Автор: Патриша
Корнуел
Издател:
Атика
Година:
1995
Втората книга за Кей Скарпета ми хареса повече. Както и в предната книга, убиецът е извън картинката, а екипа Скарпета-Марино се опитва да реши странната загадка, породена от уликите. Въпреки залитане по линия на старо гадже, накога адвокат а днес - агент от ФБР под прикрите, историята се развиваше съвсем логично и немного мелодраматично. Финалът приличаше на предния, но явно така ще е в поредицата.
Скоро пак ще пробвам нещо на Корнуел.
Харесах:
Въздухът беше застоял и миришеше на прах, като че ли прозорците никога не се отваряха и вътре нямаше нищо, освен спомени.
***
Никога не съм била склонна да заместя качество с количество, а не съществуваше заместител на това да си трениран и способен.
***
как ли се е чувствал Господ, след като е създал свят, който не се нуждае от него
***
Няма правилен или неправилен начин да обичаш.
***
Талантът ѝ бил невероятен, като музика, композирана от слепци и живопис, сътворена от глухи.
събота, юни 28, 2014
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар