Автор: Джей Ръсел
Издател:
Бард
Година:
1998
Изглежда съм чел поне отчасти тази гадост преди 10-15 години, но откъслечните ми спомени я свързваха с "Новия Исус" на Елена Павлова (много по-висококласна гадория).
В Лос Анджелис негърската банда Блъд брадърс разпространява "тунел" - нов мощен наркотик. На различни места в града са открити жестоко осакатени трупове. Разследващите ченгета успяват да намерят свързваща нишка и това ги вкарва насред касапницата. Почти неуязвим бял играч командва бандитите (адски много прилича на Жокера от историите за Батман, макар и не толкова умен), а по петите му върви откачен и също толкова труден за убиване ветеран от Пустинна буря. Малко е сложно да се определи кой е добрия, всички участници сеят трупове на невинни като трактор напролет. Сцените на насилие се редуват една след друга, развръзката е някакъв римейк на "Алена жътва" на Дашиъл Хамет.
Историята: покрай очакванията за химическа и биологична война за Залива, армията на САЩ е развързала ръцете на гениален, но безскрупулен биолог. Вместо ваксина се е получил проблем, известен като "Синдрома на войната в Залива". Лечението му е довело до потенциално велико откритие - органели, предпазващи гостоприемника от всевъзможни биологични атаки. Страничен ефект - ако няма атака, атакуват гостоприемника. Решение - инжектиране със заразена кръв (дори и СПИН е добре дошъл) и лекарство със собствени странични ефекти - "тунел". Да, резултатът е точно създаването на вампири, но от старата школа - чудовища, за които лечението е кол в сърцето.
Книгата е адски зле. Насилието би трябвало да е натуралистично, а героите - демонични. Всъщност всичко е направо гротеска от изкривени стереотипи. Ръсел дори не си е направил труда да поекспериментира дали описаното е що-годе възможно (искам да видя за колко време ще извади патрони от пълнител само с една ръка и после ще ги налентова в друг пълнител). Фабулата е съставена от клишета, а диалозите са тъпи.
Май от последния ми сблъсък с Уитли Стрийбър не бях чел нещо толкова слабо.
Харесах:
Това е обществото на информацията. Трябва ли ти информация, или разбиваш нечия глава, или удряш с чукче по коляното. Там имаш цял град, пълен с информация. На кого му трябва Интернет?
***
Значението на мотивите често се надценява. Това е остаряла концепция от деветнайсти век и няма място в постмодерния свят на улични стрелци и бомбаджии.
***
той твърдеше, че Дисниленд наистина е Америка, защото скрива факта, че цяла Америка е Дисниленд
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване