Спящата кукла

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2007

Преди всреме попаднах на втората книга за Катрин Данс. Сега прочетох първата и продължавам да не съм много впечатлен от поредицата. Дивър е майстор, но историите му за Линкълн Раймс и Амелия Сакс са доста по-добри.
Специалистката по кинесика (език на тялото) Катреин Данс работи за Калифорнийското бюро за разследване (КБР) - щатската криминална служба. Специалист по разпитите на заподозряни и свидетели, тя се занимава с най-тежките случаи. Един от тях ново разследване на старо убийство. Заподозрян е осъден убиец, докаран за разпит. Рутинната процедура се превръща в зрелищно бягство, придружено от палеж и няколко убийства. След това всичко тръгва на високи обороти: Данс и екипът ѝ получават подкрепление от агент на ФБР и трябва едновременно да ровят в събития отпреди 8 години, отпреди няколко седмици и случващо се в момента, за да спрат социопата.
Историята беше добра, с няколко обрата извън очакванията. Лошото е твърде дългите незначителни разговори и излишното задълбаване в личния живот на Данс.

Харесах:
през годините винаги се беше удивлявал как хората забравят здравата логика и чувството си за самосахранение, как сляпо вярваха в онова, което си мислеха, че искат

И няколко червени рози

Автор:Джефри Дивър
Издател: ЕРА
Година:2009

Отдавна се зазяпвам по книгите на Дивър, но досега не бях чел нито една. Е, започнах с най-новата. Надявам се, че другите са поне малко по-добри. Не че тази е лоша, просто резюметата на другите ме карат да очаквам един интересен автор на трилъри, а тази не беше много впечатляваща.
Склонен съм да отдам разочарованието си на 2 неща: тази е поредния роман от дълга поредица и в него има куп препратки към отминали събития и вече напреднали взаимоотношения, които за мен са непознати;. второ - преводът май куца тук-там, отделно или автора не разбира  от MMORPG, социални мрежи, блогове и изобщо комуникации в Интернет (комай са му разказвали за какво става дума), или е писал като за хора, които никога не са се срещали с изброеното.
Иначе интригата не беше лоша - както се и очакваше, основното търсене беше погрешно, изненадата в развръзката беше добра, а и съпитстващите лични драми не бяха претупани.
Играта "Дайменшън куест" не съществува, но ако някой ден се появи ще трябва много да внимавам да не я започвам - звучи като виртуален свят, който чудесно ще ми пасне, до степен на пълно поглъщане.
За сега Дивър не влиза в списъка ми с фаворити, но определено ще прочета още нещо от него.
Терминът "екскрибиционист" (човек, споделящ твърде много за себе си в Интернет) е нов за мен. Обаче звучи готино.

Харесах:
-Как  ги наричате - улики или доказателства?
-И броколи да им казваш, важното е да помогнат да открием престъпника.
***
Онлайн света е огромен, но и малък.
***
ако човек иска деца, не е зле да има и жена
***
Полицаите разговарят с въоръжени заподозрени само по филмите и сериалите - при това в долнопробните.