Питър Пан трябва да умре

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2014

4-ти роман да Дейв Гърни и отново добре замислена интрига.
Прясно уволнен следовател от Бюрото за криминални разследвания на щата Ню Йорк въвлича Гърни като консултант по наглед елементарно дело: трябва да се съберат малко доказателтва, за да се отмени неправедлива присъда в компрометиран процес за убийство. После е лесно - осободената вдовица наследява многомилионно състояние и ще се разплати доволно щедро. Наистина би било лесно, но не и когато участва Гърни - него не го интересуват парите, а истината. Много бързо са събрани доказателства, оборващи тезата на обвинението и уличаващи главния следовател най-малко в небрежност и некомпетентност. Обаче по линия на неофициалне контакт в Интерпол идва смущаваща информация за съвпадение на събраните данни с оскъдната информация за наемен убиец на име Петрос Паникос. Произход - неясен, следата на миналото се прекъсва в унищожено българско сиропиталище от времето на социализма. Информацията от Гърция сочи към убиец, еднакво склонен към прецизна стрелба с малокалибрено оръжие главата на жертвата и към необуздано масово клане.
Колкото повече рови Гърни в историята, толкова по-странно става. Все пак има добра новина - Питър Пан е наоколо и следи историята, доказва го обезглавяването на обжалващия адвокат и палеж с шест невинни жертви. Има и лоша новина - той знае кой е по следата му и няма да се поколебае да го отсрани както намери за добре, ако упорства в разследването. Организирането на засада от Гърни и помощниците му се проваля грандиозно: в стрмежа си за по-висок рейтинг избрания телевизионен канал започва да разпространява информация ден по-рано и вместо примамка Гърни се превръща в истинска мишена. Развръзката е зрелищна - взаимното преследване на Гърни и Питър Пан в селския панаир се обръща в масово клане. Разрешаването на загадката се оказа достатъчно оригинално.
Все още не мога да реша дали редовните отклонения на повествованието в бита и брака на Гърни ми допадат или ме дразнят. Изправянто на Гърни пред собствената си мотивация беше удачно развито - когато човек е наясно със себе си е много по-ефективен в отношенията си със света.

Харесах:
-Да не се опитваш да изглеждаш като нечий дядо?
-Имаш предвид стабилен, вдъхващ доверие и любяю?
***
Очевидно не отива никъде и му е все едно кога ще пристигне.
***
Няма начин да кажете погрешното нещо на погрешния човек, ако изберете да не казвате нищо на никого.
***
няма по-добра причина за това човек да пожелае да ти даде нещо от убеждението, че можеш да получиш това нещо от някъде другаде
***
когато си притиснат до стената, правилното е по-важно от правилата
***
-Какво ти има? Какво...
-Гаден рак.
-Лечим ли е?...
-На теория, да. Реално - не...
-А реалността е пространството, в което живеем. Докато умрем.
-Боли ли те?
-Бих го нарекъл периодично неудобство...