неделя, декември 29, 2013

Младостта на магьосника

Автор: Евгений Лукин
Издател: Колибри
Година: 2013

Кръстосай О'Хенри с Пратчет, добави и Лукяненко, резултат - Лукин.
Томчето съдържа голямо количество къси разкази с неочакван край. Действието се развива в бъдеща/алтернативна версия на разпаднала се на части Русия, в която новите държави копират 1:1 първообраза си. Магьосници, православни християн-комунисти, ортодоксални атеисти, корумпирана администрация, мутри - всички живеят в едно общество, което не се разпада само по силата на навика и функционира по абсурдни закони. Приликите с днешна България са притеснително много.
Отдавна не бях чел нещо с толкова висока концентрация на съдържание. Почти бях отвикнал. Определено ще чакам с интерес друга книга на Лукин.

Харесах:
Без обяснения от наставник наистина постоянно рискуваш да разбереш всичко така, както си е написано.
***
вечното за разлика от мимолетното няма къде да избяга
***
Все едно Бог беше сътворил тая дама от реброто на радиатор за парно.
***
следвайки строгите закони на безумието
***
логиката си е логика, а животът си е живот
***
Забравиш ли, че си забравил, значи все едно си си спомнил.
***
И най-важното, запомни: чакат ли някоя мръсотия от тебе, ти вземи свърши добро. Ангелите ще си изкарат...
***
Мълвата може и да лъже, но държава просто не може да не лъже!
***
ще му откърти носа чак до топките
***
Чукането отдолу не спираше. Продължаваше твърде дълго, за да е взлом. Значи трябва да е ремонт.

неделя, декември 15, 2013

Ветеран

Автор: Гавин Смит
Издател: Колибри
Година: 2013

Принципно - "космически боевик", както му викат съветските другари.
Човечеството е в свирепа схватка с Тях - извънземна раса, използваща биотехнология вместо механика. Човешките войници са преоборудвани с механични, биологични и електронни добавки, превръщайки ги в машини за разрушение, но дори и това не е достатъчно. Колонии и планети са унищожавани в продължаващия с десетилетия конфликт, чийто край не се вижда.
Един ветеран от специалните британски части се е завърнал от касапницата, за да преживее остатъка от живота си в мизерия. Съществуването му е поредица от нелегални боеве и сензорна дрога. До денят, в който е призован запас от офицер, когото не понася. Задача: да издири и унищожи извънземно, пробило отбраната на Земята и кацнало наблизо. Странното поведение на извънземното и импулсивното решение да не бъдат избити всички в контакт с него стартира поредица от събития, състоящи се основно от насилие и бягане. Съгласно правилата на жанра беглецът се сдобива с: красиво момиче (бивша проститутка, начинаещ хакер и инфилтрирана от извънземно), бивш военен хакер и настоящ друид (работещ по програма със скромното име "Бог"), бивш гурка и настоящ воин на справедливостта, бивш подводен диверсант и настоящ пират, вечно друсан военен кореспондент, 2-ма бивши пилоти от сец-частите на американските ВВС и един бивш боен другар, настоящ хибрид с извънземен командос. Покрай камарите изстреляни муниции и изконсумирана дрога стигат до аморфна, но могъща група старци, условно наречена Кликата, която дърпа конците в човешкия свят и е започнала войната с извънземните. Пускането на всепроникващата търсачка "Бог" дава достъп на всеки човек по света до всяка възможна информация. Край на тайните операции, конспирациите и завоалираните сделки. Въпреки това цивилизацията на Земята успява да преживее доста безболезнено шока от това събитие и да се опита да постигне нов баланс между правителствата, корпорациите, престъпността и населението. Остатъците от Кликата избягват, за да поставят под свой контрол военните сили в колониите и да се върнат, но планът им да поставят под контрол извънземните е провален на косъм от Задругата без пръстен. В следващия том - ще видим кой кого.

Харесах:
Калта е естествената среда на войника. Характерът на местността е без значение.
***
Искаш да кажеш, че се сблъскваш със същество от друга планета, извънземно в истинския смисъл, и единственото, което ти идва на ум, е да го чукаш?
***
Спасени ли сме вече? Мога ли най-сетне да се прибера у дома и да се накъркам?
***
Изпаднахме в неудобно мълчание на двама мъжкари, които се притесняват от това, че не могат да изразяват чувствата си.
***
-Защо всички са по-умни от мен?
-Не са, прости ти си много тъп.

петък, ноември 29, 2013

Сигнал за опасност

Автор: Лий Чайлд
Издател: Обсидиан
Година: 2003

Джак Ричър е във Флорида, денем копае басейни, а вечер е бияч в стриптийз клуб. Един ден детектив от Източното крайбрежие идва да го търси по поръчка на непозната жена. Скоро след това е захвърлен мъртъв в канавката. После идват и двойка бандити да търсят кого е търсил детектива. Джак тръгва към Ню Йорк.
Там го чака едно момиче, влюбено в него от почти 20 години, завещаната му къща на баща ѝ, неговия бивш шеф (появил се за малко в "Труден за убиване") и една стара история от Виетнамската война. И безмилостен противник с много ум и никакви скрупули.
След малко търчане насам-натам с няколко щата, Джак раздаде възмездие, получи нов комплект рани, прескочи трапа и оцеля, за да се изправи пред най-тежкия въпрос в живота на всеки: А сега какво да правя?
Отговорът - в следващия роман.

Харесах:
Богатството е хубаво нещо, но бедността също можеше да е поносима.
***
военните винаги си тръгват последни, ако има безплатна храна и напитки
***
Целта на охраната беше защита - ако се захванеш и с нападение, най-вероятно да объркаш и двете.
***
трудоемката задача да се гримира така, че да изглежда като че ли не си е правила този труд
***
Беше китайски пистолет, 22-ри калибър, имитация на съветска имитация на нещо, което поначало не е вършело никаква работа.

четвъртък, ноември 21, 2013

Хладнокръвно отмъщение

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година: 2011

Историята продължава директно от края на "Трескави сънища". Пендъргаст охотно влиза в капана, поставен от зет му и този път за малко наистина да бъде убит. Все пак Главният герой е неприкосновена личност и действието отново се превръща в преследване и измама. Точно когато Пендъргаст се сякаш приближи достатъчно, за да успее накрая изцеди истината от зет си, дойдоха ТЕ.
Потресаващо, но ТЕ са Нацисти! Изпълзяли от Бразилия, прикривали се в стария германски квартал на Ню Йорк, богати, зли и некадърни както винаги. След няколко размени на засади, Пендъргаст остана прецакан: пред очите му току-що появилата се отново съпруга бе отвлечена, зет му - застрелян, шофьорът-помощник Проктър също бе гръмнат, а и самия специален агент получи още една дупка.
Ключът за следващия том е в едно момиче (второстепенна героиня от "Натюрморт с гарвани"), която следва в Ню Йорк на издръжка на Пендъргаст и не устоява на изкушението да се забърка в историята. Откривайки стара бърлога на нацистите, тя се натъкна на купчина недоунищожени документи. Явно това ще е нишката, която ще разплита Пендъргаст в следващия том.


Харесах:
Този тип се превръщаше от неприятност в проблем.

понеделник, ноември 18, 2013

Трескави сънища

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година: 2010

Една вече Алойзиъс Пендъргаст е в старото си семейно имение. Обзет от спомени, започва да разглежда пушката, която жена му е стискала по време на злополучния последен лов в Африка, когато я разкъсва лъв. Малко ръжда по дулото е повод оръжието да бъде почистено, но в цевта Пендъргаст открива следи от халостен патрон. Извод: не е било случайна злополука, а организирано убийство.
За пръв път в романите Пендъргаст излиза от непоклатимото си хладнокръвие. Мобилизира за помощник стария си другар детектив Д'Агоста и хуква по следи с 12 годишна давност. И макар и трудно, кълбото започва да се разплита. Покойната съпруга на всъщност е била една доста потайна дама. Заниманията ѝ в благотворителна лекарска организация всъщност не са били единствената ѝ работа. Тя е имала собствен проект и е успяла да  го осъществи до някъде: открила е вирус в изчезнал вид папагали, който предизвиква рязко стимулиране на мозъчната дейност, превръщайки жертвата в гений. Уви, за кратко. След това надделява лудостта, причинена от претоварването на сетивата с усещания, защото вирусът уврежда мозъчният "филтър" за маловажна информация.
Срещу Пендъргаст се изправя екип на банкрутирала някога фармацевтична компания, който е провеждал изследване на вируса. В него е и по-големият брат на покойната г-жа Пендъргаст, също лекар и превъзходен стрелец. Започва "почистване" на следите и отстраняване на слабите звена. Доста успешно, но не достатъчно, агент Пендъргаст успява да се докопа до всичко, без самоличността на стрелеца. Книгата завърши с покана на девера към Пендъргаст за двуседмичен лов в забутан край на Шотландия, където трябва да се разиграе финалния рунд.
По-интересното е, че деверът се плашеше не от личното отмъщение на гений като Пендъгаст, а от привличането на нечие внимание върху историята...

петък, ноември 15, 2013

Таласъмия 2010-2011

Автор: Сборник
Издател: Квазар
Година: 2013

От доста време не бях чел сборниците с наградените разкази от ежегодния конкурс Таласъмия. Време бе да понаваксам поне малко.
  • Божидар Грозданов, "Деветте ключа": най-добрия разказ в сборника, действието е в света на "Неподвластните" и "Новопокръстени звезди"
  • Васил Попов, "Земя като решето": доста плосък разказ за загуба и прошка
  • Христина Търпанова, "Да дочакаш края": нелоша история за края на създанията от старите митове
  • Коста Сивов, "Вовин": още един слаб разказ, дори не намирам кое точно му е митологичното
  • Георги Костадинов, "Вятър от обърнато листо": история с любов, грешка и нестинари, но и той не е за тук
  • Калоян Захариев, "За мишките и змейовете": алтернативен свят с митични създания и хора, с цивилизация като нашата и не съвсем, разкошен хумор, смял съм се на глас в трамвая
  • Дамян Денев, "Последния шаман": пак слаб разказ
  • Добромир Ралев, "Разковниче": неоползотворен потенциал, кратката история за трагично нелеп поход в планината за търсене на растението "разковниче" може да се преработи в нещо по-добро
  • Иван Хазъров, "Шестия Граал": не лош разказ (вече съм го чел, но не помня къде) в близко бъдеще, в който продължава древна война между създания, които наричаме богове

Харесах все от "За мишките и змейовете":
юнаците... те бяха установили, че от битки с разни змейове няма да си докарат нищо освен артрит и мазоли от въртенето на мечове, та за това се ориентираха към частния сектор, където се печелеше по-добре
***
Veni, vidi и ни спукаха от бой.
***
Дъвки "Змейдент" с аромат на разложена плът. Нека околните усетят автентичната миризма на изядени юнаци. Прави зъбите приятно кафяви. С вкус на ягода.

събота, ноември 09, 2013

Труден за убиване

Автор: Лий Чайлд
Издател: Обсидиан
Година: 1998

Джак Ричър си върви по улицата. Помага на млада жена с контузен крак да не падне. В следващия момент е отвлечен заедно с нея. По случайност тя е агент на ФБР, дъщеря на председателя на съвета на началник-щабовете и кръщелница на действащия президент.
Поредната каша започва нелепо, както и предната. Този път лошите са расистка милиция, които искрено вярват, че могат да отцепят парченце от щата Монтана в независима страна и да стартират нова революция/война за независимост от там. Главатарят е магнетичен психопат, хората му - малоумни селяндури, но за беда разполагат с твърде много пари. Достатъчно, за да си купят дори склонен към корупция държавен служител. А в Белия дом един сив кардинал преценява, че поради личността на заложничката намеса на ударните части на ФБР ще прилича на лично отмъщение от страна на властимащ над бунтуващите се граждани. И всичко е оставено в ръцете на няколко агента, няколко военни и Джак Ричър. Последният е предостатъчен. Освен че е бил професионален военен полицай, той се оказва и великолепен снайперист - от най-добрите в цялата армия. Уменията му в ръкопашен бой, стрелба с пистолет и взимане на решения в критична ситуация бяха демонстрирани в първия роман. Селяците нямат шанс, но не го знаят.
Като цяло - средна хубост, но е написана по-добре от първата.

Харесах:
съмняваш ли се, дръж си езика зад зъбите
***
Когато едно правителство тръгне по лош път, именно най-добрите въстават срещу него.
***
Откакто свят светува нито един редник не е отишъл при офицера да каже: не можах да го свърша, сър.

сряда, ноември 06, 2013

Място за убиване

Автор: Лий Чайлд
Издател: Обсидиан
Година: 1998

Първа книга за Джак Ричър. Не очаквах много и получих точно толкова.
Дик Марчинко Джак Ричър е роден във военна база, по-малкия син на офицер от морската пехота. Израстнал в поделения по цял свят, но почти не живял в САЩ. По-късно следва семейния път: военната академия Уест Пойнт, 13 години във военната полиция, куп награди. Покрай съкращенията през '90-те след края на Студената война се оказва уволнен и свободен да навакса с всичко пропуснато. И той започва да скита в САЩ - без кредитна карта, без кола, без багаж, без планове. Така се оказва в едно забутано градче, където местната полиция го арестува по подозрение в убийство, което не е извършил. Доброто алиби му дава шанс да продължи както до сега, но жертвата се оказва по-големия му брат. И Джак започва разследване с ясната мисъл, че ще търси отмъщение, а не правосъдие.
Схемата на романа е от изтърканите: богати негодници с откачени дечица, корупция в местната власт и полиция, брутални схватки и хубава жена за добрия.
По подадените парченца се досетих каква е интригата доста, преди Чайлд да я поднесе чрез разкритията на героите.

Харесах:
Мълчанието обърква полицая. Той е длъжен да каже, че имаш правото да мълчиш, но ужасно се дразни, когато го използваш.
***
президентът се хилеше лъчезарно - точно като държавник, който обяснява, че нищо не може да стори
***
Чувствах се като в рая. Или по-точно в хубава кръчма с разкошна жена и приличен оркестър.
***
-Разбирате ли от пари в брой? - запита накрая.
-Имам от тях - казах аз. - Но не знам дали ги разбирам.
***
Докато хората вярват в долара, няма как да загубим.
***
Идеалния бизнес за всяко правителство - да печата валута за износ.

неделя, ноември 03, 2013

Казъм сити

Автор: Алистър Рейнолдс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2004

Първи роман на Алистър Рейнолдс. Оставам със смесени чувства, основно заради изцяло положителните отзиви на приятелите ми.
Романът е един, но историите в него са 3 1/5, едната в реално време, едната в минало, едната в ретроспекция и последната само скицирана, разказвани паралелно и обединени едва в края. Като се добави и сложния свят, изграден от Рейнолдс, четенето става доста трудно на моменти. Не че не го харесах - имаше доста близки черти с харесали ми книги като "Станция Пердидо" на Миевил, Altered carbon на Морган, "Ангелско сърце" на Хьорстбърги т.н.
Ветеран от нескончаема война на поизостанала планета, по-късно преквалифицирал се в наемен убиец и накрая телохранител, води вендета срещу могъщ аристократ, ликвидирал последния му работодател. Преследването го води към орбиталния асансьор, а след тежък инцидент и в космоса, за да се събуди години по-късно в друга звездна система. Следата все още е топла и той слиза на планетата Йелоустоун, до скоро най-великия човешки свят, преживял опустошителна био-технологична епидемия само преди няколко години. Започват поредица срещи, схватки, измами и преговори, а главният герой все по-отчетливо разбира, че не е този за който се мисли. Дори не е и този, който би трябвало да е. Осъзнаването беше предвидимо. Развръзката - твърде насилена.
Отделно бе маркирана история за продължаваща милиони години война на машинен интелект срещу биологичния разум. Щом зародила се цивилизация започне космическата си експанзия, рано или късно попада под удар. Има сбор от останките на почти изтребени раси, които се крият в открития космос и си сътрудничат в опит да удължат оцеляването си.
ще прочета и другите книги на Рейнолдс, най-малкото защото напоследък не излиза много фантастика. От тази не съм особено впечатлен, но потенциала на света е сериозен.

Харесах:
-...Струваш ми се добър човек. Обвит си с аура на спокойствие.
-Същото казват и за психопатите.
***
Винаги е съществувала съвсем тънка разграничителна линия между абсурда и рицарството.
***
Все едно човек от двайсет и първи век да се опитва да изработи средновековен меч, без да има представа от металургия.
***
град, превърнал се в болна перверзия на себе си
***
Нямаше как да не се възхитя на подобна непринудена бруталност.
***
Победата губи смисъла си, ако забравиш какво си победил.
***
Отпих от чая. Беше блудкав - като вкусов еквивалент на изключително блед акварел.
***
в стойката му се долавяше естествената стегнатост на майстор на бойните изкуства
***
Аз не бях най-добрият лъжец на света, но същото се отнасяше и за нея. Двамата трябваше да си направим група за взаимопомощ.
***
Няма ли да е по-разумно а отидем там по-късно, с подходящо подготвен за тази цел взвод от хора и може би дори с нещо подобно на план?

събота, октомври 19, 2013

Шерлок Холмс и лъвската грива

Автор: Артър Конан Дойл
Издател: Труд
Година: 2001

 Последният том включва:
  • "Преди да падне завесата" - кайзерова Германия подготвя атака над Британия и най-добрият ѝ резидент усърдно трупа информацията, която му подава Шерлок Холмс
  • "Кралският диамант" - Холмс провокира нагъл бандит да говори в негово "отсъствие"
  • "Загадката на моста" - гувернантка убива съпругата на магнат, или така изглежда до намесата ба Холмс
  • "Лазещият професор" - възрастен професор ще се жени за млада дама и вече никак не прилича на себе си, а Холмс разнищва експериментална подмладяваща терапия със странични ефекти
  • "Съсекският вампир" - майка се опитва да пие кръвта на бебето си, а Холмс набързо разбива вампирския мит
  • "Тримата мъже с фамилия Гаридеб" - подобно на "Клубът на червенокосите" някой будалка наивен човек с появили се от никъде пари, но Холмс се намесва решително
  • "Знатният клиент"
  • "Трите стрехи" - някой иска невзрачна провинциална къща заедно с всичко в нея, но Холмс вече е поел случая, за да въздаде собствено правосъдие
  • "Белият войник" - ветеран от бурската война безуспешно се опитва да се свърже с боен другар, а Холмс успява да отхвърли подозренията и да донесе надежда
  • "Загадката на лъвската грива" - писано от първо лице, Холмс е недалеч от провал, защото търси убийство вместо необикновена злополука
  • "Бившият търговец на бои" - самоуверен убиец иска да бетонира алибито си чрез пращане на Холмс за зелен хайвер, но си е направил криво сметката
  • "Забулената наемателка" - Холмс е призован към усамотила се от години дама, за да изслуша изповед за старо престъпление и да даде опрощение
  • "Имението Шоскъм" - сякаш безпътен благородник е посегнал на сестра си и се опитва да се отърве от трупа, но Холмс си пробива път до истината
 И така, едно старо желание е изпълнено. Изчетох разказите за Шерлок Холмс. От днешна гледна точка те са малко тромаво написани и доста наивни, но е безспорно влиянието върху криминалния жанр.

Харесах:
Приветливостта на някои хора е по-смъртоносна от изблиците на жестокост у приматите.

сряда, октомври 16, 2013

Златото на краля

Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог
Година: 2009

Получил отпуск от своята част във Фландрия, Алатристе и повереникът, възмажаващия Иниго Балбоа, му се завръщат в Испания.Все така бедни и без перспектива пред себе си, но у дома.
За добро или зло старите им приятели в двора на Филип IV не са ги забравили. Имат една малка задача за вършене - нужен е човек, който да събере в Севиля отряд наемници и с тях да превземе един фламандски товарен кораб. На пръв поглед странна до нелепост задача, но истината е доста опасна - контрабанда. При това въртяна от могъщи благородници и влиятелни бюрократи, в съюз с богати банкери и дори врагове на Испания. Не че са единствените, но са си позволили да заделят повече, отколкото кралят и неговият първи министър са готови да прежалят. Защото става дума за злато. Много злато. Което пък на свой ред изисква водачът на абордажния отряд да е повече от стабилен, за да не се полакоми на свой ред. И Алатристе отново се впуска в сражение, което ще му донесе много белези и малко пари.
Отрядът е събран почти буквално от кол и въже, а задачата е изпълнена блестящо въпреки неочакваното наличие на охрана от същия сорт мъже. Изненадващо кралят дори проявява публично известно благоволение към Алатристе, което в дъгосрочен аспект може би не е най-доброто за един вироглав войник.
Иниго Балбоа вече не е момчето от предните книги, търчащо като пале след Алатристе. Вече е самоуверен юноша, ветеран от кампания във Фландрия с умения във фехтовката и повече кураж от колкото здрав разум. И Голяма любов фатална жена (или поне бъдеща такава). Комбинацията от всичко това успява да му даде шанс да се забърка в собствена беда, от която се налага да бъде ваден с оръжие в ръка от приятелите си.

Изобщо - отново се завърнах в епохата на мускетарите на Дюма. Адски съм доволен от поредицата до тук.

Харесах:
съвсем истинско става унищожението на гражданите в деня, в който пороците се превърнат в привичка
***
честта винаги се оказва сложно нещо за постигане, трудна за пазене и тежка за носене
***
хубавото на един истински приятел е, че винаги те оставя да раздаваш картите, без да се съмнява в тестето
***
със същата дискретност кафява мечка би могла да се появи на заупокойна литургия
***
Сражаваха се с професионалната решимост на мъже, които са заложили всичко на една карта.
***
Човек е свободен, когато държи колкото е възможно по-малко.

събота, октомври 12, 2013

Шерлок Холмс и дяволския крак

Автор: Артър Конан Дойл
Издател: Труд
Година: 2000

Предпоследния том съдържа:
  • "Тигърът на Сан Педро" - Холмс е призован от посредстевн и почтен джентълмен да разследва убийство и докаже невиноста му, а намира заговор на политическа основа срещу бивш диктатор
  • "Плановете на подводницата Брус-Партингтън" - една от най-строго пазените тайни на военноморските сили е предадена на неизвестно лице и Холмс тръгва по следата
  • "Дяволският крак" - Холмс и Уотсън са на почивка в затънтена провинция, но необикновен случай с екзотична отрова сам ги намира
  • "Червеният кръг" - обезпокоена хазайка привлича вниманието на Холмс към наемателя ѝ, а  пък той си намира цяла история с италианска банда в от Америка
  • "Изчезването на лейди Франсис Карфакс" - Холмс е нает да издири изчезнала в континентална Европа английска пътешественичка, този път успеха му е на косъм
  • "Детективът на смъртно легло" - Холмс умира, а това толкова ощастливява негов враг, че да се разприказва като за последно
  • "Долината на страха" - в провинциален замък е убит човек, а полицията привлича Холмс като консултант и отново изплува приключенска история

Харесах:
Животът е банален, вестниците - скучни.
***
-Откъде знаете?
-Проследих ви.
-Не забелязах никого.
-Точно така става, когато аз следя някого.
***
посредствеността не признава нещо по-високо от себе си, но талантът мигновено оценява гения
***
Старото колело се върти и оста е същата. Ставало е, става и сега, ще става и в бъдеще.

понеделник, октомври 07, 2013

Слънцето над Бреда

Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог
Година: 2007

Тридесетгодишната война започва. Във Фландрия католическите войски на Испания се сражават с въстаналите протестанти холандци, подкрепяни от английски и френски войски.
Капитан Алатристе и неговият повереник Иниго Балбоа са в една от частите, прикриващи обсадата на град Бреда от пробив на холандските войски. Точат се дни наред, изпъстрени с щурмове, бунт, нощни набези, сапьорски схватки. И само мизерията е неизменна - заплатите се бавят много, а ако изобщо се появят, бързо се пропиляват в хазарт, пиене и проститутки.
Книгата е по-различна от предните, но също е интересна.

Харесах:
верни на честта си, поради липса на друго
***
скоро ще разполагаме с по-малко сълзи, отколкото причини, за които да ги пролеем
***
Проклетият нрав невинаги изключва храбростта.
***
Само глупецът вярва, че победата е нещо весело.

четвъртък, октомври 03, 2013

Шерлок Холмс и самотната колоездачка

Автор: Арър Конан Дойл
Издател: Труд
Година: 2000

В том 4 са включени:
  •  "Запустялата къща" - след 3 години в нелегалност и укриване от остатъците от бандата на професор Мориарти, Холмс се завръща
  • "Норуудския строител" - Холмс се включва в привидно ясен случай: убийство и изгаряне на трупа, а открива подъл тарикат
  • "Танцуващите човечета" - загадъчни послания чрез танцуващи човечета събуждат интереса на Холмс към привидно битова драма и му се налага да пробие елементарен шифър, за да залови опасен бандит
  • "Самотната колоездачка" - както подобава на доблестен рицар Холмс и Санчо Уотсън се притичват помощ на млада дама, за да предодварят похищение
  • "Манастирското училище" - изчезването на богат наследник от частен лицей довежда Холмс в забутаната провинция, където намира убиец и онеправдан завистник
  • "Черния Питър" - Холмс помага за разплитането на убийство с харпун и разрешава още един случай
  • "Чарлс Огъстъс Милвъртън" - умел изнудвач притиска богати личности до разорение или дискредитиране, а Холмс решава да наруши закона
  • "Шестте императора" - някой чупи евтини гипсови бюстове на Наполеон Бонапарт, разследването на Холмс разкрива убийство и кражба, споменава се и мафията
  • "Тримата студенти" - разследване на случай под нивото на Холмс: един от 3-ма студенти е докопал нечестно темата за наближаващ изпит, само че се оказва почтен човек накрая
  • "Златното пенсне" - разследване на убийство в северна Англия, набързо разрешено от Холмс
  • "Изчезналият полузащитник" - от скука Холмс започва да разследва изчезването на най-добрия полузащитник на Кеймбридж в навечерието на мача с Оксфорд, а открива битова тргедия
  • "Аби Грейндж" - в богат пияница и скандалджия е убит в имението, Холмс е детектив и съдия, а Уотсън - съдебните заседатели
  • "Второто петно" - важен документ ичезва от спалнята на външния министър, публикуването му би тласнало голяма страна в размирици, а после и Европа във война, но Холмс се заема с разследването, за да открие че опасността е елиминирана

понеделник, септември 30, 2013

Чиста кръв

Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог
Година: 2005

Тридесет годишната война е на път да избухне. Испания отново събира легионите, за да се сблъска с бунтуващите се протестанти във Фландрия. Капитан Алатристе е решил да се завърне под знамената, но все още е в Мардид и търси препитание чрез шпагата.
Стар приятел, на когото Алатристе е задължен, е решил да помогне на свой стар приятел към когото има дълг. Целта - да измъкнат послушничка от новоучреден манастир, в който влиятелен каноник си е спретнал харем. Само че Алатристе се е сдобил с могъщи врагове покрай отказа да убие Бъкингамския херцог и принц Чарлз Стюарт. За тях новата авантюра на капитана е шанс да го унищожат и същевремено да уязвят политическите си опоненти. Резултат - при манастира има засада, нападателната група е разгромена, а Иниго Балбоа, повереникът на Алатристе, попада в плен на инквизицията. Малолетната възраст го спасява от сериозните изтезания, но не може да го спаси от присъдата на Инквизицията и кладата. Налага се да се дърпат различни струни, да се искат стари дългове на честта и да се правят нови.
Е, всичко завършва почти благополучно, а бойните полета на Фландрия и половин Европа очакват испанските войници.

Харесах:
можеше да се преклони пред един Бог, който му е безразличен, да се сражава за кауза, в която не вярваше, да се напие с неприятел или да умре за военачалник или крал, които презираше
***
Беше говорил малко повече, а проблемът при думите е, че веднъж изпуснати, не могат да се върнат сами при собственика си. Тъй че понякога ти ги връщат на острието на шпагата.
***
на Господ, на Дявола или на който там си прави грозните шеги, съставляващи живота на хората, му се нрави да ни вижда как се разхождаме по ръба на острието поради немарливостта, високомерието или невежеството си

събота, септември 28, 2013

Шерлок Холмс и морският договор

Автор: Артър Конан Дойл
Издател: Труд
Година: 2000

Третият том съдържа:
  • "Земевладелецът от Райгейт" - в провинцията е извършено убийство, а Холмс бързо успява да пробие мъглата около него
  • "Сакатият" -Холмс намира доказателства за невинноста на дама и пътьом изравя история за любов и подлост
  • "Хронично болният" - странен случай с лекар разкрива разчистване на сметки между престъпници
  •  "Гръцкият преводач" - отвличане, изнудване и закъсняла намеса на Холмс
  • "Морският договор" - Холмс открива изчезнал от Форин офис поверителен документ
  • "Смъртна схватка" - първият равностоен противник - професор Мориарти и предполагаемата смърт на Холмс
  • "Баскервилското куче" - най-дългото произведение за Холмс, в което се разследва смърт съгласно старинна легенда за проклятие над рода Баскервил
 Харесах:
-Неведнъж съм установявал, че в лудостта му има метод.
-Някои ще кажат, че в метода му има лудост.
***
Органите на властта се справят блестящо при събирането на факти, макар че невинаги съумяват да ги оползотворят.
***
Ако сте търговец и някои се опитват да ви подведат, за да ви накарат да мислите, че вашият бранш в търговията или промишлеността ще бъде насърчен чрез покровителствени мита, стойте настрана от такива хора. Близко до ума е, че такъв закон не може да бъде разумен, защото вносът ще изгуби предишното си значение, а цените ще се покачат, вследствие на което ще се понижи стандартът на живота в страната.
***
Това, че сър Хенри се е влюбил, не може да навреди на никого, освен на самия сър Хенри.
***
Наистина за окайване е онзи мъж, когото поне една женя няма да оплаче след смъртта му.

понеделник, септември 23, 2013

Последният заложник

Автор: Джон Нанс
Издател: Бард
Година: 1998

Доста камерен трилър, напомнящ за няколко други като сюжет.
Пилот, загубил жена си в катастрофа, губи и дъщеря си - отвлечена и унищожена от педофил. Виновникът се измъква заради процедурно несъответствие - ареста е извършен заради информация от федерален прокурор, който обаче под клетва отрича да е да е информирал полицията или да знае нещо по случая. 2 години по-късно пилота е командир на полет, в който се вози прокурора. И става невероятното - пилота отвлича собствения си самолет, екипаж и пасажери. В играта се намесва най-близката агентка на ФБР, обучен за преговори с похитители. Благодарение на частния самолет на щедър бизнесмен, тя успява да следва отвлечения боинг и дори да се качи на борда. Обаче преговорите се трансформират в повторно разследване на убийство, доказателства започват да изплуват и никой не е точно очаквания злодей.

Даже имаше хепиенд с косвеното участие на президента на САЩ, щастлив от случайното, но навременно отърване от въвличане в 2 сериозни скандала.

Харесах:
- Казвал ли съм ти, че е много забавно да се работи с теб?
- Не.
- Добре. Не го приемай като комплимент.
***
Светът е извратен и се нуждае от помощ.

четвъртък, септември 19, 2013

Шерлок Холмс и жълтото лице

Автор: Артър Конан Дойл
Издател: Труд
Година: 2000

Вторият том съдържа:
  • "Човекът с обърнатата устна" - разследване на потенциално убийство се оказва установяване на  самоличност и разкриване на дребна, но доходоносна измама
  • "Синият карбункул" - нелепа коледна случайност въвлича Холмс в разкриването на кражба на скъпоценен камък и проява на милосърдие
  • "Пъстрата лента" - класика в криминалния жанр, убийство почти без следи в затворена стая
  • "Палецът на инженера" - малко куцат и фактологията, и фабулата, в една история за фалшификатори и наивен инженер-консултант
  • "Благородния ерген" - Холмс издирва булка, изчезнала от обяда след венчавката си, за да разкрие малко сълзлива любовна история
  • "Бериловата диадема" - скъпоценен залог в дома на финансист провокира алчност и престъпление, но Холмс е на едно повикване разстояние
  • "Червените букове" - гувернантка е наета в затънтена провинция при странни условия и Холмс се намесва, за да разкрие алчност и плен
  • "Сребърен пламък" - убийство на треньор и изчезването на кон-фаворит забърква Холмс в разследване на потенциална букмейкърска измама
  • "Картонената кутия" - доставянето на две уши по пощата вдигат на крак полицията, а после и Холмс, за да се разкрие банална, но смъртоносна история на ревност и интриги
  • "Жълтото лице" - Холмс е призован да разследва вероятна изневяра и се сблъсква с липса на престъпление
  • "Борсовият агент" - сценария копира почти дословно "Клубът на червенокосите", отново измама прикрива подготовката на обир
  • "Глория Скот" - първият случай на Холмс, макар че всъщност не прави нищо, освен няколко правилни съждения
  • "Ритуалът на рода Мъсгрейв" - поредица нелепи въпроси-отговори се предават от векове в благороднически род, докато един умен иконом решава загадката, за да предизвика смъртта си

Харесах:
Много зло има по света, но най-лошо е, когато умен човек използва ума си за престъпни цели.
***
Хората са убедени, че докторът трябва да е здрав, и не се доверяват на човек, несъумяващ да изцери себе си.

събота, септември 14, 2013

Капитан Алатристе

Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог
Година: 2004

Най-накрая посегнах към книга на Перес-Реверте, при това след като не харесах филма по нея и продълженията ѝ. Изненадващо много ми хареса.
Отново се върнах в епохата на Д'Артанян и тримата мускетари на Дюма. Отново по улиците се въртяха шпаги, а в салоните - интриги. Отново бедни, но храбри мъже променяха неосъзнато историята, разбивайки плановете на всемогъщите. Единствената сериозна разлика е, че това не се случва в набиращата мощ Франция, а в превалящата зенита си Испания.
"Капитан" Диего Алатристе, ветеран от армията и флота, воювал за краля си в Испания, Фландрия, Италия и Средиземно море, по време на затишието между кампаниите трябва да изкарва насъщния като наемник в Мадрид, конкурирайки се с много другари по съдба. Нает заедно с италиански убиец от маскирани благородници да рани и обере двама англичани, преинструктиран от висш Инквизитор да ги убие, той решава спонтанно да ги пощади. За негова зла участ това са Бъкингамския херцог и бъдещият крал Чарлз I, тръгнали инкогнито на романтично-хазартна любовно-дипломатическа мисия. Възложителите са недоволни в различна степен и Алатристе от ловец се превръща в плячка.
Смятам възможно най-скоро да прочета и следващите книги.

Харесах:
когато бе заложена собствената кожа, честната игра навярно допринасяше за спасението на душата в отвъдния живот, ала що се отнася до тукашния, земния, тя несъмнено гарантираше най-бързия начин да го напуснеш - с вид на глупак и една педя желязо в корема
***
Напразна саможертва, славни разгроми, корупция, мошеничество, мизерия и малко срам - виж, от тези неща имахме наистина колкото щеш.

неделя, септември 08, 2013

Шерлок Холмс и Скандалът в Бохемия

Автор: Артър Конан Дойл
Издател: Труд
Година: 2000

Стара амбиция ми е да прочета всичко за Шерлок Холс. Случайно се сдобих с 6-те тома (благодарско, Оли), в които ИК Труд са публикували историите по реда на издаването им.
  • "Етюд в червено" - първата история, в която д-р Уотсън се среща с Шерлок Холмс и става помощник и хроникьор на разследванията му. Историята е за 2 привидно неразгадаеми убийства, разрешени с лекота от Холмс, а завръзката е в Дивия Запад с обичайната история за подлеци и герои.
  • "Знакът на чеиримата" - Уотсън си намира жена, а Холмс - кокаин. Убийство, съкровище, преследване с моторни катери по Темза. Завръзката този път е в Индия по време на сипайското въстани, отново има низ от предателства, водещи до убийството, въвлякло и Холмс.
  • "Скандал в Бохемия" - на англичаните май не отскоро им е непоната континентална Европа (Бохемия по това време е част от Австо-унгарската империя и не е имала собствен крал от векове). Холмс е нает да открадне писмо от певица, оказала се достоен противник. До толкова, че той запазва нейна снимка.
  • "Клубът на червенокосите" - привидно нелепа история въвлича Холмс в преодвратяването на дързък банков обир.
  • "Случаят с установената самоличност" - Холсм е ангажиран да намери изчезнал на път за църквата жених, но открива алчност и подлост. Интерсно - дори не благоволява да избави жертвата на измамата от заблужденията ѝ, с което май опропастява живота ѝ.
  • "Загадката на долината Боскум" - убийство в провинцията, а намесата на Холмс предодвратява съдебна грешка с може би фатален край. Завръзката - престъпление края златните мини в Австралия.
  • "Петте портокалови семки" - Холмс губи клиент от ударен екип на Ку-Клукс-Клан и е принуден да се примири с правосъдието на Всевишния под формата на корабокрушение.
Чел съм някои от приключенските книги на Дойл и поне от този том изглежда, че повече го е влечало към този жанр.

събота, август 31, 2013

За честта на кралицата

Автор: Дейвид Уебър
Издател: Бард
Година: 2013

Започналата в "Гарнизон Василиск"конфронтация между Народна република Хейвън и Звездно кралство Мантикора си върви към пълномащабна война. И двете страни са наясно с това и се стремят да заемат изгодни позиции преди първия залп. Което води към следващия подмолен сблъсък: в пространството между тях има два близки свята, населени от фракции на фундаменталистка секта, а военни бази на планетите биха дали добри шансове на флотовете в предстоящата война. И Мантикора, и Хейвън ухажват и подкупват по една от фракциите с цел получаване достъп до системите им без да се налага окупация или анексия. Проблемът е, че местните са твърдоглави, изостанали и доста далече от здравия разум. Мантикора изпраща ескадра под командването на Хонър Хорингтън, ескортираща конвой с индустриално оборудване, "подарък" за местните. На свой ред Хейвън е "продал" на своите потенциални съюзници 2 съвременни бойни кораба  под командването на "емигранти". И касапницата започва...
Приятна книга, но твърде патетична и предвидима.

Харесах:
Твърде много системи залагат на нутралитета, немалко от тях ще са неутрални и когато започне стрелбата, нашата задача е да разширим сферата си на влияние така, че повечето от тях да са "неутрални" в наша полза
***
когато един проблем е на път да намери своето решение, екстремистите стават още по-екстремни
***
за неграмотните хора е винаги по-лесно да прибягнат до опростенчески решения на сложните проблеми, вместо да изградят стройна философска система, която да потърси реалното им решение
***
Не че Нимиц беше мързелив, просто не смяташе, че усилията са нещо, към което да се стремиш съзнателно. При нужда трябва да ги търпиш, но нищо повече.Хора, които знаят че ще умрат, не допускат грешки, подведени от желанието си да оцелеят.
***
паникьосаните хора разсъждават емоционално

четвъртък, август 29, 2013

Сенчеста зона

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2010

По-слаба от другите книги на Дивър.
Линкълн Раймс и екипа му са в поредната бъркотия: в Ню Йорк някой манипулира енергопреносната система и убива, а в Мексико сити се е появил Часовникаря - елитен наемен убиец, измъкнал се от Раймс. Същевременно комуникационния отдел на ФБР е засякъл фрагменти от информация, сочещи към терористична група, подготвяща удар. Оттам всичко е по правилата на първокласния трилър - тичане по следи, атаки, капани, обрати, изненади. Само че Дивър употреби в развръзката вече използваната схема с лов на "жива стръв" в дома на Раймс, което разочарова. Сега трябва в някой следващ том Часовникаря да избяга от затвора, за да се изиграе мач-реванш.
Другото разочарование е в техническата част. Първо - неясни и злокобни бълнувания за технологична "сенчеста зона", използвана от "лошите". Трудно постижимо по описания начин. Има по-прости и ефикасни методи за защитено споделяне на информация. Второ: обясненията на електричеството и начина му на действие. Дивър е стигнал до Едисон (моите коленопреклонни уважения към гениалния изобретател), а после отива на онагледявания за неграмотни читатели чрез елементарна хидравлика (ако не знаят разликата между напрежение и ток, то надали са наясно с тази между налягане и дебит). Ако се беше запознал с учебникарските закони на Ом и Кирхоф, щеше да му е доста по-лесно.

Харесах:
Основният му интерес към електроенергията се заключваше в грижата да си я плаща редовно.
***
от една работа получаваш толкова, колкото вложиш в нея
***
Но как да разбереш дали болката съществува, ако не можеш да я почувстваш?
***
Много хора си мислеха, че са по-умни от тока, но не можеха да го надхитрят.
***
Предателството ни разкрива истината.

събота, август 24, 2013

Кутия с форма на сърце

Автор: Джо Хил
Издател: Сиела
Година: 2007

Синът на сай Кинг го бива. Имам какво да се шлайфа, но поне началото е обещаващо.
История с рок-динозавър и зъл призрак. И готик-мацки, кучета, насилие, делириум, педофил, коли, музика, катарзис и даже хепи-енд. Семпло, но добро.

Харесах:
Джуд се отнасяше с разбиране към первезиите
***
Има ли човек, който да не е алергичен към удар с железен лост по врата?
***
Смъртта е много заразна. Рано или късно всички я пипват.

четвъртък, август 22, 2013

Океанът в края на пътя

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2013

Не грокнах в пълнота историята и май така трябва.
Една от историите на Геймън - ежедневна, странна, свръхестествена и банална. Отново герой е малко дете и през очите му се разкрива парче от света, което почти никой не вижда или поне не помни. История със сили, по-стари от световете и съществуващи почти редом до нас, стига да го поискат.
Трудно е да се опише, но си струва да се прочете.
Понякога ми се иска Геймън да беше съавтор на Зелазни за "Хрониките на Амбър".

Харесах:
Знаех, че възрастните не биваше да плачат. Нямаха си майки, които да ги утешат.
***
Може би идваха от място, където такива неща като броенето бяха неприложими, някъде извън времето и числата.

понеделник, август 19, 2013

Отмъстителят

Автор: Фредерик Форсайт
Издател: Бард
Година: 2006

Като за Форсайт - доста семпъл роман.
Първата 1/3 е запознавания с историите на различните участници в романа - от бойните полета Виетнам, Втората световна, Босна, Афганистан до тихите градове по Източното крайбрежие на САЩ и Канада. Останалото е трескава гонитба между тях.
Ветеран от Виетнамската война, "тунелен плъх" (като Хари Бош), работи като адвокат в малко градче в Ню Джързи, но се е специализирал в издирването и доставянето в САЩ на избягали престъпници. Нает е от влиятелен канадски минен магнат, ветеран от Втората световна, за да открие и отвлече сръбски бандит, действал като "четник" в Босна, където убива единствения наследник на богаташа. Проблемът е, че един от специалистите по контратероризъм в ЦРУ е взел сърбина под крилото си, за да го използва като стръв за локализирането на Осама бин Ладен. Играта е адски сложна, времето притиска всички, а бандита живее в имение-крепост в Южна Америка и разполага със собствена охранителна рота.
Най-силното беше кратък пасаж, в който се излагаше следната теория: лидерите на терористични групи първо мразят (искрено, от цялото си сърце), а после намират фокус за тази своя омраза (религиозен, политически, етнически).
Доста добре написана, но в предварителната подготовка на Форсайт има фактологични неточности, които леко дразнят.

Харесах:
Винаги е поучително да наблюдаваш как угасва военната жар, когато падне покривът над главата ти.
***
Приятелствата, родени в разгара на войната, траят час или цял живот.
***
Колкото по-висок бе постът, толкова по-кратка трябваше да е информацията.
***
Чувствата към вас са десет процента неразбиране и деветдесет процента завист.
***
Почти нищо друго не може да сближи повече двама чужденци, отколкото оплакването от жените им.
***
Твоята родина винаги ще бъде осъждана. Тя е богата, докато другите са бедни, силна, докато другите са слаби, жизнена, докато те са лениви, предприемчива, докато те са реакционни, находчива, докато те са мудни, действена, докато те са нерешителни, амбициозна, докато те са пасивни.

петък, август 16, 2013

Пастирът

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2010

Майсторски написан трилър.
Една анонимна федерална агенция осигурява сигурна защита на свидетели в периода преди поемането им от програмата за защита на свидетелите и даването на официални показания. Един доста кофти период, в който "лошите" биха искали да отсранят по всякакъв начин потенциалната заплаха. А някои лоши са достатъчно богати, за да си позволят най-добрите наемници.
Главният герой е "пастир" - смесица координатор на охраната, телохранител и детектив, търсещ лошите. Освен това изключително интелигентен, високо и разностранно образован, страстен любител на игрите. А този път е изправен срещу наемника, ликвидирал някогашния му наставник. Противникът наистина добър - умен, предпазлив, безмилостен, интелигентен. За да е по-забавно, не се знае със сигурност коя е мишената, случайно прихваната информация води към семейство на незначително ченге, където просто няма какво да привлече такова внимание. Или така изглежда. Може би. Поне до някъде.
Много добре е балансирано между екшъна, битовите драми и обратите в разследването.
Почвам да ставам фен на Дивър.

Харесах:
когато мамим, за нас дълбочината на простъпката зависи не от същността на лъжата, а от човека, когото заблуждаваме

понеделник, август 12, 2013

Войната на Калибан

Автор: Джеймс С.А. Кори
Издател: Бард
Година: 2013

Доста по-добра от предната книга.
Историята продължава скоро след края на предната поредица събития, задействани от праведния идиот Джим Холдън и екипажа му от непрокопсани мускетари. Земята и Марс са в напрегнат мир, а въоръжените им сили "за всеки случай" се държат на мушка. СВП се опитва да бъде малко повече правителството на Пояса и малко по-малко разнородна банда престъпници. А извънземната протомолекула (вероятно биооръжие, изпратено ни в зората на времето от неизвестна цивилизация) се е захванала да трансформира Венера в разрез с всички познати физични закони.
И така, над Ганимед (житницата на външните планети) са струпани войските на Земята и Марс. Наглед случаен инцидент (непознато чудовище унищожава по един пехотен взвод и от двете сили, като всяка го възприема като вражеска атака) води до кратка, но безмилостна битка, сриваща инфраструктурата на Ганимед. СВП изпращат Холдън и екипажа му да разследват какво става. В бъркотията един кораб се измъква и отнася отвлечени деца нанякъде, а чудовището (и второто) неоспоримо имат нещо общо с протомолекулата. Започва едно лутане и разследване, в които екипажа на Холдън се обединява с бащата на едно от отвлечените деца, с високопоставен член на администрацията на ООН и полу-дезертирал сержант от марсианската пехота.
Гоненица през половината Слънчева система, престрелки, комически сражения, обрати по всяко време, продажни политици, алчни корпорации, късогледи военни - всичко необходимо за една добра космическа опера.
Определено има какво да се посъкрати от твърде многото страници с размишления и диалози, но като цяло книгата е на ниво. Особено епилога - беше си истинска изненада в стил "големо бонго".
Приятно съм изненадан, че след посредствената поредица за Стен и отчайващо слабата "Сага за Седемте слънца", бард са се престрашили да започнат издаването на 3 обещаващи серии спейс-опера

Харесах:
Не е здравословно да имаме спящ бог на място, където всички можем да го гледаме как сънува.
***
Това бе свят, който вече не се делеше на имащи и нямащи, а на активни и апатични.
***
Куп дрънканици от прекалено добре платени консултанти, които си мислят, че могат да скрият факта, че не знаят нищо, като говорят два пъти по-дълго.
***
хлапаци, които си мислят, че всеки проблем може да бъде разрешен, като стреляш достатъчно в него
***
Ние не сме дори минимален екипаж. Ние сме това, с което разполагаш, когато нямаш минимален екипаж.

понеделник, август 05, 2013

Клетка

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2006

Не знаех, че сай Кинг е дал своя принос към историите със зомби-епидемии.
Малко по-различното е, че вместо биологичен вирус тук се появява компютърен, разпространяван чрез мобилната мрежа. Поразените също не са типичните зомбита - постепенно развиват групово съзнание, овладяват телепатия, започват да използват левитация, но въпреки това не са Homo super, а нещо доста непригодно за оцеляване.
Както си е по законите на жанра - един баща тръгва от опустошения Бостън към Мейн, за да открие синът си, а към него се присъединяват неизбежните верни другари. Имаше някаква развръзка и дори плаха възможност за евентуален хепи енд.
Като цяло - някаква смес на разказа "Камионите" с романът "Дългата разходка" и нещичко от "Гробище за домашни любимци".

Харесах:
Стрелбата в гръб вървеше в комплект с рухналата държава и отменените до второ нареждане телефонни услуги.
***
Кога един човек престава да бъде предател? Когато предателите станат мнозинство.
***
умът пресмята, духът копнее, а сърцето си знае своето
***
Оцеляването е като любовта. И двете са слепи.

петък, август 02, 2013

Убийствата на Бялата роза

Автор: Пол Дохърти
Издател: Еднорог
Година: 2005

Харесвам криминалните загадки на Дохърти. Семпли и изградени по стария метод на многостранно обмисляне на наличната информация за разкриване на загадката. Проблемът е излишното многословие. На моменти имам чувството, че чета пиеса, ан книга.
Тук е първата среща със сър Робърт Шалот - авантюрист от епохата на Хенри VIII и Елизабет.
Като цяло - нищо особено, поредица от убийства, целящи да се прикрият няколко кофти момента относно кратък конфликт между Англия и Шотландия, завършил с разгром на на последните и смъртта на крал Джеймс IV.
Надали ще продължа скоро с поредицата, развива се в доста безинтересен за мен исторически период, по-вероятно да опитам с някоя от другите серии на Дохърти.

Харесах:
Никога не спорете със съдбата: когато една врата се затваря, друга се отваря. Трябва само да се уверите, че зад нея не ви чака клопка.

сряда, юли 31, 2013

Герои

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Колибри
Година: 2013

Абъркромби става все по-добър.
Отново герои от предходни книги се засичат в ново кърваво действие: война в Севера. В края на "Последния довод на кралете" Дау Черния се опита да убие Логан Деветопръстия. Години по-късно Дау е обединил почти целия Север, но срещу него е последния му стар другар, Кучето и армията на Съюза. Кампанията се влачи доста вяло, Съюза има огромно числено превъзходство, а северняците - по-читави командири. Но протакането на конфликта носи други проблеми за Съюза - Монцаро Муркато като владетел на Талинс застрашава интересите му в Стирия. Висшия съвет се нуждае от армията на друг континент и самия Първи магус пристига в Севера, за да ускори развръзката на конфликта.
Ключът е в последната удобна позиция преди Карлеон, столицата на Севера - речна долина с няколко моста, бродове и голямо възвишение на име Героите по средата. Двете армии се срещат там в обичайния безпорядък, кръв, грешки и лоши оценки. Следват 3 дни ожесточении боеве, преди да се стигне до развръзката.
А този път развръзката си я биваше.
Най-доброто както и в "Отмъщението на Монца" бяха героите. Коул Тръпката оправда очакванията ми да се превърне в кошмарен убиец след гастрола си в Стирия. Дау Черния разкри доста неочаквани нива на интелект и коварство. Бремър дан Горст от епизодичен герой в предните книги беше описан като класически "танк" - непобедим и неутешим неудачник. Новият герой беше Крънден Гушата - боец от "старата школа" с толкова висока репутация, че дори и противниците му го искаха на своя страна. Силно подозирам, че с ефрейтор Тъни от Първи полк ще се срещнем отново. Малко неочаквано противния принц Калдер се окажа поредното превъплъщение на Майлс Воркосиган.
С нетърпение очаквам "Red country", дори и без спойлерите (10х, Фокс!) за Кървавия девет.

Харесах:
Може и рядко да проявяваше смелост, но никога не прекрачваше границата на здравия разум.
***
от войната има полза, само ако е по-евтина от алтернативите ѝ
***
Веднъж легне ли човек в земята, е просто пръст. Пръст и истории за него. А хората и историите за тях малко си приличат.
***
не забравяйте, че тръгваме за победа, не за слава
***
Освен ако изрично не му е наредено друго, добрият войник не прави нищо.
***
Пиша лайна. Сера писма.
***
Търпението е страшно оръжие. Най-вече, защото го притежават малцина.
***
Имам предостатъчно хора, които за да влязат, къртят вратата с ритник. Но от време на време ми се ще да имам някого, който ще се сети да опита с дръжката.

петък, юли 26, 2013

Зимна луна

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2001

Много слаба книга.
Началото е доста обещаващо - лосанджелиско ченге попада под автоматичния огън на надрусан незначителен филмов режисьор и въпреки раните успява да го убие. Алогично се развихря кампания за конспирация на висшестоящи манипулатори, поръчали екзекуция. Смахнати почитатели започват да тормозят семейството на ченгето. До тук - не лошо.
Обаче в Монтана умира самотен старец и оставя в наследство ранчо и пари. И проблем - там се е довлякло нещо не от нашия свят. Така семейството, бягащо от проблеми, се оказва в центъра на зле написан кошмар. После е ясно - куршуми, пожари, шанс 1:1 000 000.

Харесах:
Тази жена вирееше върху лошите новини и цъфтеше.
***
Светът се управлява от хора, които не уважават никого и нищо, но в същото време те очакват от нас да ги уважаваме, да изпитваме съчувствие към убийците, защото с тях животът се е отнесъл толкова зле.
***
Някога кипящ от енергия плувец в океан от оптимизъм, той се беше превърнал в свито и уплашено създание в блатото на разочарованието.

петък, юли 19, 2013

Легион

Автор: Брандън Сандънрсън


Много добра новела.
Главния герой е особен случай - в съзнанието му идват и се оттеглят различни личности (или аспекти, или халюцинации), а прозвището "Легион" му пасва идеално. Всяка една е със свои познания и умения в най-различни области, със свой пол, характер, интереси (една дори е шизофреник и нейната друга личност е астронавт, даващ точни прогнози за времето), в различни ситуации различни групи се събират в/край главния герой, за да решават възникнали проблеми. Като цяло - психиатри и психолози от цял свят дават мило и драго за да изследват "Легион", но пък сборът от различни специалисти дава неочаквано добри резултати в решаването на заплетени проблеми.
И идва един наистина заплетен - "Легион" е нает да издири учен, създал фотоапарат, способен да заснеме на едно място различен момент от миналото. Очаквано - следата отвежда в Йерусалим (подобието с "Видео Исиус" или "На живо от Голгота" е осезаемо). Развръзката е малко банална, а разрешението на загадката вече съм го чел в български фантастичен разказ.
Изобщо май Сандърсън се е развил положително, противно на ниското ми мнение от поредицата Мъглороден.

четвъртък, юли 18, 2013

Промишлен джихад

Автор: Светлин Бързаков
Издател: Буквите
Година: 2013

Слабо.
Похвална е амбицията да се напише световен политически трилър с елементи от реални събития, обаче не е лошо да има и малко талант. Или поне да не се е спирало с четенето на книгите от този жанр през '94-та.
Опитите да се съчини историйка около 3-ма близнаци евреи, въртящи световната търговия с оръжие и обсебени от алчност е толкова плоско наПисана, че чак е неудобно да я критикува човек. А противопоставянето от страна на Европейската разузнавателна агенция щеше да е още по-нелепо само ако топ-агента вместо испано-швед с партньор французин, изгора италианка и шеф немец, беше хървато-естонец с партньор белгиец, изгора португалка и шеф румънец. Опитите през 30 страници да се говори за ВМЗ-Сопот като за гигант в оръжейното производство е смехотворен.

Харесах:
Спонтанните бунтове в страни с тоталитарен режим на управление много често са едно от най-неспонтанните и добре режисирани неща на света.
***
В живота, за разлика от шахматната игра, надпреварата продължаваше и след мата.

неделя, юли 14, 2013

Аз съм пратеникът

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент Прес
Година: 2011

Очарован съм.
Не очаквах нищо особено от книгата. А си припомних какво е да си млад и неуверен до депресиране, да си безнадеждно влюбен, да си странник сред странен свят, да не познаваш истински най-близките си приятели.
Стилът на Зюсак е лек за четене, ненатрапчив и завладяващ, историята е кратка и достатъчно продължителна.  Може би само краят леко ме разочарова - защото беше логичен в една фантастична история.

Харесах:
Вероятно ограбва банката, за да отмъсти на света, че печели местния конкурс за грозота трета година поред.
***
Сутрините сякаш ръполяскат.
За да ме събудят.
***
Счупени керемиди, счупени прозорци,счупени съдби.
***
Знаеш ли, казват, че имало куп светци, които нямат нищо общо с църквата и не знаят почти нищо за Бога. Но Бог върви с тях, без те дори да подозират.
***
Само в днешното болно общество човек може да бъде преследван заради това, че чете твърде много.
***
Не е проблема в мястото. Хората са си виновни.
Където и да бяхме, щяхме да сме същите.
***
-Кафе?
-Не.
-Чай?
-Не.
-Бира?
-Не.
-Много си претенциозен!

събота, юли 13, 2013

Шадоус Фол

Автор: Саймън Грийн
Издател: Изток-Запад
Година: 2013

От предните си срещи с Грийн бях останал с впечатлението за приятен, но посредствен автор. А в тази книга се кръстосват Бредбъри и Геймън, за да се появи Шадоус Фол - град, в който всички времена и реалности се пресичат и всичко е възможно. Място, където забравените комикс-герои съжителстват с покойните рок-легенди, светец лекува хемороиди и елфите се бият в кръчмите с филмови герои. А в центъра на града е Вратата към вечността, пазена от аватар на Времето.
Разбира се,  има старинно пророчество, което е започнало да се сбъдва. И армия от фанатици, която щурмува. И предатели. И още измами и измени. И много сражения, смърт и страдания без реален смисъл. Защото всичко има Край. Или поне ново Начало.
Струва си четенето.

Харесах:
В Шадоус Фол можете да намерите възмездие или да получите прошка, да откриете стари приятели или врагове от детството, любов и надежда или пък втори шанс.
***
Ако беше лесна работа, всеки би могъл да я свърши.
***
не би могъл да очакваш кой знае какъв реализъм в общество, в което жените обичайно биват рисувани с гърди по-големи от  главите им
***
Никой не вижда света по-ясно от тези, които живеят извън него.
***
Бе се вживяла в ролята на разсилен. Разкриваше изцяло новиперспективи за зконово оправдана телесна повреда.
***
май трябваше в знаителна степен да се поразвесели, за да добие вид на депресиран
***
защитник на праведните, стига да почитат подходящия Бог по подобаващия начин

понеделник, юли 01, 2013

Кръстосан огън

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2013

Поредното набързо написано книжле за Алекс Крос. Въпреки това имаше отблясъци от ранните книги в историята, колкото да си спомня защо още я чета.
Кайл Крейг, Мислителя, най-гениалния противник на Алекс Крос е подготвил поредния си умопомрачително сложен и безсмислено рисков гамбит. Във Вашингтон снайперски екип избива корумпирани личности под диктовката на могъщ поръчител. На улицата някой убива бездомници и гравира върху телата им хипотезата на Риман. Алекс Крос (пак) ще се жени. И всичко се развива едновременно, преплитайки се на възел. И труповете са на купове.
Принципно би могло да стане много добър трилър, но на Патерсън не му се е занимавало и претупва набързо историята. Почти подозирам, че е написал книгата само за да се оттърве от въпросите кога Крос ще елиминира Крейг.
А корица е умопомрачаващо нелепа, освен че е и некадърно изработена.

Харесах:
Разликата е, че аз съм жив, защото никой от вас все още не е успял да ме убие, а ти си жив, защото аз все още не съм решил да те убия.

събота, юни 29, 2013

Безумна луна

Автор: Джим Бъчър
Издател: Колибри
Година: 2013

Втора среща с Хари Дрезден. Второ приемливо, но посредствено ърбън-фентъзи. И все повече ми се набива приликата с поредицата за Анита Блейк - атвора има идея за един свят и скалъпва набързо кратки историйки в него.
В това томчче Хари запознава публиката с върколаците в неговия свят, сблъсквайки се едновременно и с 4-те вида. Освен това се впилтат ФБР, мафията, местния Специалнен отдел и пак се очертава подмолна намеса на неизвестен враг, желаещ смъртта на Дрзден. Направо ще е изненада, ако в том n+1 това се окаже някогашната му любима, избрала тъмната страна.
Добро четиво за в трямвая и толкова. А Колибри могат д се постараят поне малко на е-книгите, които продават, тази беше много зле форматирана.

Харесах:
Понякога ме е яд, че имам съвест и глупаво чувство за чест.
***
Не е страшно да си уплашен. Просто не позволяваш това да ти попречи да си свършиш работата.
***
Усмихнах му се. Нали човек трябва да се усмихв на децата и идиотите.
***
Случвало ли ви се е да ви облича красива гола жена?
***
Дулото на пистолета ми се видя по-голямо и дълбоко от външния национален дълг, когато го насочи в лицето ми.

вторник, юни 25, 2013

Взривената въздушна кула

Автор: Стиг Ларшон
Издател: Колибри
Година: 2010

Последната книга в серията (поне заради смъртта на автора). Най-амбициозната и за съжаление - най-слабата.
Ларшон се е захванал да превърне криминалния роман в политически трилър, изсмуквайки от пръстите си най-неубедителната законспирирана контраразузнавателна група - Секцията за специални анализи. Те са били покровителите на Александър Залаченко, ренегат от ГРУ и баща на Лисбет Саландер и с години са заличавали следите от престъпленията му в замяна на безценната информация за операциите на СССР срещу Запада. Драматичната развръзка в предния роман изкарва Залаченко на светло и Секцията започва да разчиства - безмилостно и некадърно. Този път Блумквист събира всички приятели на Лисбет (изненадващо много), свързва се с честни ченгета и отпочва сложна игра на контраизмами.
Интригата не е много лоша, но многословието е досадно.

Харесах:
Служебната му характеристика го задължаваше да разкрива престъпления, а не да прикрива скандали.
***
Собствеността означава отговорност.
***
Слушали сме онова, което се казва, а не онова, което не се казва.
***
Стана честен, или поне честен дотолкова, доколкото един печен адвокат може да бъде, когато пере крадени пари в астрономически количества.

неделя, юни 16, 2013

Спомен за светлина

Автор: Робърт Джордан &  Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2013

 Е, това беше!
След 15 години, 15 тома и  над 10 000 страници историята за Преродения дракон приключи.

Сандърсън продължи в типичния за предните 2 тома стил да разчиства и придвижва историята по жалоните на Джордан.
Този том повече приличаше на "Малазанска книга на мъртвите" - почти всичко беше сражения, на различни места, с различна тактика и променлив успех. И малко като в "Песен за огън и лед" добри и лоши падаха наред или изненадващо се оказваха от другата страна. Изобщо - свежест в поредицата.
Прероденият Дракон надмогна себе си, гордостта си, надеждите си. Успя да прегъне съюзниците си от всички враждуващи фракции и да събере армии за последната офанзива във войната със Сянката. Нищо не протичаше по план, но нямаше особено значение. Просто естеството на сблъсъкът е по-различен от представяния до сега Светлина/Сянка. Тъмният не е част от тази Вселена, неговото присъствие в нея води до колапс (разплитане на Шарката). Драконът във всичките си вариации не е точно Месията, а аватар на Вселената, целящ да я защити.
Почти всички герои - важни получиха своите поне няколко реда в историята на Последната битка. Изненадан съм, че примерно Мургейз Траканд не се появи макар и за малко. Но като цяло - почти не останаха неразрешени загадки. Отделно - Сандърсън отлично е развил техниките за водене на бой със силата. Там, където Джоран виждаше предимно лазерни мечове и файърболи, сега се появиха много по-ефикасни приложения на порталите, изцеряването, маските и т.н.
Забавното е, че останаха достатъчно възможности за нови истории, започващи непосредствено след края на Последната битка. Но надали - всичко трябва да има своя край.

Чудесен финал на една добре компилирана поредица!

Харесах:
Шупла от слети реалности
***
Като ще изглеждам нелепо, мога поне да го правя със стил.
***
Сигурно всеки мъж на бойното поле чувстваше същото. Всички искаха да са някъде другаде.
Единственото, което можеха да направят, бе да продължават да се бият.
***
Обикновено съм много добър в оставането жив. Само веднъж не успях, до колкото помня, но онова не се брои.
***
Не позволявай физиономията ми да ти развали доброто настроение.
***
-Но ако рухна...
-Тогава значи си дал всичко от себе си.
-Може да се проваля, защото съм изчерпал силата си.
-Но поне няма да си се провалил, защото си я спестил.

вторник, юни 04, 2013

Не дърпай дявола за опашката

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2013

Вердън остава верен на своя стил - без преходи смесва интересна криминална загадка с протяжни сцени от вътрешния свят на мъж в кризата на средната възраст.
Този път пенсионирания детектив Дейв Гърни е въвлечен като наблюдател и консултант в документална поредица, посветена на семействата на жертвите на серийния убиец Добрия пастир. Историята е странна - убити са 6 човека, по един и същ начин: в скъп черен мерцедес на завой на път в провинцията; винаги е използван пистолет "Пустинен орел" калибър .50, но винаги различен; оставяни са пластмасови фигурки на животни от детски комплект "Ноев ковчег"; има изпратен Манифест до полицията и медиите. И след всичко това убийствата престават, убиеца никога повече не се появява и така цели 10 години, докато начинаеща журналистка не решава да заснеме документална поредица. И убийствата започват отново - изпипани почти идеално и практически без улики към убиеца.
Вердън е добър, само ми се ще да пише по-стегнато. И Софтпрес да спрат да го печатат на дебела 1 mm хартия, че томчетата стават неприятно дебели.

Харесах:
Беше решен да направи всичко по своя си начин, а неговият начин беше да не върши нищо.
***
Трудно е да откриеш центъра на каквото и да било, когато от него не е останало нищо.
***
В какъв момент гордостта се превръщаше в пречка за нормалното функциониране на човека?
***
Започвам да усещам, че съм на точното игрище, макар да не съм сигурен каква точно игра се играе.
***
дали Америка има специален патент върху медийната лудост, или целия свят колективно си е изгубил ума
***
Една змия в мислите е по-добре от две в храстите.

Момичето, което си играеше с огъня

Автор: Стиг Ларшон
Издател: Колибри
Година: 2010

Основният проблем на книгата е многословността. описания на маловажни обекти и случки на моменти почти задръстват страниците. От друга страна - дават интересен поглед към бита на шведите.
Бяха ме предупредили, че първата книга от поредицата е доста слаба на фона на следващите. Потвърждавам, поне спрямо 2-рта.
2 години след  "Мъжете, които мразеха жените" Бикаел Блумквист е уважаван и успял журналист, а Лисбет Саландер - анонимна и богата хакерка. Пътищата са се разделили, но всеки помни другия. А на хоризонта на "Милениуим" се задава нова грандиозна история: журналист на свободна практика е написал книга за трафика на проститутки (включително малолетни) от Източна Европа в Швеция. По-важно - докопал е имена на клиенти, сред които има полицаи, съдии, журналисти. Скандалът е неизбежен, така че екипът на "Милениум" се захваща с внимателна проверка на всички факти. Всичко върви относително безпроблемно, но в историята се появява името Зала - неизвестен източноевропейски бандит, от който всички се страхуват ужасно. А на Лисбет Саландер това име ѝ е познато открай време. В една нощ са убити 3-ма души, а не сутринта Лисбет е най-издирваната личност в Швеция. Само няколко човека са склонни да вярват в нейната невинност.
Гоненицата беше на ниво - всеки мамеше всички, без Лисбет (през цялото време тя си беше в своята писта на съвсем друг стадион). В историята се появиха бащата и полубрата на Лисбет, спомена се за нейна близначка (Лисбет я класифицира като зло). Изплува поредната засекретена история от Студената война, появиха се и местните тайни ченгета от Сепо, които замитат под килима следите ѝ от десетилетия.
Развръзката беше твърде драматична, така че ще почвам и последната.

Харесах:
почти няма ситуации, включващи физическа заплаха, при които един добър ум да не е от полза
***
нито една система за сигурност не може да функционира добре при наличието на глупави служители
***
Ненавиждаше мрака и самотата. Мразеше съществата, обитаващи мрака и самотата.

четвъртък, май 23, 2013

Небесна сянка

Автор: Дейвид С. Гойър & Майкъл Касът
Издател: бард
Година: 2013

Твърде много години след "Рама" на 2-ма посредствени автори им хрумва да направят нещо като римейк. Получила се е книга без много смисъл и с твърде малко достойнства.
Край Земята пак се появява астероид, но този път няма намерение да се блъска, а само дамине съвсем-съвсем наблизо (защото гравитацията по това време ще е във ваканция). НАСА и космическия филиал на Коалицията (БРИКС, ама без Китай и Южна Африка) си мерят кажгодетата в съревнование кой първи ще стовари свой екип там. Естесствено, добрите американците успяват, макар и с малко да изпреварят конкурентите, за да открият, че са се натресли в тръните по гол задник - това всъчщност е извънземен космически кораб (Коалицията е имала подозрения и е нейния екип е по-добре снаражен, само че не е американски). Оттам започва едно напрегнато, но неособено смислено действие - преродени земляни на база на "акашовите записи", няколко вида извънземни, много тъпота от земляните, щуране на всички нива в контролните центрове. Класика.
Накрая се оказва, че това са поредните възвишени извънземни, които са дръпнали толкова много напред, че сблъсквайки се с равностоен враг преоткриват нуждата от първични свирепи бойци. И както е модно напоследък, Земята е точно това, което са търсили: примитивна култура, ниска технология и боеспособна раса. Само че не разбрах, като имат достъп до "акашовите записи" (информационна база данни, в която се записва живота на всяка личност, живяла някога) и могат да превъплатят някоя личност от там, за какво им беше да търкалят до Земята и обратно в продължение на десетки хиляди години полет?
Единственото що-годе добро нещо беше действието в контролния център на НАСА.

Харесах:
Без значение колко зле изглеждат нещата, винаги могат да станат още по-зле.
***
Едно мога да ти кажа, и то е, че идвам от голям род на надути задници. Последно поколение. Така става, когато си по-умен от повечето хора, с които те среща живота. И по-гръмогласен също, и неспособен да скриеш превъзходството си.
***
нищо не прави един инженер по-щастлив от разрешаването на труден инженерен проблем

понеделник, май 13, 2013

Нация

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2012

Не е най-интересната книга на Пратчет. Нито най-силната. Но е чудесна.
Този път не е история в Света на Диска, а в нещо като нашия свят. Какъвто би могъл да бъде някога и някъде другаде.
Забутан архипелаг насред океана е пометен от цунами. На най-големия му остров има само 2-ма оцелели: последното местно момче и една бъдеща английска лейди. Скоро се появяват и окаяни бежанци. И проблеми. Още бежанци и още проблеми. И бунтовници. И канибали. И забравена древна история за местната Атлантида. И новият крал на Англия.
Хубава книга. Твърде предвидима, но чудесно написана. Съдържа много от обичайни размисли относно общественото устройство и мястото на личността сред индивидите.

 Харесах:
всичко умира, ако го наблюдаваш достатъчно дълго
***
Целият живот е трик, ама имаш само един шанс да го схванеш.
***
Кой ще ти иска пони, когато може да има цялата вселена? Това беше къде по-интересно и не се налагаше да рине тор всяка седмица.
***
Щях да богохулствам, ако кажа, че боговете не съществуват, стига да ги има.
***
никаква мисъл не се задържаше твърде дълго в ума му, понеже ѝ доскучаваше
***
Опитваше се да запълни празнотата в себе си с работа, за да не прелее от спомени.
***
Традициите са хубаво нещо, но понякога човек трябва да е практичен.
***
Когато се допре до гласуване или риболов, рибарската партия обикновено печели.

петък, май 10, 2013

5-тият конник

Автор: Джеймс Патерсън & Максин Петро
Издател: Колибри
Година: 2007

Книгата прилича на инстантно 2 в 1. 2 отделни криминални разследвания на серийни убици, 1 разследващ детектив. И точно като при инстантните кажгодета - доста калпав продукт.
Въпреки повърхностното минаване през ключови за разследването моменти и залитането по дамски сбирки в стил "Секса и града", историите не бяха лоши. Просто са под нивото на Патерсън, ако той наистина има нещо общо с написването на книгата извън скицирането на сюжета.

Харесах:
Адвокатското кредо: всеки може да съди всекиго за всичко.

понеделник, май 06, 2013

Вихър през ключалката

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2012

Сай Кинг се е завърнал към Тъмната кула с една история , вместваща се между IV и V-ти том. Застигнати от буря, Роланд и неговия ка-тет се подслоняват и докато чакат да отмине, Стрелеца разказва за своя стара мисия, в която разказва дълга приказка.
Не че е лоша, но просто историята е неособено смислен пълнеж към една и без това протяжна поредица. Спокойно можеше и да не се появява, освен в някой сборник със спин-офи. За самостоятелна книга не струва.

Харесах:
в правилните ръце всеки предмет може да стане вълшебен

петък, май 03, 2013

Момичето, което обичаше Том Гордън

Автор: Стивън Кинг
Издател: Пан
Година: 2000

Кратка история, смесваща по нещо от "Гняв", "Дългата разходка"  и "Играта на Джералд", но без да има силата на нито една от тях.
Малко момиченце се загубва в горите на Мейн и 9 дни се лута сред тях, като единствената му връзка със света е уокмен, на който вечер слуша мачовете на Ред Сокс. Глад и инфекции водят до унесеното състояние, когато реалността, виденията и кошмарите се сливат.
Нищо особено, а като за Кинг - направо слабо.

Харесах:
В кухия блясък на очите му се отразяваше цялата история на нищото.

четвъртък, май 02, 2013

Аутопсия

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Бард
Година: 2001

Първа среща с Патриша Корнуел и нейната героиня Кей Скарпета.
Не съм особено впечатлен - постна интрига и много лош разказ (за последното май и превода има своя принос).
Доктор Кей Скарпета е главния съдебен лекар на щата Вирджиния. В столицата Ричмънд действа сериен убиец, който изнасилва и удушава жени в собствените им домове. Уликите са малко и неясни, а следите предимно липсват. На високите етажи в правоохранителните органи се въртят интриги с основна цел някой да обере вината, вместо да се открие убиеца. За съжаление цялото действие беше накъсано на отделни епизоди, разделяни от нелогични отклонения на фабулата.
Като цяло - доста посредствена история, но ще пробвам още някоя от серията, за да проверя.

Харесах:
Никога не съм се притеснявала от мъртвите. Страхувам се от живите.
***
Един психопат може да бъде Рембранд на убийствата.
***
да търсиш убежище за стените на интелекта или разума е егоистично оттегляне с цел самозащите, за сметка на добруването на друго човешко същество
***
Мръсните политически игри или страхът от тях могат да разстроят човека до такава степен, че той да започне да допуска грешки, като по този начин спестява на противниците си усилията сами да ги изфабрикуват.

петък, април 26, 2013

Кръв

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1998

Като цяло - най-слабата книга на Конъли, която съм чел.
Историята е за бившият агент на ФБР, появяващ се в "Примката на совата" и "Завръщането на поета". След сърдечна операция той напуска службата и се оттегля на калифорнийски остров, за да започне нов живот на стара яхта. Само че със себе си носи старите си неразрешени случаи, защото не може да се отърве от призраците в тях. А се появява и един съвсем пресен - донорката на новото му сърцето е жертва на неразкрито убийство. Тръгването по тази следа води към клишираната мешавица от неясни факти, тъпи ченгета и уязвимо-сложната система на общественото здравеопазване. като цяло - скучно, до изненадващото разрешаване на загадката. Но после - пак клишета за Добрия, Лошия и правилния пистолет.

петък, април 19, 2013

Душа в пламъци

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2013

Роман е силно казано. Може би по-скоро скрипт за телевизионен театър - предимно диалози, разреждани от протяжни описания на незначителни декори за семпло действие.
Въпреки това - съвсем сносна история, макар и доста под нивото на поредицата.
Чарли Паркър е нает от адвокатка, за да защити интересите на клиента ѝ, излежал присъда за убийство на момиче като малолетен и сега живеещ под нова самоличност. А проблемът е, че някой знае, изпраща му обезпокоителни писма и снимки и може би се кани да го изнудва. Защото е отвлечено момиче и шерифа, щатската полиция и ФБР ровят наоколо. А момичето пък е племенница на гангстер, който се е превърнал в мишена за своите и разглежда откриването ѝ шанс като за изкупление в края на живота си.
Всички лъжат - клиента, ФБР, шерифа. Всеки играе собствена игричка, всеки брани тайните си. В забутаното градче пристигат Ейнджъл, Луис, братя Фулси и екзекуционен отряд бандити. И след 350 страници скучно действие и остроумни диалози започва здрав екшън. До щастливия край за оцелелите.
Искрено се надявам:
а) скоро да издадат и следващата книга за Чарли Паркър
б) тя да е на нивото на първите 5-6 книги в поредицата

Харесах:
учтивост, която не предразполага към прекалена интимност, и строгост, която не търпи неподчинение
***
Всички циници някога са били романтици. И повечето продължават да са.
***
беше млад хищник, превърнал се в стара плячка
***
Той направи грешки и сега търси на кого да прехвърли вината. Разбираемо е, но това не означава, че е правилно.
***
Когато се погледне в огледалото, навярно и собственото му отражение изпитва желание да го прасне в лицето.
***
-...Това е почти, но не съвсем непочтено. Сигурен ли си, че не си учил за адвокат?
-Никога не бих взел изпита по лицемерие.
***
човек, който е приятел на всички, в действителност изобщо няма приятели
***
Тези сериали се въртяха непрекъснато, домашен ад, озвучен с консервиран смях.
***
Лъкове и стрели. Е, запомнете: острия край винаги трябва да сочи навън от лицата ви. При все че нямам нищо против да опитате и обратното, ако ви се прииска.
***
Не беше пиян, просто много, много му се искаше да се напие и беше толкова уморен, че още една-две бири щяха да са достатъчни, за да постигне желания резултат.
***
-Можеш да им кажеш, че съм нправлявала всяко ваше  движение с твърда, но нежна ръка.
-Казано по този начин звучи мръсно.
-Мръсно е - заключи тя. - И то не в добрия смисъл на думата.

понеделник, април 08, 2013

Блудна луна

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1998

Имах чувството, че чета Дийн Кунц. За пръв път в книга на Конъли се разказва и от гледната точка на злодея. При това класически убиец-психопат.
Иначе - още една книга в света на Хари Бош. С някои от героите той се среща в други романи, в някои споменати мимоходом събития е деен участник.
Тази история е за професионалната крадла Каси Блек. Излежала частично присъда и пусната условно, тя привидно се интегрира като почтен гражданин. Всъщност - следи дъщеря си, която е дала за осиновяване. Водена от леко налудничавата мечта за бягство с нея в измислен рай, Каси се наема да извърши още един удар. Наистина последен.
Проблемът е, че попада в епицентъра на двойни игри и измами, завъртени от шефа на едно казино и неговия наемник за мокри поръчки. И труповете почват да падат, та чак до самия финал.
Като се замисля, май от всички книги тази най-много подхожда на сценарий за холивудски трилър. Второразреден.

Харесах:
Нарочно беше сбъркала името му, просто за да види дали ще я поправи. Това говореше, че е сериозен и егоцентричен, добро съчетание, когато става дума за продажбата и покупката на сериозни коли, рожба на човешкото его.
***
Но се чувстваше като момченце, застанало пред коледната елха с дълга пръчка. Трябваше да провери дали стъклените топки наистина са толкова крехки.

петък, април 05, 2013

Рисковете на професията

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2003

Много приятен къс криминален роман.
Химик и мениджър на малка, високотехнологична компания се разделя с приятелката си и се изнася в ново жилище. Новият му телефонен номер е бил притежание на проститутка, която  спряла да отговаря на него. Всъщност е спряла да отговаря на каквото и да е. Изчезнала е. И воден от собствените си угризения за миналото ученият тръгва да разплита мистерията. Пребит от сутеньори, подозиран от полицията, той се оказва мишена на сложна комбинация от шантаж и предателство. А развръзката си беше от класическия модел С&С (стрелба и справедливост).
И този роман е в света на Хари Бош. Връзката е индиректна, но е възможно в по-късен роман героите да се срещнат "на живо", както стана с други герои на Конъли: адвоката Мики Холър, журналиста Джак Макавой и агента Тери Маккейлъб.

Харесах:
Прозрението идва от тези, от които най-малко очакваш.
***
планираното излизане от употреба върти света

сряда, април 03, 2013

Адвокатът с линкълна

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2006

Отново се завръщам в Лос Андежлис на Хари Бош.В случая - първият роман за полу-брата му, Мики Холър (вече го срещнах в "Сребърен куршум")
Мики Холър наподобява Хари Бош - циничен, препатил, но запазил въпреки всичко частицата морал, която е последната граница пред оскотяването.
Кариерата на Холър е посредствена - има купища немного заможни клиенти, постоянно търчи в различни съдилища по предимно банални случаи и се чуди как да изплаща ипотека, която не му е по джоба. И един ден идва делото за "големите пари" - търговец на недвижими имоти е обвинен в нападение и опит за убийство на проститутка. Без нито миг размисъл Холър се мята в него и се забърква в нещо неочаквано опасно: прокуратурата играе непочтено, а клиента е психопат и е виновен за повече от едно тежко престъпление. По-лошо - предишен клиент на Холър е осъден за едно от тях и лежи невинен. Оттук нататък няма полезен ход - адвокатската етика не позволява контакт с полицията, а психопата убива частния детектив с пистолета на Холър и го шантажира с възможността полицаите да получат оръжието.
Изненадващо за мен адвоката успя да изиграе блестяща постановка в съда и да отговори на всяка измама с още по-коварен удар. И всичко щеше да е добре, само че никой не беше разгадал докрай ребуса с убийствата и ловът на "жива стръв" в лицето на Мики Холър се изроди в клиширана размяна на куршуми от упор.
Много приятен роман.

Харесах:
Правосъдието представлява грамадна ръждясала машина, която засмуква хора, животи и пари. Аз бях просто техник.
***
Идеалите отдавна бяха деградирали в представи.
***
Беше фрашкано така, както може да е само ирландски бар вечерта на Свети Патрик.
***
Не извършвай престъплението, ако не можеш да го излежиш.
***
Нищо не може да се сравнява с началото на сезона, преди тъпите загуби, категоричните провали и пропуснатите възможности. Преди да възтържествува действителността.

четвъртък, март 28, 2013

Магьосникът на фараона

Автор: Петър Тушков

Не разбрах какво е харесал Алвин. Сборник с разкази на посредствено ниво.
В "Отдел 3" има някакъв проблясък (смес от родна соц-контраразузнуватаелна история и модерния зомби-епидемия), основно заради хумора в него. "Машината за време на Разцветников" също беше забавен, макар че е преработка на разказ на Азимов.
Като цяло - тежък стил и малко оригиналност.

вторник, март 26, 2013

Шестимата месии

Автор: Марк Фрост
Издател: Бард
Година: 1996

Рециклаж.
При това не особено кадърен.

Фрост е натикал "Списъкът на Седемте" във казана, сипал е малко клиширан уестърн и малко второкласен хорър, за да избута този роман. Ако знаех колко слаб е  резултат, нямаше да си развалям добрия спомен от предната книга.
Принципно е оставена вратичка за още нещо, но се надявам да не е била използвана.

Харесах:
Ако Бог говори с някого, той прави това само чрез сърцето му, а всеки нормален човек има сърце.

неделя, март 17, 2013

Освободеният Юда

Автор: Питър Ф. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2010

И втората книга ми вървеше трудно. Някак не успя да ме убеди Хамилтън, че е знаел каква история иска да разкаже. Военният екшън, криминалните загадки, езотеричните отклонения и политическите интриги се преплитаха недостатъчно еднородно, на моменти приличаха на кърпен юрган.
Най-добре бяха описани космическите битки.Особено ми хареса офанзивата на ПланинаНаЗората срещу Вторите43. Федерацията най-сетне беше започнала да възприема сериозно ситуацията и успя да му окаже сериозен, но недостатъчен отпор. Даже извадиха от килера идеята за штрафники, подбрани сред осъдената криминална измет - в случая ги извадиха от хибернацията, в която отлежаваха присъдите си (това не го разбрах - щом нищо не преживяваш, какво значение има дали ще излежиш 1000 години, освен събуждането в съвсем различен свят).
Преследването за Звездния странник също беше добре подплатено с с действие. Всъщност - твърде многословно и излишно комплицирано от гледните точки на всевъзможните замесени групи.
Още от предния том смятах, че хипарската линия със скитането на Ози (съавтор на първата червеева дупка, гениален, богат и смахнат) по пътеките на елфите силфените е напълно излишно. Много страници празни прикизки и разтакаване към предполагаем "катарзис'. Много повече потенциал имаше в барсумианците (хора, занимаващи се от векове с генно инженерство включително върху себе си), но Хамилтън само ги е маркирал.
Най-слабата точка излезе Брадли Йохансон, някогашен роб на Звездния странник, тръгнал по пътищата на силфените, освободен и завърнал се, за да основе Пазителите на себесъщността и започнал война. В тази сюжетна линия беше шито с тропоска на едър бод, макар че намека за прикрито-манипулативна намеса от страна на силфените малко спасява историята
Краят си беше изсмукан само заради "политическата коректност". Човечеството аха да направи ксеноцид и успя да го поотложи до следващия път и дори намери как да пробута на ПланинаНаЗората някои теми за размисъл. Да бе, ясно, точно така.
Като цяло - много добре развит свят. Откъм сюжет и персонажи имам какво да се желае.

Харесах:
технологичната жестокост, която оръжейните разработчици могат да стоварят в случай на нужда 
***
Внимавай кого мачкаш днес, защото утре може да му носиш кафе.
***
Парниковият ефект така и не бе постигнал най-лошите предсказания, разпространявани от по-евангелистки настроените еколози.
***
Поеми отговорност за собствените си действия. Не вини всички останали; иначе ще се превърнеш в адвокат.
***
няколо висококласни и нискоморални клуба за развлечение
***
Справедливостта трябва да бъде раздадена. Без нея цивилизацията ще се разпадне.
***
Защо да постигнете нещо, когато можете да си мечтаете?

понеделник, февруари 25, 2013

Звездата на Пандора

Автор: Питър Ф. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Нямам обяснение защо толкова дълго четох книгата. По принцип е точно по мой вкус: доста добре изградена фантастична вселена, в която се преплитат престъпления, политика и война. До голяма степен концепцията ми напомняше за "Килн хора" на Дейвид Брин и за "Altered carbon"на Ричард Морган.
Човечеството е открило червеевите дупки, позволяващи да се разсели на други планети. Успоредно с тов е развита технологията на записване на спомените и прехвърлянето в клонирани тела, така че на практика и безсмъртието е постигнато. На различните светове се повтарят много от старите грешки - национализъм, изолация, диктатура. Като цяло Федерацията и стоящите зад нея огромни взаимносвързани семейни конгломерати се стараят да поддържат приемлив просперитет за всички. Галактиката изглежда безопасна - срещнатите до тук извънземни видове са кротки и като цяло по-скоро незаинтересувани от Федерацията. На една отчасти унищожена планета (Далечината) е открит изоставен космически кораб, чието изучаване предоставя нови технологии, но успоредно с това се появява култа на Пзаителите на себесъщността: кланове от фанатици, считащи че в кораба е бил злонамерения Звезден странник, който е подчинил на зловещите си цели ръководството на Федерацията и тласка човечеството към крах. "Забулването" (скриването зад силово поле) на 2 отдалечени слънца предизвиква любопитството на хората и натам отлита изследователски кораб. Неговото пристигане при целта предизвика неочаквано събитие: силовото поле е изключено. Извънземната раса зад него се оказва агресивна (състои се от неподвижни мозъчни центрове и стада безмозъчни подвижни юнити), кораба бяга от атака, а двама от експедицията попадат в плен. В резултат един "мозъчните центрове" се сдобива с технологично превъзходство и с масирана офанзива изтребва всички други от неговия вид, а след това стига до извода, че иска цялата Вселена (или поне тази Галактика), така че всички други раси в нея са конкуренция за елиминиране. И най-близките съседи се оказват планетите на човешката Федерация...
Минусът е твърде разтеглената история - сюжетните линии са много, героите също, и до средата непрекъснато трябваше да правя справка кой кой беше и в какви отношения е с останалите. Точно накрая, когато се бях примирил с политиката и с многостранното разследване на Звездния странник (приличащо на опипване на слон от група некомуникиращи си слепци), когато се започна и военния конфликт. Моите уважения, Тимъти Зан изглеждаше като аматьор на фона на мащабната атака над Пърл Харбър Изгубените 23.
Веднага започвам следващата, разбира се.

Харесах:
Когато всичко е свършило и животът е загубил тялото си, какво се случва с това, що е остало мъртво, няма значение.
***
Полицейските сили винаги се пригаждаха, за да са в крак с цивилизацията, чийто ред поддържаха.
***
Времената, когато всеки ден е бил свеж и вълнуващ и единственото ни притеснение е било, че сладоледът ще вземе да свърши.
***
Ако е твърде хубаво, за да е истина, вероятно подозренията ти са правилни...
***
определено се намира на изродски голяма височина в графиката за изчанченост

вторник, февруари 05, 2013

Сребърен куршум

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2009

Установих, че съм изпуснал част от хронологията в историята за Хари Бош и се върнах назад. Този роман разказва за първата среща между него и природения му брат, адвоката Майкъл Холър. Чиято пък история също съм захванал отнякъде - изобщо Майкъл Конъли си пада по изграждането на собствен свят, в който героите на различните му романи се познават помежду си и си сътрудничат по различни случаи.
След раняване, възстановяване, пристрастяване към болкоуспокоителни и рехабилитация, адвокат Мики Холър е извън играта повече от година. И неочаквано убийството на друг адвокат го поставя на огневата линия в роля на наследник на куп дела. Едно от които шумен процес, в който притежател на разрастващо се филмово студио е обвинен в убийството на жена си и германския ѝ любовник
И Мики Холър се втурва с главата напред в история, в която всички лъжат, най-вече неговия клиент и разследващия детектив Хари Бош, а ФБР кръжи наоколо като акула около корабокрушенец - не можеш да я забележиш, но е там и всеки момент ще захапе.
Изненадан съм, Конъли е сътворил приятен съдебен трилър, без да задълбава твърде много в тази насока (все пак не е Гришам), а същевременно не е изоставил съвсем и обичайния си криминален роман.
Както и в "Примката на совата", представени от страничен наблюдател постъпките на Хари Бош са адски рискови, а мотивите му - доста съмнителни на моменти. Изобщо погледнат отстрани е доста гадно копеле.

Харесах:
Съдебния процес е състезание по надлъгване.
***
Може да се аргументирам с конфликт на интереси. Конфликтът е в това, че обичам да ми плащат за работата, а клиентите не бичат да плащат.
***
имаше дарбата да те кара да се чувстваш виновен за собствените му прегрешения
***
инженерите съществуват в свят на логика и абсолюти

сряда, януари 30, 2013

Отменена присъда

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2011

Историята малко напомня за "Примката на совата" - Хари Бош отново е в центъра на съдебен процес с несигурен край.
Върховният съд на Калифорния е отменил присъда 24 години след издаването ѝ, а прокуратурата на Лос Анджелис по политически причини решава да повдигне отново същото обвинение, но с "независим прокурор". Не кой да е, а Мики Холър, полу-брата на Хари Бош. И играта започва: инсинуации, надлъгване, дебнене, ровене - всичко си е по рецептата на адвокатските трилъри. До момента, в който подсъдимия изиграва своя коз и труповете падат накуп. В послеслова Бош отново хукна след призраците на потенциални жертви, а Холър се завърна към старата си борба със системата.
Можеше да е страхотен роман, от най-доброто на Конъли, но нещо му липсваше.

Харесах:
и се стига до момента, в който желанието става подтик, а подтикът се превръща в импулс за действие.

понеделник, януари 28, 2013

Мъртво вълнение

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2008

Конъли е спретнал къс и енергичен роман.
Действието се развива в половин денонощие - от намирането на труп, през установяването на липсата на цезий от онко-клиника, до включването на ФБР и кой ли още не по линията не тероризма, защото следите водят към 2-ма бойци от Близкия Изток, нелегално проникнали в САЩ.
Само Хари Бош в неговия си стил гледа в друга посока - за него убийството е приоритет пред всички заплахи за "националната сигурност". И както винаги, той беше на правия път. На каквато и да е цена за придвижването по него.


Харесах:
колкото и да усъвършенстваш капаните, мишките само стават по-хитри
***
А защо баровете имат паркинги, след като шофирането в нетрезво състояние е забранено?
***
Повече мечти, отколкото планове и пари. Повече надежди, отколкото способности, умения и интелигентност.