понеделник, декември 29, 2014

Прилив

Автор: Даниел Суарез
Издател: Deja book
Година: 2014

Отново пропилян потенциал.
Идеята, че човечеството е недозряло за качествен скок в технологичното си развитие, не е нова (честно казано, споделям я). Идеята за агенция, покриваща много от новопоявилите се технологии, също не е нова.
Суарез започва романа си многообещаващо - учен изобретява метод за отразяване/пренасочване на гравитацията. В момента на пробива неолудитска организация превзема и взривява лабораторията му. Следва събуждане във фантастично напреднала обстановка и запознаване със Федералното Бюро за Контрол на Технологиите - свръхсекретна организация, създадена неофициално през '60-те години на миналия век и съществуваща автономно в практическа нелегалност. Последвалия престой в супер технологичен затвор, където ИИ се опитват да анализират без ограничения в методите гениални, но опърничави учени, с цел създаване на интуитивно съзнание без свободна воля. До тук - нещо като серт версия на сериалите Хранилище 13 и Еврика.
До тук беше добрата част. После историята се отплесна - начело на БКТ се оказа че стои амбициозен и безскрупулен интригант, дясната му ръка е изключителен командос без морал, а лявата - местното бонобо (поклон към Ричард Морган и неговият "Вариант 13"), която освен, усилени феромони, хладен ум, горещи ръце, има и чисто сърце. В затвора пък няколко десетки непокорни гении са сформирали група, наречена оригинално Резисторите. По неясен начин са пробили непробиваемите защити, заблудили са всички ИИ-надзиратели и са поели контрол не само над килиите си (самоподържащи се единици, опаковани от непробиваем пашкул), но и над част от затвора. Оттук нататък действието беше някакъв кърпеж от тъпи екшъни, слаби фантастични комикси и напълно нелогични развития на действието. Всъщност беше толкова зле, че Суарез прибягна без срам буквално към deus ex machina, при това в комбинация с Катарзис и Изкупление накуп.
Като цяло - приемлива идея, лоша реализация.

петък, декември 26, 2014

Светът на мошениците

Автор: Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2013

Не можах а преценя - Бънч  все пак чел ли е Зола относно аферата Драйфус, или някой му е разказвал в резюме?
Наемниците от "Звезден риск" си имат нов работодател с дълбоки джобове. Бивш министър-председател на забутана звездна формация иска един шумен случай на разкрит шпионаж да бъде преразгледан, а осъдения на смърт офицер - оправдан. По възможност пътьом да бъде подлята вода на конкурентната партия, управляваща в момента. Бандата главорези се стоварва и започва екшън, неотличим от поредицата за Стен - т.е. предвидим, клиширан, нелогичен и досаден.
Не разбирам защо Бард си губят времето да издават подобни книги, дори и писалият анотацията на гърба я е издържал само до края на пролога (стр.30) .

понеделник, декември 22, 2014

Червеношийката

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2009

Най-после попадам на скандинавско криминале, което да ми хареса. Единственият проблем е пороят от думи, бих предпочел по-лаконичен разказ.
Хари Хуле е много добър разследващ полицай, с много тежък алкохолен проблем. Вироглав, самонадеян и енергичен, още в самото начало се нацепва в нелепа ситуация покрай неразбория с охраната на американския президент в Норвегия. Фактът че е действал правилно и желанието на висшестоящите да покрият историята го издигат в контраразузнаването.Така един привидно маловажен доклад за стрелба и гилзи в провинцията го въвлича в едно разследване на поредица убийства. Губи бившата си партньорка, печели нова любов и предотвратява на косъм покушение над престолонаследника. За някоя следваща книга остана разкриването на полицая, контролиращ скиновете и поръчител на убийството на партньорката на Хари. Несбьо е доста честен с читателя, на 2/3 от книгата се досетих кой е убиецът.
Интересното за мен беше историята от годините на Втората световна война. 7 000 норвежки войници в състава на Waffen-SS са се сражавали на Източния фронт край Ленинград, а съпротивата срещу германската окупация е била почти символична до самия край. Както и при нас, основната маса антифашисти са се включили в последните седмици преди падането на окупационния режим. Нещо подобно на Франция, мнозинството е било безразлично и чакало да се види какъв ще е изхода от войната, за да избере позицията си. Общо 50 000 норвежци са се записали доброволци, но огромното мнозинство е било отхвърлено от Райха. За пореден път се сблъсквам с факта, че комбинацията от глупава самоувереност и тесногръд расизъм е попречила на Третия Райх да се сдобие с огромно количество войници, желаещи да воюват на тяхна страна поне срещу болшевиките на Източния фронт.
Преводът не беше от най-добрите, а и редактора си е пестил усилията.

Харесах:
износените маратонки "Адидас" не бяха нито достатъчно нови, за да са модерни, нито достатъчно стари, за да са шикозни
***
До гуша му дойде да се мъкне след хора, които не вървяха наникъде.

вторник, декември 16, 2014

Убий Алекс Крос

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2014

Най-слабата книга за Алекс Крос.
Отвлечени са децата на президента на САЩ, а във Вашингтон неизвестна до момента саудитска групировка започва серия атентати. Всички служби търчат в кръг, въпреки наличието на информатор сред терористите. Замотан в общия хаос, Крос губи дни, преди да стигне до следа по обичайния детективски метод на пресяване на факти и проверка на следи. Засада на половината полиция във Вашингтон бе толкова нескопосана, че двойка терористи избяга. Разбира се, всичкосвърши добре въпреки усилията на полицията и в разрез със закона.

петък, декември 12, 2014

Училищен надзор

Автор: Сергей Лукяненко & Аркадий Шушпанов
Издател: ИнфоДАР
Година: 2014

Това е Хогуортс, академията на Х-мен франчайз на Лукяненко в света на Дозорите. След "Ликът на Черната Палмира" отново има история, в страни от поредицата за Антон Городецки, разработвана с/от друг автор.
Инквизицията създава близо до  Санкт Петербург интернат за проблемни Различни деца. Светли и Тъмни учат заедно програма от обикновени човешки предмети и Различни дисциплини. 3-те повести са съсредоточени около група 7 нисши Тъмни и една Светла, с главно действащо лице възпитателя Дмитрий Дреер, някога нисш Светъл, после среден Инквизитор, после неутрален Висш, а накрая - човек, загрижен за децата повече отколкото за себе си.
Първата повест е зле - твърде много си личи залитането по Роулинг (даже е изрично подчертано). Втората повест вече отива в обичайното за Лукяненко - кой пази пазачите, кой е първия сред равните и кому да повериш нещо, което и на себе си не би поверил? Третата е най-драматично оплетената с опита да се подмени Светлината и Мрака с всеобща магическа неутралност и потенциалните проблеми от такава революционна промяна.
Като цяло - бива, особено на фона на последния Дозор. Винаги съм смятал, че светът на Дозорите е твърде интересен и си струва и други талантливи разказвачи да се пробват в него.

Харесах:
Само в наше време децата могат да си позволят да не порастват дълго време.
***
Просто сме били на вашето място, а вие още не сте били на нашето. 
***
Да ходиш на два крака не е толкова весело, колкото да подскачаш на един, затова пък е по-стабилно.
***
пълната свобода изисква и пълна отговорност

вторник, декември 09, 2014

Хайка

Автор: Джо Гарбър
Издател: Бард
Година: 1996

Преди 20 години щях да харесам книгата.
Ветеран от "зелените барети" на САЩ, участвал във виетнамската война, е преуспяващ корпоративен служител в началото на '90-те. Един ден шефът му, служил в морската пехота през корейската война, се опитва да го застреля. Това е само началото на безмилостна гонка, устроена от група мъже с военна подготовка. Действието се развива основно в административен небостъргач и много напомня първия "Умирай трудно". В дъното е "наемническа" организация на бивши военни, използвана за прикриване на забранени разработки с биооръжия. 
От днешната ми гледна точка: Интригата е съшита с бели конци, нескончаемия екшън е еднообразен и почти досаден.

Харесах:
Приличаш на програмист. Очилата ти са накриво, панталонът е малко къс, а ризата - извадена навън.
***
В крайна сметка, господа, много по-важно е да сломите духа на противника, отколкото да го убиете.
***
Скромното обзавеждане е първият и най-отличителен белег на директора, който се страхува да взима решения.
***
Обикновените планове не решават необикновени проблеми.
***
Големият Брат беше жив и здрав и живееше в телефонната компания.

събота, декември 06, 2014

Вратата на Абадон

Автор: Джеймс С.А. Кори
Издател: Бард
Година: 2014

Книгата е общо-взето по-добра от предходните.
Земята, Марс и СВП( Съюза на Външните Планети) изпращат експедиции към пръстена до Уран, образуван от протомолекулата след като тя се изстрелва от Венера. Пръстенът е портал към друго място, където нещо с физичните закони не е наред. Всъщност става дума за камара бойни кораби, гледащи се едни други през мерника. Както обикновено, Джеймс Холдън почти случайно се оказва насред цялото буре с барут в обичайната си роля на запаления фитил. Този път е невинен - едно богато, интелигентно и решително момиче е решило да го унищожи чрез сложен план, включващ диверсии и убийства. След обичайната бъркотия всичко си идва по-местата в последния момент, макар и след много излишни жертви.
Досадното е, че човечеството се сдоби с възможност да използва огромна група портали към други места, създадени в далечното минало от свръхразвитата цивилизация, изпратила протомолекулата преди няколко милиарда години към Земята. Лошата новина - потрталите са били запечатанеи, когато неизвестен (или неразбираем за текущите човешки познания) противник е започнал да унищожава тази цивилизация. Какво има отвъд - ще разберем в следващите книги.
Другата досадна част в историята беше с катарзиса на отмъстителката. Готов съм да се обзаложа, че тя ще се превърне в нов член на екипа на Холдън.

Харесах:
Проблемът, когато живееш сред чудеса е, че те правят всичко да изглежда възможно.
***
Те изпаднаха в паника по начина, по който се паникьосват хора, обучени на насилие.
***
Геройството е етикет, който лепват на хора, свършили нещо, което не биха направили, ако имаха време да си помислят.

събота, ноември 29, 2014

Жестоко и необичайно

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Хермес
Година: 1994

Д-р Кей Скарпета продължава живота си на самотен работохолик след като студентската ѝ любов става жертва на атентат.
Този път е въвлечена в серия убийства с улики, водещи към самата нея като заподозрян. Разплитането е трудно - в нейната служба някой е отстранил важни документи, в базите данни на службите е подправена информация, а самоличността на екзекутиран затворник не може да се потвърди еднозначно. Следите водят от двама помощници на Скарпета, през директора и няколко служители в закрит вече затвор до самия губернатор на Вирджиния. Благодарение на усилията на няколко приятели в полицията и ФБР, както и компютърните умения на собствената си племенница (ех, първата половина на '90-те, UNIX, терминали, модеми), заговорът е разобличен. Лошото е, че губернаторът остава недосегаем поради прекъснати чрез убийства вериги от посредници, а един убиец-социопат успява да изчезне без следа.
Вероятно ще има реванш в някой следващ том.

понеделник, ноември 24, 2014

Тунел

Автор: Джей Ръсел
Издател: Бард
Година: 1998

Изглежда съм чел поне отчасти тази гадост преди 10-15 години, но откъслечните ми спомени я свързваха с "Новия Исус" на Елена Павлова (много по-висококласна гадория).
В Лос Анджелис негърската банда Блъд брадърс разпространява "тунел" - нов мощен наркотик. На различни места в града са открити жестоко осакатени трупове. Разследващите ченгета успяват да намерят свързваща нишка и това ги вкарва насред касапницата. Почти неуязвим бял играч командва бандитите (адски много прилича на Жокера от историите за Батман, макар и не толкова умен), а по петите му върви откачен и също толкова труден за убиване ветеран от Пустинна буря. Малко е сложно да се определи кой е добрия, всички участници сеят трупове на невинни като трактор напролет. Сцените на насилие се редуват една след друга, развръзката е някакъв римейк на "Алена жътва" на Дашиъл Хамет.
Историята: покрай очакванията за химическа и биологична война за Залива, армията на САЩ е развързала ръцете на гениален, но безскрупулен биолог. Вместо ваксина се е получил проблем, известен като "Синдрома на войната в Залива". Лечението му е довело до потенциално велико откритие - органели, предпазващи гостоприемника от всевъзможни биологични атаки. Страничен ефект - ако няма атака, атакуват гостоприемника. Решение - инжектиране със заразена кръв (дори и СПИН е добре дошъл) и лекарство със собствени странични ефекти - "тунел". Да, резултатът е точно създаването на вампири, но от старата школа - чудовища, за които лечението е кол в сърцето.
Книгата е адски зле. Насилието би трябвало да е натуралистично, а героите - демонични. Всъщност всичко е направо гротеска от изкривени стереотипи. Ръсел дори не си е направил труда да поекспериментира дали описаното е що-годе възможно (искам да видя за колко време ще извади патрони от пълнител само с една ръка и после ще ги налентова в друг пълнител). Фабулата е съставена от клишета, а диалозите са тъпи.
Май от последния ми сблъсък с Уитли Стрийбър не бях чел нещо толкова слабо.

Харесах:
Това е обществото на информацията. Трябва ли ти информация, или разбиваш нечия глава, или удряш с чукче по коляното. Там имаш цял град, пълен с информация. На кого му трябва Интернет?
***
Значението на мотивите често се надценява. Това е остаряла концепция от деветнайсти век и няма място в постмодерния свят на улични стрелци и бомбаджии.
***
той твърдеше, че Дисниленд наистина е Америка, защото скрива факта, че цяла Америка е Дисниленд

вторник, ноември 18, 2014

Да помним Сара

Автор: Крис Муни
Издател: Колибри
Година: 2011

Чудесен криминален роман и чудесен разказ.
Един зимен ден баща води единствената си дъщеричка на пързалка в парка. Сбъдва се най-ужасния кошмар за един родител -  детето изчезва безследно. 5 години по-късно единствената следа е към бивш свещеник, обвиняван неколкократно в педофилия. Бракът на родителите е свършен, но бащата продължава да се бори със себе си и обществото да запази спомена за своето момиченце. И продължава да рови по всички начини, за които успява да се сети. Със смъртта на недоказания педофил всичко приключва - в домът му са открити улики, свързващи го с това и други 2 изчезвания. Но бащата продължава да рози. За да открие куп лъжи в живота си точно от хората, на които безусловно се е доверявал - съпругата и отдавна изчезналата майка. За сметка на това баща му, бандит и побойник, се оказва наистина човек със силна, макар и своеобразна обич към своето момче. И в последния момент една изпусната реплика на страничен персонаж донася следа. Която води към друга следа, която води до развръзката.

Харесах:
Да държиш оръжие в ръка и да нараняваш другите не те прави смел.

четвъртък, ноември 13, 2014

Двойни убийства

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Атика
Година: 1995

Доктор Скарпета участва в разследване на необичаен и неуловим сериен убиец, специализирал се "лов" на млади двойки. Следи почти няма, но някои улики водят към тренировъчния лагер на ЦРУ. Като последна добавка една от жертвите е дъщеря на високопоставена чиновничка, водеща сложна и продължителна схватка с наркокартелите. Въпреки всички тези неща, основното внимание е фокусирано върху личния живот на Скарпета - връзката ѝ с агент от ФБР и приятелството с пропадаща криминална репортерка. Потенциално интересната история беше разказана почти скучно, но пък е едва 3-та книга в поредицата.

Харесах:
лошите хора не спират да вършат лоши неща

неделя, ноември 09, 2014

Панаирът

Автор: Дийн Кунц
Издател: Мега
Година: 1995

Изглежда Кунц е написал сценарий за нискобюджетен филм на ужасите, а после го е превърнал в много слаб хорър.
Едно момиче бяга от свръхрелигиозното си семейство в пътуващ из цялата страна панаир. Омъжва се за един привидно чаровен мъж, който започва да я бие. После ражда чудовище/мутант/изчадие. Убива го и се маха.
25 години по-късно тя в копие на майка си - свръхрелигиозна алкохоличка. Децата ѝ се готвят да избягат при първа възможност. В градчето им пристига пътуващ панаир. Там един остарял мъж, прегърнал собствена версия на сатанизма, продължава да търси своето отмъщение. И води със себе си втория си си син - също изрод.
Съгласно традициите на жанра всичко приключва в една нощ на писъци, кървища и убити тинейджъри.

Харесах:
благотворителността започва от дома

вторник, ноември 04, 2014

Хищникът

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2011

Втората книга е по-добра. Загадката е по-добре замислена, героите - мъничко по-малко клиширани. Проблемът е в досадния стил почти всяка глава да завършва с драматично разкритие, което ще се разбере, ама в другата глава. Твърде много напомня за посредствен екшън сериал.
Детективите от Специалния отдел на "Грабежи и убийства" в полицията на Лос Анджелис се сблъскват с брутална сцена: намерен е труп на гола млада жена, устата и вагината ѝ са зашити. При аутопсията загиват патоанатома и асистента му, защото във вагината е била натикана самоделна бомба с чувствителен детонатор. Появява се нова жертва, само че в нея е натика саморазгъващ се нож. В следващата - термична ракета. Още една жена е отвлечена. Жертвите са художнички и музикантки на сходна възраст и със сходна физика. Полицаите дълбаят във всяка следа и постепенно историята се разплита, особено след като изплува сходно убийство преди 20 години. Драматичния финал беше прекалено клиширан.

Харесах:
Ако раят имаше вкус, сигурно беше този.

събота, ноември 01, 2014

Завръщането на Хамелеона

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2009

Доста добър трилър, но авторът е допуснал обичайната грешка на първата книга в поредица - героят е твърде добър, за да е истински, а действието е прекалено мелодраматично, за да е оригинално.
Неуловим и исключително садистичен убиец трепе хора в Лос Анджелис. Най-способният тандем детективи неуморно работят по случая, но няма за какво да се заловят. Един ден случайно залавят педофил-религиозен фанатик с улики в багажника и готовност за самопризнание. Случаят е приключен въпреки убеждението на по-младия детектив, че това не е убиеца. Скоро след това при злополука с яхта загива другият партньор. Животът продължава - новобранец замества покойника, а първият случай е нова жертва на серийния убиец. Колелото се завърта оново, труповете се редят, появяват се фалшиви следи и странични убийства за разплитане. А убиецът все повече заприличва на Пъзела от филмовата поредица Saw. Развръзката беше леко дразнеща - авторът информира читателя за намерена връзка, но не благоволява да каже каква, за да се получи драматично клиширана развръзка.
Въпреки недостатъците поредицата ме заинтересува и ще видя как е втората. Има потенциал да се развие в доста добра серия трилъри.

четвъртък, октомври 30, 2014

Плашило

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2010

Най-добрата книга на Майкъл Конъли от "Черното ехо" насам.
Героят е Джак Макавой - репортерът, герой от няколко други романа. Уволнен от вестника си, той има последни 2 седмици да обучи наследяващата го журналистка и остава на улицата без особена перспектива пред себе си. Напук решава да се разрови в едно наглед ясно убийство: 16-годишен наркопласьор от уличната банда Крипс е убил друсаща се стриптизьорка. Евентуално опровергаване на полицейската теза ще му даде един последен бляскав репортаж, за да си отиде с високо развято знаме. Проблемите започват, когато неговата подопечна се заравя в Гугъл и попада на сходен случай в съседна Невада, а там също има арестуван обвиняем, тикнат в затвора. По време на пътуването си в Невада Джак остава извън системата: мобилния му телефон е изключен, кредитните му карти са анулирани, банковата му сметка е опразнена, а е-пощата му не достига до колегите. Последните пари в брой и едно отчаяно обаждане към агентката на ФБР, с която е имал връзка при разследването на серийния убиец Поета в "Смъртта е моя занаят". Нейната поява променя играта федералните тръгват на лов за сериен убиец с превъзходни компютърни умения и метод на действие, оставящ го извън полезрението им. Проблемът е, че другата страна също знае, че знаят и започва собствена серия контра-мерки. Комбинацията от висок интелект и безскрупулност почти успя да измъкне Плашилото от хайката, но когато хладнокръвието се превърне в самоувереност случайността може да срути всеки план.
Когато четях как Джак Макавой беше отрязан от дигиталния свят направо ме достраша, признавам си.

Харесах:
Мислиш си, че тайните ти желания те правят извратен, после влизаш в интернет и откриваш близка среда и разбиране.
***
Мисълта, че непознати хора преглеждат материалите и личните му файлове, включително злополучния ми роман, някак си ме накара да се почувствам разголен.
***
Беше подозрителен горе-долу колкото цветя на сватба.

неделя, октомври 26, 2014

Децата на Хурин

Автор: Дж.Р.Р. Толкин, Кристофър Толкин
Издател: Бард
Година: 2007


Бях чел варианта на тази история от Първата епоха в "Недовършени предания", а текущото издание от доста време чакаша реда си.
Историята на Турин е историята на едно самоходно бедствие. Надарен войник, чудесен тактик и отчайващ стратег, той се шляе из Запада през годините след Битката на сълзите и разгрома на елфите и хората от силите на Моргот. Неговата поява носи краткотрайна надежда, воинските му качества и горделивия характер вдъхновяват към офанзивни действия, а крайният резултат винаги е погром за съюзилите се с него. Ако проклятието над децата на Хурин не беше представено като дребнаво итмъщение на Моргот, можеше да се счита за брилянтна стратегия за бързото съсипване на Елдарите и Едаините.
Размахването на всепомитащ черен  меч ме накара да се замисля за нещо друго - дали Турин не е въплъщение на Вечния победител от поредиците на Муркок?

петък, октомври 24, 2014

Съпругът

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2009

Книгите на Кунц условно може да се определят като добри, лоши и странни. Тази е от последните.
Градинар в Калифорния получава обаждане, че жена му е отвлечена и похитителите искат $2 милиона откуп. Веднага след това минувач е застрелян насред улицата, за да се демонстрира решителност и контрол.И после събитията набират скорост: отвличането е маскирано с улики, сочещи семейна свада и битово убийство с изчезнал труп; застреляния минувач всъщност е бивш съквартирант на градинаря; по-големия брат освен специалист в мъглява научна област се оказва и милионер с контакти в сенчестите зони на бизнеса и закона. Нищо не е това, което се очаква, а всички участници реагират брутално и безмилостно. Даже има често предлагания от Кунц епилог в стил "и заживели честито".
Странна книга с много сбит разказ, почти като резюме за филмов сценарий. Персонажите са предимно скицирани, като читателя е напълно наясно за липсващите парчета от картината. По нещо много напомня за историите за Од Томас, но без свръхестествения елемент (само с поредицата невероятни стечения на обстоятелствата в ключови моменти).

Харесах:
границата на разумната предпазливост е на косъм от параноята
***
Очарован съм как никой не си вади никакви изводи от историята.

неделя, октомври 19, 2014

Червения вълк

Автор: Лиза Марклунд
Издател: Колибри
Година: 2013

Не разбирам какво точно са харесали на този роман, че да получи толкова възторжена анотация. Не че разбирам и защо "Милениум" на Стиг Ларшон стана толкова известна.
Журналистка с психическа травма след отвличане от психопат се специализира по разследванията на тероризма. В Швеция. Поредното разследване - на най-известния случай на взривен самолет с жертви от 1969 я въвлича в поредица събития от настоящето, защото професионален убиец, направил кариера в ЕТА, се е завърнал да умре у дома. Някогашната му "спяща клетка" маоисти започва да умира, а и не само те. Заформя се малка, гадна, историйка с изнудване на министър за недопускане на американски телевизионен канал. Съпругът ѝ започва да изневерява. Принципно замисълът предполага много интересна история. Реализацията е скука на големи порции. Щастливият край е толкова насилен, все едно го е писал сценарист на българска развлекателна програма.
Направи ми впечатление достъпа до информация. Можеш анонимно да получиш достъп до служебната кореспонденция на министър, като администрацията ти съдейства дружелюбно. Можеш да изискаш полицията да ти предостави паспортна информация за друг гражданин. Журналистите имат законова защита, позволяваща им да се опълчват дори и на собствениците на медиите, в които работят.
Съвременните шведски книги ме озадачават - живота изглежда отегчаващо скучен, персонажите са сиви и досадни. Наистина ли е чак толкова тъпо там, или просто сме много различни като възприемане на света?

Харесах:
Истината е без значение- важни са само фантазиите, които можем да извлечем от нея.
***
Никаква революция няма да има. Човечеството я размени за кока-кола и кабелна телевизия.

понеделник, октомври 06, 2014

Червена страна

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Колибри
Година: 2014

След нордическо-средновековната баталия на "Герои", този път Абъркромби се е вдъхновил от завладяването на Дивия Запад, само че в неговия фентъзи свят. Кервани от фургони се влачат през тревисти равнини, руси диваци сеят смърт, бандити тероризират мизерни градчета, а някой е намерил злато в планински поток.  Логан/Кървавия девет е намерил своя мир, но насилието се завръща в живота му. Никомо Коска изпълнява поредната мръсна задача начело на поредната пропаднала наемническа дружина. Още един магус - Зхариъс, плете своята си кошница. Древен култ се опитва да възстанови също така древна бойна машина-дракон, май създадена от самия Ювенс. Още няколко второстепенни герои се навъртат наоколо, изграждащи нов живот или разчистващи стари сметки.
Общо взето добро четиво, но с твърде много страници.


Харесах:
никога не отправяй заплаха, която не си поне на половина готов да изпълниш
***
Богатството на всяка страна е различно, но бедността е една и съща.
***
човек трябва да се смее при всеки удобен случай, във всеки момент от живота си, защото после е прекалено късно и изключително трудно
***
Има ли по-подходяща роля за човек с твоите ненадминати таланти и долен характер от тази на мой юридически съветник?

събота, септември 27, 2014

Кървави Белези

Автор: Саймън Бекет
Издател: Софтпрес
Година: 2014

Първият роман извън серията за съдебния антрополог Дейвид Хънтър.
Анотацията ме накара да очаквам нещо сходно с "Мизъри" на Стивън Кинг. Всъщност беше протяжен разказ за битовизма в западнала френска ферма, нацепен от ретроспекции за безсмисления живот на главния герой в Англия. Престъпленията бяха стари като света и все така противно скучни. Драматичната изповед на едната героиня в развръзката явно беше опит да се даде живец на историята, но твърде късно.

неделя, септември 21, 2014

Домът на коприната

Автор: Антъни Хоровиц
Издател: ProBook
Година: 2011

Книгата е на нивото на средняшки фен-фикшън.
Холмс и Уотсън се захващат със случай, по време на който е брутално убито едно от безпризорните хлапета в Нередовните на Бейкър стрийт. Разследвайки това престъпление Холмс се озовава в затвора с обвинение в убийство, а дори професор Мориарти проявява загриженост за оцеляването му. Бягство, издирване, подреждане на информацията, нерегламентирана помощ от страна на инспектор Лестрейд и полицията - всичко това води до разгрома на нелегален клуб за джентълмени, любители на малолетни момченца. Верен на новите времена, Хоровиц предлага още една порция разкрития в заключението (този път по-близко до стила на сър Артър Конан Дойл).

вторник, септември 16, 2014

Червеноризци

Автор: Джон Скалзи
Издател: Изток-Запад
Година: 2014

В този роман Galaxy Quest се пресича с "Червей под есенен вятър". Резултатът е голямо гъбаркане със Стар Трек и по-нискокачествените му производни.
На космическия кораб "Дръзки", флагман на космическата флота на Общовселенското обединение от XXV-ти век нещо не наред.Противно на здравия разум 5 старши офицера воглаве с капитана редовно участват в разузнавателни и проучвателни мисии, а те ВИНАГИ се объркват. И някой от екипажа ВИНАГИ умира. Или пък няколко. Но на старшите офицери ВИНАГИ им се разминава, така че след няколко седмици отново са в строя за поредната каша. На флагманът служат само най-добрите, така че екипажът е наясно, че нещо никак не е в ред и неистово се старае да се скатае от всяка мисия. Което пък на свой ред скъсява рязко продължителността на живота на попълненията. Всичко изброено дори на е най-шантавото на кораба: компютърен специалист живее в нелегалност и развива привидно налудничави истории, в сектора по ксенобиология има Кутия (странно приличаща на микровълнова фурна), способна да анализира и най-странните зарази така, че да предостави лечение малко преди да загине някой от старшите офицери (и никакъв шанс да сработи за нисш чин или цяла извънземна раса). Поредната група новобранци попада в тази абсурда среда и след като губи приятел се захваща да намери решение.
А то е съвсем просто - в миналото е излъчен фантастичен сериал и неговия сюжет изривява реалността около тях. Така че само трябва да спрат или поне променят сериала и всичко ще бъде наред. Даже е лесно осъществимо - просто трябва да се върнат през черна дупка обратно в 2012-та. В смисъл - невъзможно е, но вече е правено от старши офицерите.
Връщането/появата в Лос Анджелис беше най-забавната част. Скалзи определено се е забавлявал.
Най-доброто са трите части на кода (послеслова), издържани напълно в духа на спин-оф произведенията. Разказани са историите, причинени от завръщането на екипажа в миналото, на главния сценарист; на сина на главния продуцент и статист в сериала; на вече бивша актриса, участвала като статист-жертва. Даже имаше намек за хепиенд.

Харесах:
-Значи искаш да се срещнеш с мен...
-По-точно е да кажем, че ти искаш да се срещнеш с мен, а аз нямам против да бъда срещнат.
***
вие си седите тук и си мислите, че изпълнявам някакъв сорт времево-възвратен инцестов мастурбационен акт
***
Превод: лудостта ти щеше да е приемлива, ако беше за списание "Пийпъл", та дори и за "Ас", но щом е лудост на свободна практика, не искаме да имаме нищо общо с теб.

понеделник, септември 15, 2014

М като Магия

Автор: Нийл Геймън
Издател: ProBook
Година: 2014

Кратък сборник с разкази, част  от които вече са издавани. Би трябвало да се чувствам прецакан, но се оказа, че огромно удоволствие изчетох всичко от кора до кора.
Геймън е майстор. Историите му преплитат реалност и фикция по толкова умел начин, че всеки път ме грабва.

Харесах:
Приличаше на малка пантера и се движеше като късче  нощ.

неделя, септември 14, 2014

Да целуваш дявола по опашката

Автор: Румен Генов *РуГен*
Издател: Буквите
Година: 2014

Най-ценното в сборника е гледната точка на човек от поколението на родителите ми: родени и израснали в епохата на социализЪма, те отнесоха основната тежест на "прехода". Много от тях не издържаха или не намериха мястото си и се сринаха.
Иначе разказите не са нещо особено - битовизъм от типа на Чудомир (без хумора), понякога неочакван край като О'Хенри (без оригиналността).
Лесно за четене и поне за малко дава друг поглед над околността.

Харесах:
Могат да имат много недостатъци. но не може да се отрече, че ромите имат вродено чувство за солидарност и общност и винаги са готови да се притекат на помощ, когато трябва да се прикрие престъпление.
***
Снимките са творение на човечеството, което е толкова важно за всеки, който се интересува от тях, и  толкова ненужно за другите.

вторник, септември 09, 2014

Хладнокръвно

Автор: Труман Капоти
Издател: Колибри
Година: 2014

Скука, разреждаща досадата. Съдейки по анотацията, книгата и автора ѝ явно са от висока класа, но на мен ми скъсаха нервите от еднообразние.
Двама рецидивисти избиват 4-членно семейство на заможен фермер при обир. После страница след страница убийците (бедняци по рождение, неудачници по съдба, тъпаци по призвание) се шляят из половината САЩ и Мексико, а ченгетата от Канзаското бюро за разследване разследват всевъзможни следи - от случайни съвпадения до пълни измишльотини. Следва процесът - още страници скука, купища коментари на всевъзможни епизодични герои и най-накрая бесилка.
Единственото ценно нещо за мен беше описанието на живота в САЩ в епохата след Корейската война и преди бурните събития около движението за граждански права, хипитата, наркотиците и всичко останало, променили страната през 60-те години.
За да да допълнят усещането, "Колибри" са се постарали да предложат бездарна редакция и кошмарно форматиране.

Харесах:
Аз съм за смъртното наказание. Само да не съм аз този, когото ще бесят.

събота, август 23, 2014

Не поглеждай назад

Автор: Даниел Фридман
Издател: СофтПрес
Година: 2014

Мръсният Хари. На 88 години. Пряк потомък на Коен Варварина. В старчески дом с брадва под ръка и револвер калибър .357 в нощното шкафче.
Долу-горе се получава бледа представа какво представлява Барух "Бък" Шац, ветеран от Втората световна война, бивш детектив от полицията в град Мемфис, щата Тенеси, който 30 години след пенсионирането си все още е легенда. Старозаветен мъж, вярващ с пряката справедливост по формата на оловна палка през коленете или оловен куршум през ребрата на виновните, динозавър от епохата, когато "граждански права" е било модерна измишльотина, а концепцията за "полицейска бруталност" не е съществувала.
Романът се развива през 2009-та, когато най-големия противник на Бък Шац е собственото му тяло, а в спомените 1965 е по-ярка от миналата седмица. Стар противник, измъкнал се навремето с огромна сума пари в брой, се завръща отново, за да направи неустоимо предложение на Бък: да го пречука съгласно старото обещание, или да му помогне да се предаде на полицията. По пътят са атакувани, едно ченге отива в кома, престъпникът е отвлечен, а Бък застрелва още 2-ма човека като продължение на богатата си кариера.
Интригата е много добре разработена - и за старата история от 1965, и за текущата от 2009. Някога Бък е бил надхитрен, но не и победен, а сега успява да вземе своя реванш срещу престъпен ум, достоен за история с Шерлок Холмс.
Книгата много си струва, освен добре заплетена интрига има много забавен стил на разказване. Само не разбрах защо започнаха издаването от втората книга в поредицата.

Харесах:
Навремето бях свикнал да седя и да си мисля за футбол, докато шефовете ми крещят и изливат гнева си. после си посипвах главата с пепел и продължавах постарому.
***
Знаете ли, в живота си съм прострелял трийсет и един души и Мак е единствения, който прояви елементарното приличие да ми благодари, въпреки че всичките до един се отчаяно се нуждаеха от куршум.
***
ако някой счита, че има основателна причина да бяга от мен, аз имам добра причина да го подгоня
***
За мен престъпността винаги трябва да се приема лично, тя е нещо, което едни хора правят на други хора.
***
Какво друго има на света освен голяма порция бъркани яйца и разочарование?
***
законът е справедлив само толкова, колкото са справедливи хората, които го прилагат
***
С течение на времето човек просто остарява и накрая изчезва като камък, хвърлен в езеро; и колкото и шумно да се пльоснеш във водата, повърхността отново се успокоява и всичко става такова, каквото е било, преди да се появиш на сцената - сякаш изобщо не си съществувал.
***
Мислиш ли, че ми дреме за достойнството ми? Отдавна съм се излекувал от него.

понеделник, август 18, 2014

За ползата от алкохолизма

Автор: Михаил Булгаков
Издател: Фама
Година: 2011

Още една среща с фейлетоните на Булгаков от 20-те години на XX-ти век. Някои от тях ги имаше и в "Пияният локомотив".
Страхотна сатира на простотията, глупостта, корупцията, страхът и мизерията - основните черти на социализма.

Харесах:
Не жена, а същински чугунен паметник. Бе нея, ако я ударш с юмрук, юмрукът ти ще пкапе. Нея с ръжен трябва да я бият!
***
Всичко на този свят има край, свърши и докладът.

четвъртък, август 14, 2014

Остани

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2014

Още един чудесен трилър на Коубън.
Няколко сюжетни линии се свързват в загадка около убийства в Атлантик сити в период от 17 години: бивша стриптизьорка и настояща домакиня в заможно предградие; бившият ѝ любовник, пропаднал фотограф; местно ченге, обсебено от търсене на отговор; баща, загубил единствения си син; двойка садистични наемници, търсещи отговор. Всеки един от тях е видял част от историята и това го мъчи. А историята се оказва много по-голяма - всяка години на или около католическия празник Марди Гра безследно изчезва по един мъж. Жертвите не са случайни - мъже, които малтретират жестоко жените/приятелките си. Все пак ако човек е чел по-внимателно бързо се сеща кой е убиеца. Което не разваля много финала.
Коубън продължава да включва в епизодични роли главни герои от други негови романи. Ненатрапчиво е, не създава усещане за поредица, а за пълноценен свят.

Харесах:
Под очите му имаше толкова дълбоки торбички, че ако ги напълнеше с вода, в тях можеше да организира двайсетдневен круиз по море.
***
За различните хора всички сме различни.

неделя, август 10, 2014

Смъртоносна опасност

Автор: Джим Бъчър
Издател: Колибри
Година: 2014

Изненадан съм. Много харесах книгата.
Хари Дрезден се е сдобил с приятел и съюзник - Майкъл Карпентър, съвременен Рицар на кръста, носещ един от 3-те Меча, в които са вложени пироните от кръста на Исус (или поне приносителя вярва в това с цялата си душа, което също си е сериозна сила). Двамата се носят из Чикаго, помитайки всяка свръх естествена заплаха - от черен магьосник насред ритуално призоваване на демон, до превъртяло привидение в родилно отделение. Този път обаче някой/нещо се е захванало да създаде сериозен пробив между този свят и Небивалото, така че призраците са все по-силни. И все по-прицелени в Хари и Майкъл. Както и във всички, които обичат и на които държат. На сцената се появява и кръстницата на Хари - могъща представителка на народа Ший (феите), която иска да получи Хари за свой роб. Интригата беше добре завъртяна и Хари се набута право в организираната засада: церемонията по въвеждането в сан на местната водачка на вампирите. Тук вече нещата понавлязоха в обичайното клише - смес от измами, контра-измами, предателства, коварство и егоизъм позволиха на Хари и основните му съюзници да се измъкнат. И пак по правилата на жанра бе организирана безнадеждна спасителна експедиция, която въпреки вложеното старание се провали напълно. Развръзка по правилата на жанра: лошите празнуват и ближат рани, докато оставените без надзор добри се реорганизират, за да направят обрат в действието и да победят на косъм.
Епилог: явно капанът срещу Хари Дрезден е бил само фрагмент от по-голям план на вампирите за атака срещу магьосниците от Белия съвет. Историята приключи в началото на война, заради която на Хари явно ще му се разминат нарушенията на правилата - винаги има нужда от попълнение на штрафбата.

Харесах:
Това е уязвимото ми място - широкият една миля и два пъти по-дълбок процеп от галантност в бронята ми.
***
Тя прие целувката с нежната търпимост на комодски дракон.
***
в една четиринайсеткилограмова котка има много щастие
***
Много бързо се научавате да не правите грешки, когато има добра причина да го избягвате.
***
не беше висока, но фигурата ѝ беше изваяна по начин, какъвто можете да видите само в еротичните списания и в неприличните си сънища
***
Извивката на устните ѝ даваше обещания за нещо, което сигурно е незаконно и опасно за вас, от типа, за който предупреждава Министерството на здравеопазването, но въпреки това ви се иска да го вършите отново и отново.
***
Заклевам се в собствената си ослепителна външност и шеметно его, че не ви лъжа.

четвъртък, август 07, 2014

Сървайвър

Автор: Шон Слейтър
Издател: Обсидиан
Година: 2011

Можеше да е приемливо криминале. Имаше всички предпоставки: кораво овдовяло ченге, хубава и покорна партньорка, вироглава дъщеря, тъп некадърник за шеф и много бандити за отстрел. Началото беше шеметно и клиширано: в гимназия нахлуват трима маскирани стрелци и започват изтребление на ученици, но Случайността ги среща с печения тандем от отдел Убийства на Ванкувър и само един лош се изплъзва. Разследването довежда до привидно лесни отговори, но анализ на записите показва, че освен беразборното клане е имало и екзекуция на предварително набелязани цели. Следата се точи в посока на една от китайските триади. Уви, историята е тъпо построена и зле разказана. Вместо да ме впечатляват гениалните пируети на мисълта  на детектив направо ме дразнеха. Явно не е за всеки автор комбинирането на сложно разследване с диво преследване.
Все пак поне клиширания пълен хепи енд беше спестен.

вторник, август 05, 2014

Човекът от Архангелск

Автор: Артър Конан Дойл
Издател: Майнд Принт
Година: 2012

Сър Артър Конан Дойл е създал кратка викторианска повест, съдържаща типични клишета за епохата.
Поредният социопатичен герой се оттегля на пуст бряг в Шотландия, където изолиран живее сред книги и химически експерименти. Корабокрушение край домам му го среща с млада рускиня и нейния похитител. Типично клише от епохата: връща се влюбения корабен капитан в Архангелск, за да разбере, че любимата днес се жени за друг. Заедно с верния екипаж щурмува църквата, прекъсва венчавката и отвлича момичето към хипотетичен нов живот някъде по света, където тя ще има време да го обикне. Край брега на Шотландия губи кораба, екипажа и момичето, но съдбата му дава нов шан - тя е оцеляла. И пак същата история: морякът отново отвлича девойката и отплува с лодка в наближаващата буря. Развръзката е класика: морето връща два прегърнати трупа с усмивки на лицето.
Явно и през XIX век континентална Европа е била непозната далечна земя за британците. Образът на къдрокос, чернокос финландец с ястребов нос на име Алексей Органев определено не ми се беше достоверен.

Харесах:
Нима има по-добра компания от това величествено неуморно пулсиращо море?

понеделник, август 04, 2014

Пражкото гробище

Автор: Умберто Еко
Издател: Бард
Година: 2012

Умберто Еко е създал мистификация за мистификацията, подобно на "Махалото на Фуко" . В романа си проследява кариерата на Симонино Симонини - фалшификатор и агент на свободна практика, работещ за различни служби и организациите по време на десетилетната си кариера. Антисемит, странен шовинист (не харесваше нието един познат му народ и презираше всики едновременно), специалист по изнамирането на ненаписани документи, провокатор, предател, убиец - главния герой малко ми напомняше за този от "Парфюмът" на Зюскинд заради логиката на собствения му светоглед, тласкващ го в следващата сделка.
Всичко започва с революциите и кампаниите за обединение на Италия от XIX-век, изпъстрени с подмолни сблъсъци на интересите на карбонари, йезуити, масони, папата, гарибалдийците, династиите на Савоите и Бурбоните. Следва преход към Париж и истинския разцвет на кариерата му - последователно или едновременно работи за масони, католици, французи, германци, руснаци. На фона на император Наполеон III, Френско-пруската война, Парижката Комуна и апогея на империалистка Европа се развихрят кампани за дискредитиране или реконтра дезинформиране на идеи, организации, личности. Там "разцъфва" личенят проект на Симонини - видоизменящ се набор от "протоколи от срещата на равините в еврийското гробище на Прага", в които се описва план за заграбването на икономическата и политичекса власт над света. Подробностите и нюансите варират спрямо интересите и вижданията на всеко нов клиент/поръчител - понякога има сатанизъм, друг път - социализъм.
Еко отново описва една дългогодишна самозахранваща се история, в случая тази на антисемитизма. Едни и същи неща се подхвърлят отново и отново през годините, и тъй като си кореспондират със старите източници се възприемат за напълно достоверни. Парадоксалното е, че практичски не се различава от аналогичните истерии за сатанистите или масоните и дори се преплита с тях.
Доста хора по света трябва да изчетат книгата като част от присъдите,  които така или иначе излежават. Може пък да им бъде полезна по един или друг начин.

Харесах:
Французинът не знае какво иска - освен че не искатова, което има. А за да го изрази непрекъснато пее песни.
***
за да успееш някак си да продадеш като чиста монета разкриването на някакъв заговор, не е необходимо да предлагаш на купувача нещо оригинално, а най-добре само каквото той е научил или би могъл да научи по други начини
***
аз не правя фалшификати, а нови копия на атентичен документ, който е бил изгубен или поради най-обикновено стечение на обсоятелствата никога не е бил издаван, но е можел и е трябвало да бъде издаден
***
Хората с малко идеи са по-малко заплашени от грешки, те просто следват останалите, не пречат на никого и така постигат успехи, забогатяват, стигат до добро положение, стават депутати, известни писатели, професори, журналисти, дават им ордени.
***
Понякога като в старите приказки разликата между фея и вещица е само във възрастта и красотата.
***
Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, омразата към онези, които не са като теб.
***
Не можеш да обичаш някого цял живот... Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.
***
шпионажът (и контрашпионажът) са прекалено сериозни неща, за да ги оставиш на военните


четвъртък, юли 24, 2014

Демонични песни

Автор: Ф. Пол Уилсън
Издател: GAIANA
Година: 2014

Първо и основно: моята благодарност към Коста Сивов за желанието, средствата и труда, вложени в издаването на тази книга. Даде ми надеждата, че куп добри автори все пак ще бъдат преведени и публикувани в България.
Сборникът съдържа няколко разказа на Уилсън от края на '70-те од началото на '90-те годинио на XX век, писани за участие в различни тематични сборници. С изключение на "Интерлюдия при Дуейн" всички други излизат за пръв път на български. Приятно написани кратки истории от епохата, когато вампирите бяха чудовища и героите ги изтребваха както успеят. Има разкази от пордиците за Глекен&Расалом (ромаът "Пазителят намеча" ми хареса страхотно навремето, даже се бях амбицирал да правя картонен макет на крепостта) и за майстор Джак (не помня нищо от романа "Проклятието").
Надявам се, че ще прочета скоро и по-големи произведения от Уилсън.

Харесах:
безнадежността е причина за странни постъпки

сряда, юли 16, 2014

Момичета с броеници

Автор: Ричард Монтанари
Издател: Колибри
Година: 2008

Книгата можеше да е страхотна.
Млада полицайка получава мечтана повишение като инспектор в отдел "Убийсва" в полицията на Филаделфия. Прикрепена е за патрньор на много опитен детектив с успеваемост извън рамките на обичайното. Веднага след това пропада в дълбокото - първото ѝ разследване е на сериен убиец, взел на прицел малолетни момичета от католически девически училища в града. Историята е добре написана, личните проблеми на героите допълваха изнервената атмосфера на разследването и като цяло чудесно ми напомниха за поредицата полицейски романи на Ед Макбейн. Съгласно шаблоните на жанра всичко се реши по време на една буряи както си е редно - на косъм от трагичната развръзка.
Претрупването беше от психо-дарбата на инспектора, следствие от преживяна клинична смърт. Виденията на сцени от убийства е толкова изтъркано от "Мъртва зона" на Кинг насам, че за мен вече е направо досадно. Другото неприятно беше циркулирането на убиеца в/около къщата по време на развръзката - той беше в мазето и на втория етаж, разминавайки се по неведом начин с полицайката, а накрая тя го намери отсреща на улицата. За филм - става, за книга беше излишно.

Харесах:
двамата се понасяха взаимно по същия начин, по който съществуват съвместно хляба и плесента - един гаден съюз в името на взаимната полза
***
Приличаше на хладилник по три-четвърти чорапи.
***
Не вярваше в кармата. Вярваше в действието и противодействието.
***
кармата понякога е кучка с противотанков гранатомет

четвъртък, юли 10, 2014

Кървава луна

Автор: Бенджамин Пърси
Издател: Сиела
Година: 2013

Бях се подготвил психически да преглътна една блудкава история за младжка любов и стерилни свръестествени същества. Вместо това се срещнах с добра преработка на сюжета на Resident evil.
Ликантропията съществува на принципа на СПИН - предаващ се чрез кръв прион, наречен лобос. Върколаците са преследвани или подлагани на сегрегация и принудителен контрол - събирателен образ на евреи, негри, прокажени. На Скандинавския полуостров дори има тяхна държава, която от много години е под окупацията на САЩ - еквивалент на Афганистан с безкрайна партизанска война. Съществува и върколашката Съпротива, извършваща терористични актове, за да притиска правителството на САЩ към отстъпки. Има и еквивалент на 11.09.2001 - върколаци избиват пътниците едновременно на 4 различни самолета, което отприщва репресиите. По-късно има ескалация на насилието - самоубийствена атака срещу голям АЕЦ превръща Северозападния ъгъл на САЩ в радиоактивна зона, от която правителството евакуира оцелелите, а се настаняват върколаци и нелегални емигранти в обество на разруха и насилие.
На този фон се развиват няколко различни истории - на момче, единствения оцелял пасажер, по-късно войник в окупационната армия; на момиче-върколак, загубило семейството си при ответната атака на службите за сигурност; на нейната леля, ренегат от Съпротивата; на губернатор, издигнал се до президент и заразен с лобос; няколко второстепенни или епизодични герои. Уловката е, че те не са разказанаи паралелно, трябва да се следи кое кога се случва спрямо общото време на разказа. Героите се срещат и разделят, участват пряко или индиректно в драматичните събития, обичат се, предават се и си помагат.
Историята ми хареса, разказът на насечени епизоди беше приятен. Ако не беше много широко отворения край - ваксината срещу лобос и диверсията за масово заразяване с него, книгата щеше да е много по-добра за мен.
До колкото видях, няма продължение за сега. Според мен така и трябва да остане.

Харесах:
отново се чувства малка, объркана и всичко я боли, като човек, нздигащ се от сюрреалистичен сън, за да открие, че е нападнат от махмурлук
***
Гърлото ѝ е ръждясало, дъхът ѝ мирише като призраците на хиляда мъртви цигари.

петък, юли 04, 2014

Изчезналите

Автор: Крис Муни
Издател: Колибри
Година: 2009

Крис Муни ми направи впечатление с разказа си в сборника Трилър 1. Малко импулсивно пазаруване в книжарница на Колибри ме сдоби с единия му преведен роман.
Три момичета от бедняшко градче пият бира в гората. Неочаквано виждат жела, която е душена с въже. Избягват и най-смелото от тях извиква полиция. Не е намерено нищо, обаче документите с адреса на героинята изчезват от захвърлената ѝ чанта. Една вечер е посетена от маскиран убиец, но успява да му избяга. Приятелките ѝ нямат този късмет - едната е заклана на място, другата изчезва завинаги.
23 години по-късно някогашната ученичка е опитен и вироглав криминолог в местното упавление. Случай с отвличане я въвлича в разследване, което води отново към старата история - серийния убиец с прякор Пътника е в околността. ФБР влиза с гръм и трясък в разследването (съвсем буквално), редят се труповете на униформени и цивилни жертви. Следите сочат в единна посока, но една укрита от ФБР води в различна посока - право към скривалището на изрода.
Още в първата 1/3 имах усещането, че май загадката ще прилича на "Целуни момичетата" на Патерсън. Когато по средата разказът на автора (предполагаемо обективен) се размина с ключова част от историята, разказвана от моя заподозрян, вече беше ясно каква ще е развръзката.
Изненадата беше в епилога. Пак и отново - какво би понесъл/преглътна/укрил един родител в името на детето си?
Определено ще издиря и другия роман на Муни. Надявам се поне той да не е ненужно "отухлен" от Колибри. Книгите се купуват заради историята в тях, не заради обема на книжното тяло.

сряда, юли 02, 2014

Аферата Ван Гог

Автор: Джефри Арчър
Издател: Бард
Година: 2006

От години чета хвалебствените резюмета на книгите на Арчър. Накря се престраших да го пробвам. Разочарован съм.
Историята е криминална, развиваща се в средата на месец Септември 2001 и трябва да носи отглас от падането на режима на Чаушеску през 1989. Проблемите са доста: при цялата лудница с атаката над Световния търговски център, бюрото на ФБР в Ню Йорк продължава разследване на съмнителен банкер, основано на слухове и догадки, при това старши агент хуква на аматьорско и незаконно преследване в Европа и Япония. За географията и близката история на Румъния Арчър има само бегли догадки, а имената в най-добрия случай са подбирани на random от молдовски телефонен указател. Като за капак, един епизодичен герой в разговор през 2001 се позовава на събитие от 2004-та. Интригата беше семпла, образите - клиширани до обезличаване.
Може би пак бих пробвал нещо на Арчър, но няма да е скоро.

Харесах:
подобно на нежелан гост, явно щеше да си тръгне последен
***
Има някои предимства да си невеж милионер. Макар да нямаш основание да претендираш да си национално богатство, можеш да си позволиш да колекционираш националното богатство на други народи.

събота, юни 28, 2014

Решаваща улика

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Атика
Година: 1995

Втората книга за Кей Скарпета ми хареса повече. Както и в предната книга, убиецът е извън картинката, а екипа Скарпета-Марино се опитва да реши странната загадка, породена от уликите. Въпреки залитане по линия на старо гадже, накога адвокат а днес - агент от ФБР под прикрите, историята се развиваше съвсем логично и немного мелодраматично. Финалът приличаше на предния, но явно така ще е в поредицата.
Скоро пак ще пробвам нещо на Корнуел.

Харесах:
Въздухът беше застоял и миришеше на прах, като че ли прозорците никога не се отваряха и вътре нямаше нищо, освен спомени.
***
Никога не съм била склонна да заместя качество с количество, а не съществуваше заместител на това да си трениран и способен.
***
как ли се е чувствал Господ, след като е създал свят, който не се нуждае от него
***
Няма правилен или неправилен начин да обичаш.
***
Талантът ѝ бил невероятен, като музика, композирана от слепци и живопис, сътворена от глухи.

четвъртък, юни 26, 2014

Гробовни тайни

Автор: Саймън Бекет
Издател: СофтПрес
Година: 2013

Последната поне за сега книга за съдебния антрополог Дейвид Хънтър не ме впечатли особено. Стилът е все така лесночетивен, но действието е ужасно клиширано.
Преди 10 години доктор Хънтър е бил за кратко консултант в издирването на телата на 2 близначки, жертви на заловен сериен убиец. здирването се проваля, изрода е осъден, Хънтър губи семейството си в автокатастрофа и всичко остава зад гърба му. Докато един ден убиецът избягва, а двама души от стария екип се свързват с Хънтър. Малко неохотно той се отзовава на молбата за посещение и веднага след това вече е в епицентъра на събитията. Смъртта на възрастен съдебен археолог от екипа сочи, че убиецът е тръгнал на поход за отмъщение. Само че за Хънтър парчетата история наоколо не пасват, нещо остава на ръба на разбирането му. Бекет прибягва към стария трик с безумния, но не и жесток социопат, разказващ осъвременената история на Квазимодо пред ужасения експерт. В края всичко идва на местата си - 4-те убийства не си приличат, защото не са извършени от едно лице. Отново се вади изтритата история с полицай, покриващ собствените си простъпки зад приписано другимо престъпление.
Предните книги бяха малко по-добри, явно Бекет е поизтъркал този герой.

сряда, юни 25, 2014

Завръщането на Пурпурната гвардия

Автор: Иън К. Есълмонт
Издател: Артлайн Студиос
Година: 2014

Може би най-добрата книга от света на Малазанската империя.
Историите, намеквани тук-там в поредицата на Ериксън тук са в центъра на събитията.
Старият екип, създал Малазанската империя и направил Келанвед император наистина не е мъртъв, а само се е скатал зад кулисите по време на управлението на съратничката им Ласийн/Въслата. Нейните действия до толкова не им харесват, че Урко, Ток-старши, Амарон, Чос и цял куп други ветерани организират метеж на континента Кюон, съчетан с инвазия на корпус от Фалар и Златните моранти. Срещу тях се изправят останките на гарнизона в Ли Хън, привидно рехавата Четвърта армия и събирани набързо регионални милиции. Самата Ласийн продължава да бъде привидно пасивна и дистанцирана от събитията, оставяйки Малик Рел, джисталския жрец на Маел, да продължава да обсебва властта в империята. Понеже нищо не става просто, Пурпурната гвардия решава да се завърне на Кюон след повече от век изгнание. Завързват се серия от сражения, в които тактика и подготовка се пресичат с инат и случайност, за да се стигне до неочаквани съюзи. За да е още по-сложно, отделение на Пурпурната гвардия извършва блестящ набег и измъква от мините за отататрал стотина магове, враждебни на малазанската империя. Само че плановете се обръщат наопаки, когато озлобен маг от Седемте града решава да отвори портал към Хаоса, за да опостуши целия континент Кюон и да си отмъсти за окупацията на родината му. Победата е с цената на изчезването на Върховния маг Тайсхрен, което опасно оголва Империята за в бъдеще. Смъртта на Ласийн и докопването на Малик Рел до трона беше изненада за всички.
Както винаги се появяват и изчезват загадъчни странници с могъщи сили, гледащи на битките в империята като на детска неразбория в пясъчника. Останаха множество отворени линии, които явно ще се развиват в бъдеще: Пътника и неговото отмъщение; изменника Скинър и постъпването му в Дом на вериги; младият Кайл с мечът на Лиоссеркал; избутването на Риландарас надалеч от сетите; бъдещето на Пурпурната гвардия след завръщането на принц К'азз и помиряването с Империята; съдбата на оцелелите ветерани от старата гвардия на Келанвед; и какво ли още не.

Не ми хареса недостатъчната работа на редактора. Знам, че Бард е съвсем отделно издателство, но все пак те издадоха 12 книги от света на Малазанската империя и поне за мен техните преводи на имената са станали разпознаваеми (вероятно е имало и по-добри решения, но все пак това е). Примерно чак след края на книгата се сетих, че ренегата Сивогрив всъщност до сега е споменаван като Греймейн - един от най-добрите пълководци на Империята редом с Дужек и Колтейн. Поне за мен е много досадно.

Харесах:
съвършената безполезност на враждите, продължавани и отвъд живота
***
Раболепието и подчинението могат да бъдат наложени със сила. Разбирането и приемането не могат.
***
Как можеха да се надяват да освободят гражданите от управниците им, след като те толкова явно не желаеха да бъдат освободени?
***
Мъдростта съществува само със задна дата.

четвъртък, юни 19, 2014

Питър Пан трябва да умре

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2014

4-ти роман да Дейв Гърни и отново добре замислена интрига.
Прясно уволнен следовател от Бюрото за криминални разследвания на щата Ню Йорк въвлича Гърни като консултант по наглед елементарно дело: трябва да се съберат малко доказателтва, за да се отмени неправедлива присъда в компрометиран процес за убийство. После е лесно - осободената вдовица наследява многомилионно състояние и ще се разплати доволно щедро. Наистина би било лесно, но не и когато участва Гърни - него не го интересуват парите, а истината. Много бързо са събрани доказателства, оборващи тезата на обвинението и уличаващи главния следовател най-малко в небрежност и некомпетентност. Обаче по линия на неофициалне контакт в Интерпол идва смущаваща информация за съвпадение на събраните данни с оскъдната информация за наемен убиец на име Петрос Паникос. Произход - неясен, следата на миналото се прекъсва в унищожено българско сиропиталище от времето на социализма. Информацията от Гърция сочи към убиец, еднакво склонен към прецизна стрелба с малокалибрено оръжие главата на жертвата и към необуздано масово клане.
Колкото повече рови Гърни в историята, толкова по-странно става. Все пак има добра новина - Питър Пан е наоколо и следи историята, доказва го обезглавяването на обжалващия адвокат и палеж с шест невинни жертви. Има и лоша новина - той знае кой е по следата му и няма да се поколебае да го отсрани както намери за добре, ако упорства в разследването. Организирането на засада от Гърни и помощниците му се проваля грандиозно: в стрмежа си за по-висок рейтинг избрания телевизионен канал започва да разпространява информация ден по-рано и вместо примамка Гърни се превръща в истинска мишена. Развръзката е зрелищна - взаимното преследване на Гърни и Питър Пан в селския панаир се обръща в масово клане. Разрешаването на загадката се оказа достатъчно оригинално.
Все още не мога да реша дали редовните отклонения на повествованието в бита и брака на Гърни ми допадат или ме дразнят. Изправянто на Гърни пред собствената си мотивация беше удачно развито - когато човек е наясно със себе си е много по-ефективен в отношенията си със света.

Харесах:
-Да не се опитваш да изглеждаш като нечий дядо?
-Имаш предвид стабилен, вдъхващ доверие и любяю?
***
Очевидно не отива никъде и му е все едно кога ще пристигне.
***
Няма начин да кажете погрешното нещо на погрешния човек, ако изберете да не казвате нищо на никого.
***
няма по-добра причина за това човек да пожелае да ти даде нещо от убеждението, че можеш да получиш това нещо от някъде другаде
***
когато си притиснат до стената, правилното е по-важно от правилата
***
-Какво ти има? Какво...
-Гаден рак.
-Лечим ли е?...
-На теория, да. Реално - не...
-А реалността е пространството, в което живеем. Докато умрем.
-Боли ли те?
-Бих го нарекъл периодично неудобство...

сряда, юни 11, 2014

Войниците са живи

Автор: Глен Кук
Издател: Лира принт
Година: 2014

Още една чудесна поредица приключи.
Черният отряд се завърна (може би) за последно в "родния" свят, за да си разчисти сметките с Ловеца на души, предателя Могаба, измамника Нараян и самата богиня Кина. Този път обратите, изненадите, провалите и успехите бяха доста повече от обикновено - абе направо като за последно, че даже и прекалено. Повечето от лошите срещнаха някакъв летален край, а мнозинството от отряда си отиде преди тях. Малко в повече беше вкарването на "непознатите сенки" (по-интелигентни от сенките-убийци от Равнината, запленени от младият Тобо - син на Мъргън и Сахра) и на членовете от магьосническия клан Ворошк (пришълци от друг свят, установили господство над света на Катовар). Разбира се, новите персонажи донесоха своя дял новоъведения, проблеми и прикючения в разнородната команда на Черния отряд.
Стилът си остана началния - мрачен хумор и сурово действие, разказано основно от първо лице, при това отново и за последно от Знахаря. Разбира се, гризе ме, че историята на Катовар остана неразкрита. Съмнявам се, че Кук би се върнал отново към този свят, за да я разкаже.

Ще ми липсва тази поредица, надявам се някой да се престраши и да издаде другите книги на Глен Кук.

Харесах:
Това, което смяташ за истина, е лъжата, която ще те убие.
***
Абсолютният факт обслужва глада само на шепа хора. Символът и вярата работят за останалите.
***
Всички човешки преживявания накланят везните към подозирането на непознати, отрупани с оръжия.
***
Войниците се подиграваха с всичко и псуваха останалото.
***
всеки ден можеше да е като единствения ти най-лош ден
***
Същината на романтиката е непоклатимото убеждение, че следващия път ще бъде различно.

вторник, юни 03, 2014

Марсианецът

Автор: Анди Уеър
Издател: Бард
Година: 2014

От поредицата на Ким Стенли Робинсън за Марс не бях чел нещо толкова добре обмислено относно човешко пребиваване на Чеврената плантета. Уеър чудесно е създал образа на нов Робинзон Крузо - цапнат в устата инженер в неуморен дух.
По време на 3-тата пилотирана мисия на повърхността на Марс твърде силна буря удря зоната, в която е спуснат екипажа. По време на спешната евакуация астронавта Марк Уотни е прободен от антена и според данните на скафандъра му е мъртъв, а тялото е отнесено, а остатъка от екипа отлита към Земята. Почти невероятна комбинация от съвпадения опазва Уотни жив и той се оказва изоставен на Марс без връзка с НАСА и с ограничени запаси от храна и техника. Следващата мисия ще дойде след 4 години и ще кацне на 3 500 километра от него. Би трябвало да е безнадеждно, но не и за Марк. Всичко се разбива на поредица от изпълними задачи: лечение, адаптация, сдобиване с обработваема почва, набавяне на вода, модифициране на марсоход, сдобиване със стара сонда и ремонта ѝ, установяване на пъра връзка с НАСА. А там знаят заради сателитните снимки за оцеляването му, новината се е превърнала в глобална сензация. В ход е спешно преоборудване на единствената готова ракета и конструиране на спускем апарат, който да достави продоволствие на Уотни.
Естествено, нищо не потръгва по план, поредица от съвпадения, недоизчислени вероятности и лош късмет на Земята и Марс привидно обричат историята на печален край. Само че има още един шанс - космическия кораб вместо на Земята да се върне на Марс и с много късмет апарата за излитане на следващата мисия да се префасонира в неуправляема ракета за нисък орбитален полет. С любезното съдействие на Китай (комбина от самореклама и изнудване) и поредица от рисковани операции, Уотни получава втория си шанс да се събере със своя екипаж и да се завърне отново, макар и с близо 2 години закъснение. Шанс, крепящ се на равни части наука, късмет и лепило.

Книгата е чудесна, с удоволствие бих прочел още нещо от автора, най-малкото заради успешното комбиниране на наука в стила на Артър Кларк със забавен език и лек за прочит стил.

Харесах:
Едно трябва да призная на татако - никога не е твърдял, че риенето на сняг изгражда характера или учи децата на труд.
Той казваше друго:
-Духалките за сняг са скъпи. А ти си ми без пари.
***
...трябва да изберем между големия шанс да убием един човек и малкия шанс да убием шестима

събота, май 31, 2014

Убийте Райм

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2000

 Първата книга на Дивър, която не ми хареса.
Линкълн Файм (пак) се решава да се подложи на новаторска операция в Северна Каролина, обещаваща частично подобрение на състоянието му на почти пълна паралализа - ако има късмет, разбира се. Точно тогава местния шериф се обръща към него с отчаяна молба за помощ в издирване на отвлечени момичета. Няма как, Райм и Амелия Сакс се включват импровизирано в издирването. Дори постигат успех, като залавят извършителя и спасяват едната жертва.
Тук започват и проблемите. Престъпникът е малолетно момче с трагична съдба и предполагаеми психически проблеми, а освен това твърдо не проговаря. Сакс проявява нелогично доверие до сепен да го измъкне от затвора и така стартира верига от преследване и стрелба с неочаквани резултати.
В развръзката се оплетоха корупция, прозиводство на забранени пестициди, глупост и сляп късмет. При това в нелепо удобна конфигурация. Доста под нивото на Дивър.

Харесах:
Явно тук ставаше дума за двама извършители: момчето и невежеството на местните полицаи.
***
...когато битката е неизбежна , нападай без предупреждение. Целта на войната не е да убеждаваш врага да се предаде или да му доказваш надмощието си; целта е да унищожиш.

четвъртък, май 29, 2014

Домът на мис Перигрин за чудати деца

Автор: Рансъм Ригс
Издател: Бард
Година: 2014

Благодаря, но вече съм запознат с идеята за Х-мен. Преразказ без разсъждение не ми е необходим на този етап.
И така, полски евреин е избягал в Англия в навечерието на Втората световна война. В родината семейството му е изтребено, а той прекарва години в интернат. Отива на фронта, воюва и след това емигрира в САЩ, където създава семейство и нов живот. На внукът си (май единствения споменат) разказва приказни истории за детството си в английския интернат и му дава куп видимо нелепи фотомонтажи в подкрепа на твърденията си. Докато един ден внукът го намира умиращ, а в храстите вижда чудовище. Както всеки нормален американец и той се оказва на продължителна психотерапия, докакто намира някои стари документи, които го подтикват да отиде на забутания остров от дядовото детство. Там местните го иформират, че въпросния интернат е унищожен при бомбардировка през 1940г., оцелели не е имало и историите на дядо му няма как да се случат. Само че с помощта на хубаво момиче главния Герой попада в този ден, за да се срещне с необикновените деца и тяхната възпитателка. Те са мутанти/Различни и се скатават от редовото човечество във времеви примки - "джобове" от реалност повтарящи се до безкрай един и същ ден, поддържани от жена/жени наричани имбрим. Освен от хората, там се крият и от група необикновени, опитали се в началото на ХХ-ти век да станат безсмъртни, но претърпели крах, превърнал ги в чудовища. После е ясно - юношеска любов с юношеската любима на дядо му, овладяване на несигурността, изправяне пред страха и тръгване на приключение.
Изпъстрянето на книгата със снимките, описвани в текста е забавно, но недостатъчно за да прочета следващата книга, когато я пуснат.

Харесах:
-Да не си ми майка?
-Да ти приличам на някой, който духа на шьофьори на камиони срещу талони за храна?

неделя, май 25, 2014

Ангелите на гнева

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2014

Чарли Паркър отново се среща със Злото. В горите на Мейн край прокълнат форт с гладен зъл дух е паднал самолет, в който има много пари в брой и чанта с документи. Равин Епстайн и Кушиел/Колекционера искат документите. Старият враг поклонника Брайтуел е прероден и все така опасен, макар че все още е дете по тяло. С него е още един паднал ангел, използващ името Дарина.Те пък искат пътника в самолета, Малфас - друг от падналите ангели.
Всичко се решава в поредния безмилостен сблъсък в пустошта. Чарли Паркър загуби Джаки - един от резезервните си главорези и обтегна сериозно сложните си отношения с Колекционера до фаза конфронтация. За сметка на това докопа документите от падналия самолет, каквито и да са те.
В основната история има наредък: Чарли Паркър все пак не е каещ се паднал ангел, а нещо различно, макар и все още недоизяснено. Разбра се и защо в Мейн се концетрират толкова много изроди от човешки и нечовешки тип: под Великата северна гора има нещо, погребано много отдавна, и това вероятно е самия Сатана.
Книгата е кратка, но за мен е на по-високо ниво от предходните 2-3 в поредицата за Чарли Паркър. Надявам се до края на годината да издадат и следващата.

Харесах:
Не казвам, че беше закоравял престъпник, а само че не беше имунизиран срещу изкушенията на някои незаконни начинания.
***
Тази жена беше такава беля, че би трябвало да върви в комплект с пастор и съболезнователно писмо от правителството.
***
ядът, глупостта и користта винаги печелят срещу разумните доводи.
***
предишните поколения са искали да бъдат управлявани от хора, които са по-умни от тях, докато днешните гласоподаватели предпочитат да бъдат водени от такива, които са тъпи колкото тях
***
Тя приличаше на разтопен снежен човек.
***
Използваш целта, за да оправдаеш средствата.

вторник, май 20, 2014

Трилър 2

Автор: Сборник
Издател: Ентусиаст
Година: 2011

Втората част продължава в стила на първата - историите са предимно допълнения към други произведения.
  • Катрин Невил "Клуб вторник" - Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън са в дипломатическата мисия на новосъздадените САЩ във Франция и участват в една масонска вечеринка, запълнена с изсмукана от пръстите интрижка
  • Денис Хамилтън "Броени мигове" - една история в Албания от средата на '90-те, когато страната беше в полу-хаотично състояние, доста приемливо написана
  • Ерик ван Лустбадер "От другата страна на огледалото" - шизоидна история за откачил агент, в която илюзия, делириум и реалност са омотани до невъзможност за различаване
  • Джеймс Грипандо "Операция "Нортудс" - стар план за предизвикване на война с Куба чрез фалшива атака над базата в Гуантанамо май е осъвременен от американски и бива употребен, за да се ликвидират 600-те задържани вражески бойци
  • Кристофър Райс "На лов за мъже" - добре завъртяна история, в която скрит хомосексуализъм се превръща в спусък за семейна трагедия
  • Алекс Кава "Лека нощ, мила мамо" - семпла, но добра история, в която истина и заблуда са трудноотличими до финала
  • Дейвид Морел "Законът на Абелар" - нещо като послеслов на поредицата, започната с "Братството на розата", в който главните герои си разчистват сметките с палестински командир, изпратил самоубиец с кибуца им, като отново заобикалят правилата на Убежищата на Абелар
  • Грант Блекуд "Жертвен лъв" - умиращ от рак британски агент-ветеран нанася последния си удар чрез мисия в Източен Берлин, в която инсценира срещи с най-кадърните съветски генерали, допуска да го заловят и оставя параноята на сталинските чекисти да свърши останалото
  • Ф. Пол Уилсън "Премеждие в "Дуейн" - къс разказ, в който Джак Монтьора (Майстора) се сблъсква с обир на дрогерия и взима нещата в свои ръце
  • Джон Льокроа и М. Дж. Роуз "Порталът" - млада фотографка споделя с психотерапевта си своето второ амплоа - прелъстителка и унищожителка на репутации, а срещата с човека, насилил я преди 23 години донаса избавление от терзанията, обаче завинаги
  • Тед Бел"Барутното зверче" - в края на XIX-ти век беден, но амбициозен журналист търси непозната история относно битката при Трафалгар и се натъква на такава с предател-пират, тайнствен лорд, дуел на окървавена палуба и заловено писмо с инструкции лично от Наполеон
  • Кристофър Райх "Екзекутори" - добра история в стила на "Разкази с неочакван край": в изискан ресторант в Женева се срещат професионалисти-единаци, които споделят обща вечеря, макар да са изпратени на мисия, в която само единия ще успее, а другия ще приключи играта завинаги
  • Раелин Хилхаус "Дипломатически ограничения" -неособено интересен разказ за нападение на ислямисти срещу американското посолство в Пакистан през 1979
  • Робърт Липаруло "Смъртоносната зона" - още един разказ с неочакван край, в който опитен полицейски снайперист дебне целта си от съседна сграда
Харесах:
Единствената ѝ тактика за оцеляване беше невероятното ѝ умение да отрича действителността  и да се преструва, че някои определени инциденти просто не се бяха случвали.
***
едно място до камината е много, много по-подходящо място приключения, отколкото някаква пътека през враждебните склонове на замръзналата пустош

понеделник, май 19, 2014

Сребърният сън

Автор: Нийл Геймън & Майкъл Рийвс
Издател: PRO Book
Година: 2014

Продължението на "МеждуСвят"  с нищо не изненадва. Стилът на разказа се придържа към нивото на детска анимация и е все така много лесен и приятен за четене.
Отново главният герой е Джоуи Харкър, отново се забърква в опасни до безизходност приключения. При поредното спасяване на Бродещ, Джоу се сдобива с нещо небивало - момиченсце, което има необикновенни умения и подобно на него и параинкарнациите му може да се движи сред световете. Библиотечната проверка води към тайнствена организация с инициали ВС. Зад тях стои Времевата Стража - различна и по своему по-могъща група, бореща се с техматурзите (създания, желаещи да пренаредят Вселената по свой вкус и имащи силата да ги направят). В същото време МеждуСвят и Бродещите попадат в капан, заложен им с общи усилия от МАГ и Бинарните.
Съгласно правилата единствено Джоуи е извън капана, усвоил е нови умения и в следващия том ще спаси всички и всичко. Освен ако и Геймън не вземе да се включи в писането.

Харесах:
приличаше на мен такъв, какъвто ще бъда няколко десетилетия, след няколко войни, шепа лични трагедии и една-две реконструктивни операции
***
приличаше на експлодираща дъга

петък, май 16, 2014

Трилър 1

Автор: Сборник
Издател: Ентусиаст
Година: 2011

По принцип не съм голям почитател на сборниците, но пък ми беше любопитно да прегледам по нещичко от автори, които се чудя дали да пробвам. Голяма част от тях са един вид спиноф към поредици произведения, които ги прави по-интересни за запознатите и по-неясно за страничен читател.
  • Лий Чайлд "Новата самоличност на Джеймс Пени" - нещо като предистория на Джак Ричър, показваща склонноста му към собствено правосъдие
  • Дж. Конрат "Епитаф" - много добър разказ за един болен от рак "чистач"
  • Хедър Греъм "Лицето на прозореца" - доста клиширана история за откъснат от буря остров, на който един от непознатите е убиец
  • Джеймс Сийгъл "Емпатия" - доста добър разказ за глупост, измама и разрушен живот
  • Джеймс Ролинс "Любовта на Ковалски" - тъповат екшън, типичен за автора
  • Гейл Линдс "Ловът на Дмитрий" - старомодна история в духа ан шпионските романи от Студената война, в която екзекутор на КГБ и принципен наемен убиец са се прецакали взаимно някога, и развръзката идва в наши дни
  • Крис Муни "Падане" - екип на ФБР на Каймановите острови проследява бивш профайлър на ФБР, избягал при неизяснени обстоятелства, оставили един агент в кома и двама в неизвестнот, но наградата за главата на преследвания е твърде висока, за да не се изкуши някой
  • Денис Линдс "Успехът на мисията" - израелски командоси на шпионска мисия в Египетдни преди Седемдневната война, саможертва, героизъм и прочие
  • Брад Тор "Атинското решение" - някаква мешавица от преувеличената история на терористичната група "17 ноември", високотехнологично съоръжение и предателство в собствените редици
  • Дейвид Лис "Двойна измама" - много приятен разказ за враждата между двама английски разбойници от Ренесанса, изпълнена с измами и трикове
  • Грег Хъруиц "Мръсно време" - доста добър, макар и семпъл и разгадаем разказ за бягство от затвор
  • Дъглас Престън и Лий Чайлд "За риба" - история само за Винсънт Д'Агоста, макар че и тук е само второстепенен герой, но пък може би някой ден с агент Пендъргаст ще се завърнатв горите, за да докопат серийния убиец Рибаря
  • Дейвид Дън "Повелител на духовете" - скалъпена покрай истерията след 11.09.2001 история за превъртял бивш агент на ФБР, произвеждащ антракс за да принуди правителството да започне превантивни действия за защите
  • Стив Бери "Дъжимото на дявола" - още една история от "войната с тероризма", в която агент на Държавния департамент получава в Таджикистан шанс да приеме предаващия се бин Ладен, но в играта влизат хората, които не желаят доходния бизнес да приключи толкова бързо
Ако издадат нещо на Крис Муни, ще го пробвам.

Харесах:
Защо хубавите жени винаги се хващат с умните мъже?
***
патриотизмът не е дълбоко вроден на парцаливите, гладните и болните в нито една страна
***
Сградата на затвора се извисяваше зад една стена от бели кедрови дървета като тайна, която никой не си правеше трруда да крие.

неделя, май 11, 2014

Епидемия в Рая

Автор: Г.А.Зотов *Zотов*
Издател: Ера
Година: 2011

Макар и рядко, но Гласът излиза в отпуска. Веднага след заминаването му за Земята в Рая започват да умират ангели и то от висок ранг. Изпадналият в паника архангел Гавраил се решава да поиска помощ от конкуренцията. Не след дълго тандемът Калашников-Малинин вече е на чужда територия и преживява първото покушение над живота си. Надпреварата с времето до завръщането на Гласа започва. Трупове падат и в Рая и на Земята, а финалът е шеметен.
Този път загадката е доста по-семпла, но пък лафовете са повече. Имам усещането, че на Зотов в днешна Русия надали му е твърде весело.

Харесах:
Не стига че са педали, ама на това отгоре са и арменци.
***
не е достатъчно да обясниш колко добър си ти, трябва да оплюеш конкуренцията си
***
Просто когато нещо не върви, винаги трябва да се разстрелят комунистите и всичко си отива на мястото си.
***
Ако епидемията от чума не можа да убие този свят, политическата коректност със сигурност може да го довърши.
***
хората, които са влюбени в себе си до степен да мастурбират пред образа си
***
Който първи я открадне, той е автора.
***
Основната гадост на демокрацията бе, че щом дадеш възможност на хората да избират, те не избираха онова, което очакваш.
***
От една страна, защо са ми  толкова? Но от друга страна, авантата никога не е излишна.
***
всяко внезапно събудено същество е готово да убие онзи, който го е направил
***
няма защо да превръщаме кримката в мелодрама
***
Нямам нищо против природата, вашблародие... Особено ако е печен глиган с ябълки.
***
ако на онзи свят нямаше глупци, как щяхме да знаем кои са умните
***
У вас в Русия вечно вкарват в затвора не когото трябва, рова е традиция.

петък, май 02, 2014

Елексир в Ада

Автор: Г. А. Зотов *Zотов*
Издател: Ера
Година: 2010

На пръв поглед очаквах руска версия на "Добри поличби" или "Ерик". Романът обаче се оказа доста приятен.
Огромната част от човечеството след смъртта попада в Ада - най-малкото заради изключително високите изисквания за влизане в Рая. В резултат Ада се разраства главоломно и поради спецификата си се превръща в безкраен ад за пребиваващите в него. За всеки е измислено специфично наказание ( в някои случаи - нищо особено, но то няма да се промени в първите 100 000 години), всички общо страдат от скапана инфраструктура, лошо снабдяване, кошмарна телевизия. Дори и самоубийството не е изход, защото се съживяваш пак в Ада, но ти влошават наказанието.
Всичко е наред - т.е. безнадеждно, докато един ден в Ада е извършено убийство. Хитлер е унищожен с неизвестно оръжие. Създадена е оперативна група начело с най-добрия следовател на Града - щабскапитан Калашников, подкрепян от верния казашки унтерофицер Малинин. Като консултант е привлечен Менделеев, съдебния лекар е Склифасофски. И убиецът нанася нов удар, после още и още. Сталин знае нещо, но успява да избяга и да се укрие, Юда също играе собствена игра. Убиецът действа чрез Свръзка, която контактува с Поръчителя посредством куриери - класическа схема, трудна за пробиване.
Въпреки всички перипетии добрите Калашников&Малинин успяват да предотвратят унищожението на Ада, Рая и Света, поне до следващия път.
Замисълът не е особено оригинален, обаче подробностите в наказанията на отделните личности са добре обмислени. Стилът е лек, шегите са премерени. Ще видя как е следващата.

Харесах:
Руснакът е готов хляб да не яде, само и само да се сдобие с възможността да демонстрира значимостта си пред другите.
***
Операцията започна едва днес, а той вече се умори да чака.
***
когато един дявол остаряваше, той се превръщаше в ангел
***
За всеки случай сложихме охрана на Джон Ленън. Ако го убият втори път, той просто няма да преживее това.
***
Архангелът спадаше към онези същества, които умееха да се шегуват злобно, но не разбираха чувството за хумор.
***
защо трябва да има дяволи, когато има хора?
***
Няма как да се наживееш малко преди да умреш.

четвъртък, април 24, 2014

Дим и огледала

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2014

Сборникът не е на нивото на "Чупливи неща"  основно защото произведенията са много, предимно къси и писани в голям период от време по различни причини (най-вече за пари, разбира се).
Не мога да не отбележа разказите, които ме впечатлиха най-много:
  • "Рицарство" - една привидно обикновена английска пенсионерка намира в вагазинче с вехтории Светия Граал и не след дълго се появява сър Галахад, за да се сдобие снего
  • "Убийствени мистерии" - много шантав разказ за ангели, причините за бунта на Луцифер и май за един маниакален убиец
  • "Сняг стъкло и бутилки" - не за пръв път приказката за Снежанка се разглежда отдругата страна, но само на Геймън може да да му хрумне принцесата да бъде вампир, а принца - некрофил
Обичам този и автор и това си е.

Харесах:
кое е по-лошо - да обичаш някой, който го няма, или да не обичаш някой, който е край теб
***
Живеех от социалните помощи и пиех от спестяванията си.
***
Червеният неон лекьоса снега с цвета на прясна кръв.
***
Студените войни отнемат достойнството на победените.

събота, април 19, 2014

Невинният

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2008

Коубън продължава да ме впечатлява с майсторски изплетени интриги.
Романът е издържан в най-добрите традиции на детективските истории на Хамет и Чандлър. Основният герой е излежал присъда за непредумишлено убийство, белязала живота му. Години по-късно всичко изглежда най-после наред: има чудесна жена, очаква първо дете, кани се да си купи къща в добър квартал, работата му е сигурна и доходоносна. Докато един ден получава снимка и кратък клип, хвърлящи съмнение върху жена му, след което той се втурва в търсене на отговори. Попада в адска каша - няколко трупа, много лъжи, нахъсана бивша съученичка и настоящ следовател в окръжната прокуратура и чифт федерални агенти от кофти модел. Всяко изясняване на брънка от историята води към нови 1-2, преследването се ускорява и в един момент вече не се знае кой кого гони и кой кого заблуждава.
Май ще потърся повечко книги на Коубън на Пролетния панаир.

понеделник, април 14, 2014

Избраниците

Автор: Майкъл Маршъл Смит
Издател: Ера
Година: 2003

 Изпуснал съм излизането на тази книга. Мрачният стил на Смит ми беше допаднал от 3-те издадени фантастики, особено в "За подмяна".
Не останах разочарован в тази насока. Стилът е чудесен - мрачен, семпъл, хаплив, разказът също е добър и с хубаво поднесени изненади. Проблемът е фабулата - изпъстрена е с нелогични действия и логически пропуски.
Нишките са две - непрокопсаник с неясно занятие след напускането на ЦРУ, прясно загубил родителите си в катастрофа,  и полицай, загърбил/загубил всичко след като сериен убиец отвлича дъщеря му. Подкрепяни от приятели (агент на ЦРУ и агентка на ФБР), те провеждат разследвания, които се събират в една точка: сериен убиец с прозвище Праведника и затворен комплекс в планините на Монтана с името "Избраните". А зад това стои богата, влиятелна и анонимна организация от социопати, които убиват двукрак дивеч на спокойствие. Дори си имат основаваща се антропология и история собствена философия, възприемаща ги като единствените свободни човешки същества, опитващи се да върнат расата ни към корените си - ловуване и събирачество, за да ни освободят от вирусната инфекция, принуждаваща ни да водим уседнал живот в групи. За целта се организират терористични актове, провокира се насилие между противостоящи групи, вербуват се масови убийци.
Историята завърша с частичен хепиенд и представлява началото на поредица. Другите 2 книги не са издадени, което е жалко на фона на калпавите автори с множество преведени историйки.

Харесах:
Палмърстън не е голям град, а и не може да се каже, че е процъфтяващ. Просто си стои като крайпътен камък. Има си минало, а някога е имал и бъдеще. Бъдещето обаче останало прекалено встрани от основното течение на историята, като кран в края на стара водопроводна тръба, толкова ръждясала, че след известно време не ще пропуска никаква вода. 
***
Си Ен Ен представяше сложния свят под формата на лесни за разбиране изречения.
***
Хората винаги защитават онези, които им сервират бирата, това е много здрава връзка.
***
Разумът не ни пречи да извършваме убийства, той просто ни прави по-способни в тях.

събота, април 12, 2014

Грешникът

Автор: Тес Геритсън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

3-тата книга от поредицата остава малко под нивото на предните 2. Този път книгата е съсредоточена върху душевните терзания на детективката и патоложката, които изкристализират като основните образи. По-малко внимание е отделено на интригата, въпреки че е най-сложната до тук.
Всичко започва с една убита и една почти убита монахиня в манастир в Бостън. Разследването тръгва в малко грешна посока (и там има престъпление, но вече е твърде късно за адекватно възмездие). Постепенно се прави връзка с още 2 убийства и започва разплитането на историята. Сценарият с безотговорна компания и подкупни активисти е доста изтъркан, но пък и реалността рядко е оригинална.
За добро или зло останалите десетина книги не са издадени на български, така че ще приключа с предимно положително мнение за нея.

Харесах:
Винаги се страхуваме от хората, които могат да ни наранят.

понеделник, април 07, 2014

Чиракът

Автор: Тес Геритсън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Бях изпуснал, че "Хирургът" има продължение. Долу-горе същото - приличен, клиширан трилър.
Нов сериен убиец вилнее в Бостън. Почеркът му носи препратки към "творчеството" на Хирурга, заловен и осъден предната година. И докато полицаите успеят да повярват в тази следа, затворникът се измъква на свобода. Появата на мълчалив агент на ФБР с нищо не помага - той определено знае доста неща, но няма намерение да ги споделя. Лутането върви по график, а рзвръзката отново е с любезното съдействие на лошите, оставящи на Добрия герой шанса да ги размаже в ендшпила.

Харесах:
миризмата на гниещи емоции

четвъртък, април 03, 2014

Шест задачи за дон Исидро Пароди

Автор: Xорхе Луис Борхес & Адолфо Биой Касарес
Издател: Колибри
Година: 2014

Не съм чел нищо на Борхес и се подлъгах по анотацията. Или не съм уцелил книгата за начало, или авторът не е "мой тип".
В затворът седи невинно осъден месар на име Исидро Пароди. Заработил си е репутацията на мислител и това води при него поредица надути кретени, искащи да им разреши загадките. Изумителното е, че той успява да открие истинската информация в потопа от каламбури, лирични отклонения, препратки и чисто дърдорене.

Харесах:
Днешните хора все искат правителството да им решава проблемите. Беден си, правителството трябва да ти осигури работа; закъсал си със здравето, правителството трябва да те лекува в болница; отговорен си за нечия смърт и вместо сам да изкупиш вината си, чакаш правителството да те накаже. (21.10.1942г.)

сряда, март 26, 2014

Ангелският експеримент

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Егмонт
Година: 2014

Направо не мога да повярвам, че Джеймс Патерсън е написал това книжле!
Детинска история с летящи хлапета-мутанти измъкнати/пуснати от тайна лаборатория, гонени от лоши върколак-мутанти. Четене на мисли, дишане под вода,  екстрасензорни възприятия - всичко си имат и само се чака подходящия момент за изява на нова дарба.
Трябваше да има етикет, че не се препоръчва за лица над 16 години.

сряда, март 19, 2014

Криминални импаси

Автор: Дориан Дянков *Дориан Пек*
Издател: Фабрика за книги
Година: 2013

Анотацията ми грабна вниманието - обичам бриджа, а го проиграх заради "Убиецът живее на 21" на Станислас-Андре Стеман. Очаквах нещо подобно.
Получих 4 криминални разказа: Големият шлем на престъпника е провален“; „Значението на импаса“; „Скуизът осигурява победата“; „Да предвидиш сек попът“. Историите се завъртат около каре провинциални интелектуалци - адвокат, лекар, строителен инженер и електрончик. Детективът е адвокатът, а карето играе ролята на бекинг-вокали, разсилни или случайни притежатели на ценен фамилно-обществен контакт (нещо като щерлокхолмсовия отряд гаменчета, но по-досаден).
Интригите са нивото на приключенските романи от времената на соц-а, когато бдителни и будни пионери разкриваха диверсанти и вредители между ритането на топка и събирането на отпадъци. Провинциалния жаргоно-диалект, на който е написан романа от една страна придава някакъв местен колорит, но от друга дразни (лично според мен в репликите на героите е на място, но повсеместно вече прави изказа "грапав").

вторник, март 11, 2014

Шепотът на мъртвите

Автор: Саймън Бекет
Издател: СофтПрес
Година: 2012

Заради интригуващия край на "Огнената диря" не издържах и си взех и тази. Да, д-р Хънтър е оцелял и дори е във форма няколко месеца след сблъсъкът с последния сериен убиец.
За възстановяване и преподготовка заминава за САЩ, щата Тенеси, във факултет по антропология и патология. А там го чака среща с друг психопат, обсебен от изучаването на мига на приключването на живота и настъпването на смъртта.
В романът липсваше колоритната британска обстановка на предните 2, може би и за това толкова много приличаше на добрите книги на Патерсън и дори Харис. Е, досетих се кой е убиецът, шаблоните си остават в сила.

неделя, март 02, 2014

Белова

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2014

Малко съм разочарован. Първата книга беше многообещаваща, тази - просто оползотворени чернови на Дозорите.
Кирил Максимов е загубил силите си на функционал, но не съвсем. Когато е поставен пред сериозен избор те се завръщат, при това по-различни от преди. А функционалите от Аркан/Земя-1 искат неутрализирането му. И Кирил отново хуква по веригата от светове, за да намери в родния свят на функционалите. Нямаше да е Лукяненко, ако намирането на първоизточника можеше да реши ситуация. Всичко е много по-просто от каквато и да е конспирация, а по тази причина - практически неунищожимо. И противно на Тойво от "Бръмбар в мравуняка", Кирил взима по-тежкото решение - да стане отново човек.

Не знам кой е писал анотацията, но явно в ИнфоДАР никой не я е чел. Рядкост е да се публикува подробно резюме на сюжета, за да се привличат читатели. Или наистина е издадена "за последно".

Харесах:
Тъмносиният костюм от тънка вълна изглеждаше много скъп, но със сигурност струваше още повече.
***
Всяка среща е малка шпоинка, гледаща към свят, в който ти би могъл да живееш.
***
тази тънка граница между миловидност и красота позволява на жените а творят чудеса с помощта на няколко грама козметика
***
Когато освен двете страни в едни преговори незримо участват Бог и дяволът, това са много, много трудни преговори...
***
Колко хубаво е да си млад и буен! Да вярваш, че мракът има сърце, врагът - име, и експериментите - цел...
***
Безсмислено и глупаво е да се воюва с изпълнители, те не са виновни за нищо, а на мястото на загиналите така или иначе ще дойдат нови.
***
Киното е четене за нисшите духом.
***
Няма нищо по-ужасно от това, да откриеш, че краят съвсем не е край.

петък, февруари 28, 2014

Деветте дракона

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2010

Хари Бош разнищва поредното убийство - китайски емигрант с магазин за алкохол в кофти квартал. Следа води към триада, дошла от Хонгконг, а там живеят бившата му съпруга и дъщеря му. Не след дълго Хари е в криза - дъщеря му е отвлечена и той хуква през океана. Следвайки обичайния си стил с пропускане на формалности той измъква момичето, но оставя доста трупове. И нищо в историята не протича според предположенията.

Харесах:
Няма лесен начин да умреш.
***
Трябва да ръководя бизнеса, иначе няма да остане бизнес за ръководене.

неделя, февруари 23, 2014

Чернова

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2012

Страхотно!
Лукяненко е сътворил история, смесваща "Вълните усмиряват вятъра" на Стругацки със собствената му поредица за Дозорите.
Кирил Максимов живее банален живот в Москва. Докато един ден не намира собственото си жилище обитавано от непозната женя, която живее там от няколко години. Собственото му куче не го познава. Шефът му не е чувал за него. Приятелите му и бившите гаджета не се сещат кой е. Родителите му нямат дете.
Той е станал функционал. Майстор в някаква област, притежаващ изключителни сили и умения. Конкретно - митничар. Получава кула с 5 врати, водещи към 4 други свята. През кулата минават знаещите за функционалите и другите светове, заплащайки за услугата. Би било чудесно, но твърде много неща не са наред, а и твърде много хора и функционали желаят да се възползват от Кирил. А пък той не е нито глупав, нито слабохарактерен, така че мелето започва да се разраства неудържимо.
Много ми хареса образа на писателя-фантаст Мелников, използван от Кирил за консултант по странните ситуации и налудничавите хипотези. Нещо като появата на сай Кинг в "Тъмната кула", но с доза самоирония.

Харесах:
В нашата страна е прав не този, на чиято страна е истината, а този, който има повече приятели.
***
Фантастите вярват в чудесата по-малко, отколкото проститутките - в любовта.
***
Всички писатели-фантасти са много здравомислещи хора.
***
пошлостта е безсмъртна
***
да устройваш истерия без зрители е абсолютна глупост
***
Има много начини млад и здрав мъж да се събуди. Най-приятният е, когато те целуват по ухото и ти казват: "Скъпи... благодаря, това беше незабравима нощ"... Колкото и да е странно, най-ужасният е точно същият. Само че при него гласът е мъжки и говори с кавказки акцент.
***
тя сега ми се отчиташе като примерна ученичка, хваната от родителите да гледа лесбийско порно с цигара и бира
***
от колко увлекателни приключения би се лишило човечеството, ако на хората им се кажеше първо да помислят малко и да се подготвят
***
Шпионинът работи в чужда страна, нелегалният - в своя, но окупирана.