Автор:
Джо Абъркромби
Издател:
Колибри
Година:
2013
Абъркромби става все по-добър.
Отново герои от предходни книги се засичат в ново кърваво действие: война в Севера. В края на "Последния довод на кралете" Дау Черния се опита да убие Логан Деветопръстия. Години по-късно Дау е обединил почти целия Север, но срещу него е последния му стар другар, Кучето и армията на Съюза. Кампанията се влачи доста вяло, Съюза има огромно числено превъзходство, а северняците - по-читави командири. Но протакането на конфликта носи други проблеми за Съюза - Монцаро Муркато като владетел на Талинс застрашава интересите му в Стирия. Висшия съвет се нуждае от армията на друг континент и самия Първи магус пристига в Севера, за да ускори развръзката на конфликта.
Ключът е в последната удобна позиция преди Карлеон, столицата на Севера - речна долина с няколко моста, бродове и голямо възвишение на име Героите по средата. Двете армии се срещат там в обичайния безпорядък, кръв, грешки и лоши оценки. Следват 3 дни ожесточении боеве, преди да се стигне до развръзката.
А този път развръзката си я биваше.
Най-доброто както и в "Отмъщението на Монца" бяха героите. Коул Тръпката оправда очакванията ми да се превърне в кошмарен убиец след гастрола си в Стирия. Дау Черния разкри доста неочаквани нива на интелект и коварство. Бремър дан Горст от епизодичен герой в предните книги беше описан като класически "танк" - непобедим и неутешим неудачник. Новият герой беше Крънден Гушата - боец от "старата школа" с толкова висока репутация, че дори и противниците му го искаха на своя страна. Силно подозирам, че с ефрейтор Тъни от Първи полк ще се срещнем отново. Малко неочаквано противния принц Калдер се окажа поредното превъплъщение на Майлс Воркосиган.
С нетърпение очаквам "Red country", дори и без спойлерите (10х, Фокс!) за Кървавия девет.
Харесах:
Може и рядко да проявяваше смелост, но никога не прекрачваше границата на здравия разум.
***
от войната има полза, само ако е по-евтина от алтернативите ѝ
***
Веднъж легне ли човек в земята, е просто пръст. Пръст и истории за него. А хората и историите за тях малко си приличат.
***
не забравяйте, че тръгваме за победа, не за слава
***
Освен ако изрично не му е наредено друго, добрият войник не прави нищо.
***
Пиша лайна. Сера писма.
***
Търпението е страшно оръжие. Най-вече, защото го притежават малцина.
***
Имам предостатъчно хора, които за да влязат, къртят вратата с ритник. Но от време на време ми се ще да имам някого, който ще се сети да опита с дръжката.
сряда, юли 31, 2013
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар