Марсианецът

Автор: Анди Уеър
Издател: Бард
Година: 2014

От поредицата на Ким Стенли Робинсън за Марс не бях чел нещо толкова добре обмислено относно човешко пребиваване на Чеврената плантета. Уеър чудесно е създал образа на нов Робинзон Крузо - цапнат в устата инженер в неуморен дух.
По време на 3-тата пилотирана мисия на повърхността на Марс твърде силна буря удря зоната, в която е спуснат екипажа. По време на спешната евакуация астронавта Марк Уотни е прободен от антена и според данните на скафандъра му е мъртъв, а тялото е отнесено, а остатъка от екипа отлита към Земята. Почти невероятна комбинация от съвпадения опазва Уотни жив и той се оказва изоставен на Марс без връзка с НАСА и с ограничени запаси от храна и техника. Следващата мисия ще дойде след 4 години и ще кацне на 3 500 километра от него. Би трябвало да е безнадеждно, но не и за Марк. Всичко се разбива на поредица от изпълними задачи: лечение, адаптация, сдобиване с обработваема почва, набавяне на вода, модифициране на марсоход, сдобиване със стара сонда и ремонта ѝ, установяване на пъра връзка с НАСА. А там знаят заради сателитните снимки за оцеляването му, новината се е превърнала в глобална сензация. В ход е спешно преоборудване на единствената готова ракета и конструиране на спускем апарат, който да достави продоволствие на Уотни.
Естествено, нищо не потръгва по план, поредица от съвпадения, недоизчислени вероятности и лош късмет на Земята и Марс привидно обричат историята на печален край. Само че има още един шанс - космическия кораб вместо на Земята да се върне на Марс и с много късмет апарата за излитане на следващата мисия да се префасонира в неуправляема ракета за нисък орбитален полет. С любезното съдействие на Китай (комбина от самореклама и изнудване) и поредица от рисковани операции, Уотни получава втория си шанс да се събере със своя екипаж и да се завърне отново, макар и с близо 2 години закъснение. Шанс, крепящ се на равни части наука, късмет и лепило.

Книгата е чудесна, с удоволствие бих прочел още нещо от автора, най-малкото заради успешното комбиниране на наука в стила на Артър Кларк със забавен език и лек за прочит стил.

Харесах:
Едно трябва да призная на татако - никога не е твърдял, че риенето на сняг изгражда характера или учи децата на труд.
Той казваше друго:
-Духалките за сняг са скъпи. А ти си ми без пари.
***
...трябва да изберем между големия шанс да убием един човек и малкия шанс да убием шестима