Автор:
Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2000
Първата книга на Дивър, която не ми хареса.
Линкълн Райм (пак) се решава да се подложи на новаторска операция в Северна Каролина, обещаваща частично подобрение на състоянието му на почти пълна паралализа - ако има късмет, разбира се. Точно тогава местния шериф се обръща към него с отчаяна молба за помощ в издирване на отвлечени момичета. Няма как, Райм и Амелия Сакс се включват импровизирано в издирването. Дори постигат успех, като залавят извършителя и спасяват едната жертва.
Тук започват и проблемите. Престъпникът е малолетно момче с трагична съдба и предполагаеми психически проблеми, а освен това твърдо не проговаря. Сакс проявява нелогично доверие до сепен да го измъкне от затвора и така стартира верига от преследване и стрелба с неочаквани резултати.
В развръзката се оплетоха корупция, прозиводство на забранени пестициди, глупост и сляп късмет. При това в нелепо удобна конфигурация. Доста под нивото на Дивър.
Харесах:
Явно тук ставаше дума за двама извършители: момчето и невежеството на местните полицаи.
***
...когато битката е неизбежна , нападай без предупреждение. Целта на войната не е да убеждаваш врага да се предаде или да му доказваш надмощието си; целта е да унищожиш.
събота, май 31, 2014
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар