезнал вид папагали, който предизвиква рязко стимулиране на мозъчната дейност, превръщайки жертвата в гений. Уви, за кратко. След това надделява лудостта, причинена от претоварването на сетивата с усещания, защото вирусът уврежда мозъчният "филтър" за маловажна информация.
Срещу Пендъргаст се изправя екип на банкрутирала някога фармацевтична компания, който е провеждал изследване на вируса. В него е и по-големият брат на покойната г-жа Пендъргаст, също лекар и превъзходен стрелец. Започва "почистване" на следите и отстраняване на слабите звена. Доста успешно, но не достатъчно, агент Пендъргаст успява да се докопа до всичко, без самоличността на стрелеца. Книгата завърши с покана на девера към Пендъргаст за двуседмичен лов в забутан край на Шотландия, където трябва да се разиграе финалния рунд.
По-интересното е, че деверът се плашеше не от личното отмъщение на гений като Пендъгаст, а от привличането на нечие внимание върху историята...