Аз съм пратеникът

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент Прес
Година: 2011

Очарован съм.
Не очаквах нищо особено от книгата. А си припомних какво е да си млад и неуверен до депресиране, да си безнадеждно влюбен, да си странник сред странен свят, да не познаваш истински най-близките си приятели.
Стилът на Зюсак е лек за четене, ненатрапчив и завладяващ, историята е кратка и достатъчно продължителна.  Може би само краят леко ме разочарова - защото беше логичен в една фантастична история.

Харесах:
Вероятно ограбва банката, за да отмъсти на света, че печели местния конкурс за грозота трета година поред.
***
Сутрините сякаш ръполяскат.
За да ме събудят.
***
Счупени керемиди, счупени прозорци,счупени съдби.
***
Знаеш ли, казват, че имало куп светци, които нямат нищо общо с църквата и не знаят почти нищо за Бога. Но Бог върви с тях, без те дори да подозират.
***
Само в днешното болно общество човек може да бъде преследван заради това, че чете твърде много.
***
Не е проблема в мястото. Хората са си виновни.
Където и да бяхме, щяхме да сме същите.
***
-Кафе?
-Не.
-Чай?
-Не.
-Бира?
-Не.
-Много си претенциозен!