Войниците са живи

Автор: Глен Кук
Издател: Лира принт
Година: 2014

Още една чудесна поредица приключи.
Черният отряд се завърна (може би) за последно в "родния" свят, за да си разчисти сметките с Ловеца на души, предателя Могаба, измамника Нараян и самата богиня Кина. Този път обратите, изненадите, провалите и успехите бяха доста повече от обикновено - абе направо като за последно, че даже и прекалено. Повечето от лошите срещнаха някакъв летален край, а мнозинството от отряда си отиде преди тях. Малко в повече беше вкарването на "непознатите сенки" (по-интелигентни от сенките-убийци от Равнината, запленени от младият Тобо - син на Мъргън и Сахра) и на членовете от магьосническия клан Ворошк (пришълци от друг свят, установили господство над света на Катовар). Разбира се, новите персонажи донесоха своя дял новоъведения, проблеми и прикючения в разнородната команда на Черния отряд.
Стилът си остана началния - мрачен хумор и сурово действие, разказано основно от първо лице, при това отново и за последно от Знахаря. Разбира се, гризе ме, че историята на Катовар остана неразкрита. Съмнявам се, че Кук би се върнал отново към този свят, за да я разкаже.

Ще ми липсва тази поредица, надявам се някой да се престраши и да издаде другите книги на Глен Кук.

Харесах:
Това, което смяташ за истина, е лъжата, която ще те убие.
***
Абсолютният факт обслужва глада само на шепа хора. Символът и вярата работят за останалите.
***
Всички човешки преживявания накланят везните към подозирането на непознати, отрупани с оръжия.
***
Войниците се подиграваха с всичко и псуваха останалото.
***
всеки ден можеше да е като единствения ти най-лош ден
***
Същината на романтиката е непоклатимото убеждение, че следващия път ще бъде различно.