Казъм сити

Автор: Алистър Рейнолдс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2004

Първи роман на Алистър Рейнолдс. Оставам със смесени чувства, основно заради изцяло положителните отзиви на приятелите ми.
Романът е един, но историите в него са 3 1/5, едната в реално време, едната в минало, едната в ретроспекция и последната само скицирана, разказвани паралелно и обединени едва в края. Като се добави и сложния свят, изграден от Рейнолдс, четенето става доста трудно на моменти. Не че не го харесах - имаше доста близки черти с харесали ми книги като "Станция Пердидо" на Миевил, Altered carbon на Морган, "Ангелско сърце" на Хьорстбърги т.н.
Ветеран от нескончаема война на поизостанала планета, по-късно преквалифицирал се в наемен убиец и накрая телохранител, води вендета срещу могъщ аристократ, ликвидирал последния му работодател. Преследването го води към орбиталния асансьор, а след тежък инцидент и в космоса, за да се събуди години по-късно в друга звездна система. Следата все още е топла и той слиза на планетата Йелоустоун, до скоро най-великия човешки свят, преживял опустошителна био-технологична епидемия само преди няколко години. Започват поредица срещи, схватки, измами и преговори, а главният герой все по-отчетливо разбира, че не е този за който се мисли. Дори не е и този, който би трябвало да е. Осъзнаването беше предвидимо. Развръзката - твърде насилена.
Отделно бе маркирана история за продължаваща милиони години война на машинен интелект срещу биологичния разум. Щом зародила се цивилизация започне космическата си експанзия, рано или късно попада под удар. Има сбор от останките на почти изтребени раси, които се крият в открития космос и си сътрудничат в опит да удължат оцеляването си.
ще прочета и другите книги на Рейнолдс, най-малкото защото напоследък не излиза много фантастика. От тази не съм особено впечатлен, но потенциала на света е сериозен.

Харесах:
-...Струваш ми се добър човек. Обвит си с аура на спокойствие.
-Същото казват и за психопатите.
***
Винаги е съществувала съвсем тънка разграничителна линия между абсурда и рицарството.
***
Все едно човек от двайсет и първи век да се опитва да изработи средновековен меч, без да има представа от металургия.
***
град, превърнал се в болна перверзия на себе си
***
Нямаше как да не се възхитя на подобна непринудена бруталност.
***
Победата губи смисъла си, ако забравиш какво си победил.
***
Отпих от чая. Беше блудкав - като вкусов еквивалент на изключително блед акварел.
***
в стойката му се долавяше естествената стегнатост на майстор на бойните изкуства
***
Аз не бях най-добрият лъжец на света, но същото се отнасяше и за нея. Двамата трябваше да си направим група за взаимопомощ.
***
Няма ли да е по-разумно а отидем там по-късно, с подходящо подготвен за тази цел взвод от хора и може би дори с нещо подобно на план?