Момичета с броеници

Автор: Ричард Монтанари
Издател: Колибри
Година: 2008

Книгата можеше да е страхотна.
Млада полицайка получава мечтана повишение като инспектор в отдел "Убийсва" в полицията на Филаделфия. Прикрепена е за патрньор на много опитен детектив с успеваемост извън рамките на обичайното. Веднага след това пропада в дълбокото - първото ѝ разследване е на сериен убиец, взел на прицел малолетни момичета от католически девически училища в града. Историята е добре написана, личните проблеми на героите допълваха изнервената атмосфера на разследването и като цяло чудесно ми напомниха за поредицата полицейски романи на Ед Макбейн. Съгласно шаблоните на жанра всичко се реши по време на една буряи както си е редно - на косъм от трагичната развръзка.
Претрупването беше от психо-дарбата на инспектора, следствие от преживяна клинична смърт. Виденията на сцени от убийства е толкова изтъркано от "Мъртва зона" на Кинг насам, че за мен вече е направо досадно. Другото неприятно беше циркулирането на убиеца в/около къщата по време на развръзката - той беше в мазето и на втория етаж, разминавайки се по неведом начин с полицайката, а накрая тя го намери отсреща на улицата. За филм - става, за книга беше излишно.

Харесах:
двамата се понасяха взаимно по същия начин, по който съществуват съвместно хляба и плесента - един гаден съюз в името на взаимната полза
***
Приличаше на хладилник по три-четвърти чорапи.
***
Не вярваше в кармата. Вярваше в действието и противодействието.
***
кармата понякога е кучка с противотанков гранатомет