Червения вълк

Автор: Лиза Марклунд
Издател: Колибри
Година: 2013

Не разбирам какво точно са харесали на този роман, че да получи толкова възторжена анотация. Не че разбирам и защо "Милениум" на Стиг Ларшон стана толкова известна.
Журналистка с психическа травма след отвличане от психопат се специализира по разследванията на тероризма. В Швеция. Поредното разследване - на най-известния случай на взривен самолет с жертви от 1969 я въвлича в поредица събития от настоящето, защото професионален убиец, направил кариера в ЕТА, се е завърнал да умре у дома. Някогашната му "спяща клетка" маоисти започва да умира, а и не само те. Заформя се малка, гадна, историйка с изнудване на министър за недопускане на американски телевизионен канал. Съпругът ѝ започва да изневерява. Принципно замисълът предполага много интересна история. Реализацията е скука на големи порции. Щастливият край е толкова насилен, все едно го е писал сценарист на българска развлекателна програма.
Направи ми впечатление достъпа до информация. Можеш анонимно да получиш достъп до служебната кореспонденция на министър, като администрацията ти съдейства дружелюбно. Можеш да изискаш полицията да ти предостави паспортна информация за друг гражданин. Журналистите имат законова защита, позволяваща им да се опълчват дори и на собствениците на медиите, в които работят.
Съвременните шведски книги ме озадачават - живота изглежда отегчаващо скучен, персонажите са сиви и досадни. Наистина ли е чак толкова тъпо там, или просто сме много различни като възприемане на света?

Харесах:
Истината е без значение- важни са само фантазиите, които можем да извлечем от нея.
***
Никаква революция няма да има. Човечеството я размени за кока-кола и кабелна телевизия.