Златото на краля

Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог
Година: 2009

Получил отпуск от своята част във Фландрия, Алатристе и повереникът, възмажаващия Иниго Балбоа, му се завръщат в Испания.Все така бедни и без перспектива пред себе си, но у дома.
За добро или зло старите им приятели в двора на Филип IV не са ги забравили. Имат една малка задача за вършене - нужен е човек, който да събере в Севиля отряд наемници и с тях да превземе един фламандски товарен кораб. На пръв поглед странна до нелепост задача, но истината е доста опасна - контрабанда. При това въртяна от могъщи благородници и влиятелни бюрократи, в съюз с богати банкери и дори врагове на Испания. Не че са единствените, но са си позволили да заделят повече, отколкото кралят и неговият първи министър са готови да прежалят. Защото става дума за злато. Много злато. Което пък на свой ред изисква водачът на абордажния отряд да е повече от стабилен, за да не се полакоми на свой ред. И Алатристе отново се впуска в сражение, което ще му донесе много белези и малко пари.
Отрядът е събран почти буквално от кол и въже, а задачата е изпълнена блестящо въпреки неочакваното наличие на охрана от същия сорт мъже. Изненадващо кралят дори проявява публично известно благоволение към Алатристе, което в дъгосрочен аспект може би не е най-доброто за един вироглав войник.
Иниго Балбоа вече не е момчето от предните книги, търчащо като пале след Алатристе. Вече е самоуверен юноша, ветеран от кампания във Фландрия с умения във фехтовката и повече кураж от колкото здрав разум. И Голяма любов фатална жена (или поне бъдеща такава). Комбинацията от всичко това успява да му даде шанс да се забърка в собствена беда, от която се налага да бъде ваден с оръжие в ръка от приятелите си.

Изобщо - отново се завърнах в епохата на мускетарите на Дюма. Адски съм доволен от поредицата до тук.

Харесах:
съвсем истинско става унищожението на гражданите в деня, в който пороците се превърнат в привичка
***
честта винаги се оказва сложно нещо за постигане, трудна за пазене и тежка за носене
***
хубавото на един истински приятел е, че винаги те оставя да раздаваш картите, без да се съмнява в тестето
***
със същата дискретност кафява мечка би могла да се появи на заупокойна литургия
***
Сражаваха се с професионалната решимост на мъже, които са заложили всичко на една карта.
***
Човек е свободен, когато държи колкото е възможно по-малко.