Завръщането на Пурпурната гвардия

Автор: Иън К. Есълмонт
Издател: Артлайн Студиос
Година: 2014

Може би най-добрата книга от света на Малазанската империя.
Историите, намеквани тук-там в поредицата на Ериксън тук са в центъра на събитията.
Старият екип, създал Малазанската империя и направил Келанвед император наистина не е мъртъв, а само се е скатал зад кулисите по време на управлението на съратничката им Ласийн/Въслата. Нейните действия до толкова не им харесват, че Урко, Ток-старши, Амарон, Чос и цял куп други ветерани организират метеж на континента Кюон, съчетан с инвазия на корпус от Фалар и Златните моранти. Срещу тях се изправят останките на гарнизона в Ли Хън, привидно рехавата Четвърта армия и събирани набързо регионални милиции. Самата Ласийн продължава да бъде привидно пасивна и дистанцирана от събитията, оставяйки Малик Рел, джисталския жрец на Маел, да продължава да обсебва властта в империята. Понеже нищо не става просто, Пурпурната гвардия решава да се завърне на Кюон след повече от век изгнание. Завързват се серия от сражения, в които тактика и подготовка се пресичат с инат и случайност, за да се стигне до неочаквани съюзи. За да е още по-сложно, отделение на Пурпурната гвардия извършва блестящ набег и измъква от мините за отататрал стотина магове, враждебни на малазанската империя. Само че плановете се обръщат наопаки, когато озлобен маг от Седемте града решава да отвори портал към Хаоса, за да опостуши целия континент Кюон и да си отмъсти за окупацията на родината му. Победата е с цената на изчезването на Върховния маг Тайсхрен, което опасно оголва Империята за в бъдеще. Смъртта на Ласийн и докопването на Малик Рел до трона беше изненада за всички.
Както винаги се появяват и изчезват загадъчни странници с могъщи сили, гледащи на битките в империята като на детска неразбория в пясъчника. Останаха множество отворени линии, които явно ще се развиват в бъдеще: Пътника и неговото отмъщение; изменника Скинър и постъпването му в Дом на вериги; младият Кайл с мечът на Лиоссеркал; избутването на Риландарас надалеч от сетите; бъдещето на Пурпурната гвардия след завръщането на принц К'азз и помиряването с Империята; съдбата на оцелелите ветерани от старата гвардия на Келанвед; и какво ли още не.

Не ми хареса недостатъчната работа на редактора. Знам, че Бард е съвсем отделно издателство, но все пак те издадоха 12 книги от света на Малазанската империя и поне за мен техните преводи на имената са станали разпознаваеми (вероятно е имало и по-добри решения, но все пак това е). Примерно чак след края на книгата се сетих, че ренегата Сивогрив всъщност до сега е споменаван като Греймейн - един от най-добрите пълководци на Империята редом с Дужек и Колтейн. Поне за мен е много досадно.

Харесах:
съвършената безполезност на враждите, продължавани и отвъд живота
***
Раболепието и подчинението могат да бъдат наложени със сила. Разбирането и приемането не могат.
***
Как можеха да се надяват да освободят гражданите от управниците им, след като те толкова явно не желаеха да бъдат освободени?
***
Мъдростта съществува само със задна дата.