събота, юни 28, 2014

Решаваща улика

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Атика
Година: 1995

Втората книга за Кей Скарпета ми хареса повече. Както и в предната книга, убиецът е извън картинката, а екипа Скарпета-Марино се опитва да реши странната загадка, породена от уликите. Въпреки залитане по линия на старо гадже, накога адвокат а днес - агент от ФБР под прикрите, историята се развиваше съвсем логично и немного мелодраматично. Финалът приличаше на предния, но явно така ще е в поредицата.
Скоро пак ще пробвам нещо на Корнуел.

Харесах:
Въздухът беше застоял и миришеше на прах, като че ли прозорците никога не се отваряха и вътре нямаше нищо, освен спомени.
***
Никога не съм била склонна да заместя качество с количество, а не съществуваше заместител на това да си трениран и способен.
***
как ли се е чувствал Господ, след като е създал свят, който не се нуждае от него
***
Няма правилен или неправилен начин да обичаш.
***
Талантът ѝ бил невероятен, като музика, композирана от слепци и живопис, сътворена от глухи.

четвъртък, юни 26, 2014

Гробовни тайни

Автор: Саймън Бекет
Издател: СофтПрес
Година: 2013

Последната поне за сега книга за съдебния антрополог Дейвид Хънтър не ме впечатли особено. Стилът е все така лесночетивен, но действието е ужасно клиширано.
Преди 10 години доктор Хънтър е бил за кратко консултант в издирването на телата на 2 близначки, жертви на заловен сериен убиец. здирването се проваля, изрода е осъден, Хънтър губи семейството си в автокатастрофа и всичко остава зад гърба му. Докато един ден убиецът избягва, а двама души от стария екип се свързват с Хънтър. Малко неохотно той се отзовава на молбата за посещение и веднага след това вече е в епицентъра на събитията. Смъртта на възрастен съдебен археолог от екипа сочи, че убиецът е тръгнал на поход за отмъщение. Само че за Хънтър парчетата история наоколо не пасват, нещо остава на ръба на разбирането му. Бекет прибягва към стария трик с безумния, но не и жесток социопат, разказващ осъвременената история на Квазимодо пред ужасения експерт. В края всичко идва на местата си - 4-те убийства не си приличат, защото не са извършени от едно лице. Отново се вади изтритата история с полицай, покриващ собствените си простъпки зад приписано другимо престъпление.
Предните книги бяха малко по-добри, явно Бекет е поизтъркал този герой.

сряда, юни 25, 2014

Завръщането на Пурпурната гвардия

Автор: Иън К. Есълмонт
Издател: Артлайн Студиос
Година: 2014

Може би най-добрата книга от света на Малазанската империя.
Историите, намеквани тук-там в поредицата на Ериксън тук са в центъра на събитията.
Старият екип, създал Малазанската империя и направил Келанвед император наистина не е мъртъв, а само се е скатал зад кулисите по време на управлението на съратничката им Ласийн/Въслата. Нейните действия до толкова не им харесват, че Урко, Ток-старши, Амарон, Чос и цял куп други ветерани организират метеж на континента Кюон, съчетан с инвазия на корпус от Фалар и Златните моранти. Срещу тях се изправят останките на гарнизона в Ли Хън, привидно рехавата Четвърта армия и събирани набързо регионални милиции. Самата Ласийн продължава да бъде привидно пасивна и дистанцирана от събитията, оставяйки Малик Рел, джисталския жрец на Маел, да продължава да обсебва властта в империята. Понеже нищо не става просто, Пурпурната гвардия решава да се завърне на Кюон след повече от век изгнание. Завързват се серия от сражения, в които тактика и подготовка се пресичат с инат и случайност, за да се стигне до неочаквани съюзи. За да е още по-сложно, отделение на Пурпурната гвардия извършва блестящ набег и измъква от мините за отататрал стотина магове, враждебни на малазанската империя. Само че плановете се обръщат наопаки, когато озлобен маг от Седемте града решава да отвори портал към Хаоса, за да опостуши целия континент Кюон и да си отмъсти за окупацията на родината му. Победата е с цената на изчезването на Върховния маг Тайсхрен, което опасно оголва Империята за в бъдеще. Смъртта на Ласийн и докопването на Малик Рел до трона беше изненада за всички.
Както винаги се появяват и изчезват загадъчни странници с могъщи сили, гледащи на битките в империята като на детска неразбория в пясъчника. Останаха множество отворени линии, които явно ще се развиват в бъдеще: Пътника и неговото отмъщение; изменника Скинър и постъпването му в Дом на вериги; младият Кайл с мечът на Лиоссеркал; избутването на Риландарас надалеч от сетите; бъдещето на Пурпурната гвардия след завръщането на принц К'азз и помиряването с Империята; съдбата на оцелелите ветерани от старата гвардия на Келанвед; и какво ли още не.

Не ми хареса недостатъчната работа на редактора. Знам, че Бард е съвсем отделно издателство, но все пак те издадоха 12 книги от света на Малазанската империя и поне за мен техните преводи на имената са станали разпознаваеми (вероятно е имало и по-добри решения, но все пак това е). Примерно чак след края на книгата се сетих, че ренегата Сивогрив всъщност до сега е споменаван като Греймейн - един от най-добрите пълководци на Империята редом с Дужек и Колтейн. Поне за мен е много досадно.

Харесах:
съвършената безполезност на враждите, продължавани и отвъд живота
***
Раболепието и подчинението могат да бъдат наложени със сила. Разбирането и приемането не могат.
***
Как можеха да се надяват да освободят гражданите от управниците им, след като те толкова явно не желаеха да бъдат освободени?
***
Мъдростта съществува само със задна дата.

четвъртък, юни 19, 2014

Питър Пан трябва да умре

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2014

4-ти роман да Дейв Гърни и отново добре замислена интрига.
Прясно уволнен следовател от Бюрото за криминални разследвания на щата Ню Йорк въвлича Гърни като консултант по наглед елементарно дело: трябва да се съберат малко доказателтва, за да се отмени неправедлива присъда в компрометиран процес за убийство. После е лесно - осободената вдовица наследява многомилионно състояние и ще се разплати доволно щедро. Наистина би било лесно, но не и когато участва Гърни - него не го интересуват парите, а истината. Много бързо са събрани доказателства, оборващи тезата на обвинението и уличаващи главния следовател най-малко в небрежност и некомпетентност. Обаче по линия на неофициалне контакт в Интерпол идва смущаваща информация за съвпадение на събраните данни с оскъдната информация за наемен убиец на име Петрос Паникос. Произход - неясен, следата на миналото се прекъсва в унищожено българско сиропиталище от времето на социализма. Информацията от Гърция сочи към убиец, еднакво склонен към прецизна стрелба с малокалибрено оръжие главата на жертвата и към необуздано масово клане.
Колкото повече рови Гърни в историята, толкова по-странно става. Все пак има добра новина - Питър Пан е наоколо и следи историята, доказва го обезглавяването на обжалващия адвокат и палеж с шест невинни жертви. Има и лоша новина - той знае кой е по следата му и няма да се поколебае да го отсрани както намери за добре, ако упорства в разследването. Организирането на засада от Гърни и помощниците му се проваля грандиозно: в стрмежа си за по-висок рейтинг избрания телевизионен канал започва да разпространява информация ден по-рано и вместо примамка Гърни се превръща в истинска мишена. Развръзката е зрелищна - взаимното преследване на Гърни и Питър Пан в селския панаир се обръща в масово клане. Разрешаването на загадката се оказа достатъчно оригинално.
Все още не мога да реша дали редовните отклонения на повествованието в бита и брака на Гърни ми допадат или ме дразнят. Изправянто на Гърни пред собствената си мотивация беше удачно развито - когато човек е наясно със себе си е много по-ефективен в отношенията си със света.

Харесах:
-Да не се опитваш да изглеждаш като нечий дядо?
-Имаш предвид стабилен, вдъхващ доверие и любяю?
***
Очевидно не отива никъде и му е все едно кога ще пристигне.
***
Няма начин да кажете погрешното нещо на погрешния човек, ако изберете да не казвате нищо на никого.
***
няма по-добра причина за това човек да пожелае да ти даде нещо от убеждението, че можеш да получиш това нещо от някъде другаде
***
когато си притиснат до стената, правилното е по-важно от правилата
***
-Какво ти има? Какво...
-Гаден рак.
-Лечим ли е?...
-На теория, да. Реално - не...
-А реалността е пространството, в което живеем. Докато умрем.
-Боли ли те?
-Бих го нарекъл периодично неудобство...

сряда, юни 11, 2014

Войниците са живи

Автор: Глен Кук
Издател: Лира принт
Година: 2014

Още една чудесна поредица приключи.
Черният отряд се завърна (може би) за последно в "родния" свят, за да си разчисти сметките с Ловеца на души, предателя Могаба, измамника Нараян и самата богиня Кина. Този път обратите, изненадите, провалите и успехите бяха доста повече от обикновено - абе направо като за последно, че даже и прекалено. Повечето от лошите срещнаха някакъв летален край, а мнозинството от отряда си отиде преди тях. Малко в повече беше вкарването на "непознатите сенки" (по-интелигентни от сенките-убийци от Равнината, запленени от младият Тобо - син на Мъргън и Сахра) и на членовете от магьосническия клан Ворошк (пришълци от друг свят, установили господство над света на Катовар). Разбира се, новите персонажи донесоха своя дял новоъведения, проблеми и прикючения в разнородната команда на Черния отряд.
Стилът си остана началния - мрачен хумор и сурово действие, разказано основно от първо лице, при това отново и за последно от Знахаря. Разбира се, гризе ме, че историята на Катовар остана неразкрита. Съмнявам се, че Кук би се върнал отново към този свят, за да я разкаже.

Ще ми липсва тази поредица, надявам се някой да се престраши и да издаде другите книги на Глен Кук.

Харесах:
Това, което смяташ за истина, е лъжата, която ще те убие.
***
Абсолютният факт обслужва глада само на шепа хора. Символът и вярата работят за останалите.
***
Всички човешки преживявания накланят везните към подозирането на непознати, отрупани с оръжия.
***
Войниците се подиграваха с всичко и псуваха останалото.
***
всеки ден можеше да е като единствения ти най-лош ден
***
Същината на романтиката е непоклатимото убеждение, че следващия път ще бъде различно.

вторник, юни 03, 2014

Марсианецът

Автор: Анди Уеър
Издател: Бард
Година: 2014

От поредицата на Ким Стенли Робинсън за Марс не бях чел нещо толкова добре обмислено относно човешко пребиваване на Чеврената плантета. Уеър чудесно е създал образа на нов Робинзон Крузо - цапнат в устата инженер в неуморен дух.
По време на 3-тата пилотирана мисия на повърхността на Марс твърде силна буря удря зоната, в която е спуснат екипажа. По време на спешната евакуация астронавта Марк Уотни е прободен от антена и според данните на скафандъра му е мъртъв, а тялото е отнесено, а остатъка от екипа отлита към Земята. Почти невероятна комбинация от съвпадения опазва Уотни жив и той се оказва изоставен на Марс без връзка с НАСА и с ограничени запаси от храна и техника. Следващата мисия ще дойде след 4 години и ще кацне на 3 500 километра от него. Би трябвало да е безнадеждно, но не и за Марк. Всичко се разбива на поредица от изпълними задачи: лечение, адаптация, сдобиване с обработваема почва, набавяне на вода, модифициране на марсоход, сдобиване със стара сонда и ремонта ѝ, установяване на пъра връзка с НАСА. А там знаят заради сателитните снимки за оцеляването му, новината се е превърнала в глобална сензация. В ход е спешно преоборудване на единствената готова ракета и конструиране на спускем апарат, който да достави продоволствие на Уотни.
Естествено, нищо не потръгва по план, поредица от съвпадения, недоизчислени вероятности и лош късмет на Земята и Марс привидно обричат историята на печален край. Само че има още един шанс - космическия кораб вместо на Земята да се върне на Марс и с много късмет апарата за излитане на следващата мисия да се префасонира в неуправляема ракета за нисък орбитален полет. С любезното съдействие на Китай (комбина от самореклама и изнудване) и поредица от рисковани операции, Уотни получава втория си шанс да се събере със своя екипаж и да се завърне отново, макар и с близо 2 години закъснение. Шанс, крепящ се на равни части наука, късмет и лепило.

Книгата е чудесна, с удоволствие бих прочел още нещо от автора, най-малкото заради успешното комбиниране на наука в стила на Артър Кларк със забавен език и лек за прочит стил.

Харесах:
Едно трябва да призная на татако - никога не е твърдял, че риенето на сняг изгражда характера или учи децата на труд.
Той казваше друго:
-Духалките за сняг са скъпи. А ти си ми без пари.
***
...трябва да изберем между големия шанс да убием един човек и малкия шанс да убием шестима