неделя, декември 31, 2017

Животът на насекомите

Автор: Виктор Пелевин
Издател: Факел експрес
Година: 2017

Книгата е от 1993-та. Усеща се шока от разпада на СССР и колапсът на икономиката.
Чрез смесването на образите на насекоми и хора е дадено описание на живота в този момент - от дребните надрусани уонаби-интелектуалци, през дребните далавераджии до някогашните работнички-мравки и бунтуващите се срещу тях дъщери-кажгоде"мухи".
Пелевин тепърва ще ескалира, това си е ранна творба, макар и с типичния смахнат изказ и невъзможни завои на действието.

Харесах:
...ние по принцип непрекъснато живеем в тази тъмнина, просто понякога тя е мъничко по-светла. И че ставаш нощна пеперуда именнов момента,  когато разбираш колко е тъмно наоколо.
***
Щом разбереш, че живееш в пълен мрак, от мрака незабавно се появяват прилепи...

петък, декември 29, 2017

Чернова

Автор: Рандал Силвис
Издател: Софт прес
Година: 2017

На традиционния Панаир на книгата по традиция приех препоръката на Риков и се снабдих с тази книга. Дорбо попадение, както обикновено.
Поредното ченге с лична трагедия и провален личен живот работи в щатската полиция на Пенсилвания. Новият му случай е за убийството на майка и 3 деца, а най-вероятният извършител е бащата - известен писател и преподавател в местен колеж. Докато тече претърсването на околните гори, полицаят започва да рови в последните седмици от живота на писателя. Всичко изглежда безсмислено губене на време, докато в един стриптийз клуб не прозвучават фалшиви нотки. После развръзката сама дойде и беше най-слабата част на книгата.
Допаднаха ми двете линии на разказа - умопомрачената на писателя и дълбоко депресираната на полицаят. Освен това ми допадна сарказма на застаряващия Демарко.
Бих прочел още нещо на автора.

Харесах:
-Ти ли черпиш?
-Виж какво, твоята заплата е четири пъти по-голяма от моята.
-Това не е единственотонещо, дето ми е четири пъти по-голямо от твоето.

четвъртък, декември 21, 2017

Спящата кукла

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2007

Преди всреме попаднах на втората книга за Катрин Данс. Сега прочетох първата и продължавам да не съм много впечатлен от поредицата. Дивър е майстор, но историите му за Линкълн Раймс и Амелия Сакс са доста по-добри.
Специалистката по кинесика (език на тялото) Катреин Данс работи за Калифорнийското бюро за разследване (КБР) - щатската криминална служба. Специалист по разпитите на заподозряни и свидетели, тя се занимава с най-тежките случаи. Един от тях ново разследване на старо убийство. Заподозрян е осъден убиец, докаран за разпит. Рутинната процедура се превръща в зрелищно бягство, придружено от палеж и няколко убийства. След това всичко тръгва на високи обороти: Данс и екипът ѝ получават подкрепление от агент на ФБР и трябва едновременно да ровят в събития отпреди 8 години, отпреди няколко седмици и случващо се в момента, за да спрат социопата.
Историята беше добра, с няколко обрата извън очакванията. Лошото е твърде дългите незначителни разговори и излишното задълбаване в личния живот на Данс.

Харесах:
през годините винаги се беше удивлявал как хората забравят здравата логика и чувството си за самосахранение, как сляпо вярваха в онова, което си мислеха, че искат

събота, декември 09, 2017

Клопка

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2011

Още една чудесна книга на Коубън.
Както и в много от другите, и в тази има загадка, която само привидно изглежда хомогенна. Всъщност отново се пресичат няколко различни истории и разплитането им е сложна задача.
Всичко започва с телевизионно предаване, посветено на изобличаването на педофили. Поадналият в клопка мъж обаче се държи нетипично, а в последствие е оправдан поради опорочаване на откритите доазателства от водещата на предаването. След това е малтретиран и застрелян от бивш федерален съдия пред очите на издънилата се журналистка. Трупът е укрит, а убиецът се измъква пак поради липсата на доказателства. На местопрестъплението пък е намерен мобилния телефон на изчезнало момиче. В последствие нейният труп е намерен в близък парк.
Така журналистката започва своето разследване на историята. Излиза странна връзка от миналото на предполагаемия педофил - всичките му съквартиранти от университета са станали жертва на скандали в последните няколко години. Всички истории започват по един и същ начин - анонимно послание, подкрепено от лавина потвърждения на анонимни източници в Интернет. Кампаниите са ефективни, но еднотипни и когато самата журналистка става обект на тазава, вече нищо не може да я откаже от разплитането на историята. Изплува студентска лудория, прерастнала в трагичен инцидент, исторя за саможертва, превърнала се в злостна омраза, и доста неочаквани странични линии.
Като епизодичен герой с ключова роля се появи Уин - партньора на Майрън Болитар. Коубън си има своя "свят" в района ан Ню Йорк - Ню Джързи с общи герои в различни истории.

Притеснителното в книгата е реалния механизъм за "омаскаряване" чрез Интернет. В наши дни понятията трол и fake news са ежедневие, но лавината тепърва набира сила.

Харесах:
Ако на ви харесва, променете закона. Не насилвайте правилата.

неделя, декември 03, 2017

Червеният заек

Автор: Том Кланси
Издател: Прозорец
Година: 2003

Втората книга за Джек Райън. Предният път спаси британският престолонаследник и семейството му от ирландски националисти. Този път трябва да спасява папата от покушение на КГБ чрез агент на родната ДС и турски убиец.
Както и в предните книги, стилът е муден, с множество маловажни разговори. Положителното си остава реалистичното предаване на историята. Случайни решения тласват историята в една или друга насока, а всеки човек има своето значение. Обстановката в СССР е предадена доста правдиво. Информацията за България сякаш е събирана от сръбски източници по време на първата световна война или пък Кланси има някаква странна асоциация между българите и мустаците.
Като цяло книгата е доста добра, но е и доста мудна.

Харесах:
Лекарството за всяка лъжа винаги е било истината. Лъжата имаше свойството да те шляпне през лицето и колкото по-умен беше човек, толкова повече болеше.
***
несправедливите страни са нестабилни
***
Хората си плащат, когато ги управляват луди със свитък от правила в ръка.
****
не съществуваше закон, който да задължава света да е нормален
***
единствената разлика между мъдрия човек и глупака е в мащаба на грешките
***
ако гениалността си има предели, то простотията е безгранична