Автор:
Саймън Бекет
Издател:
СофтПрес
Година:
2013
Последната поне за сега книга за съдебния антрополог Дейвид Хънтър не ме впечатли особено. Стилът е все така лесночетивен, но действието е ужасно клиширано.
Преди 10 години доктор Хънтър е бил за кратко консултант в издирването на телата на 2 близначки, жертви на заловен сериен убиец. здирването се проваля, изрода е осъден, Хънтър губи семейството си в автокатастрофа и всичко остава зад гърба му. Докато един ден убиецът избягва, а двама души от стария екип се свързват с Хънтър. Малко неохотно той се отзовава на молбата за посещение и веднага след това вече е в епицентъра на събитията. Смъртта на възрастен съдебен археолог от екипа сочи, че убиецът е тръгнал на поход за отмъщение. Само че за Хънтър парчетата история наоколо не пасват, нещо остава на ръба на разбирането му. Бекет прибягва към стария трик с безумния, но не и жесток социопат, разказващ осъвременената история на Квазимодо пред ужасения експерт. В края всичко идва на местата си - 4-те убийства не си приличат, защото не са извършени от едно лице. Отново се вади изтритата история с полицай, покриващ собствените си простъпки зад приписано другимо престъпление.
Предните книги бяха малко по-добри, явно Бекет е поизтъркал този герой.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар