четвъртък, юли 10, 2014

Кървава луна

Автор: Бенджамин Пърси
Издател: Сиела
Година: 2013

Бях се подготвил психически да преглътна една блудкава история за младжка любов и стерилни свръестествени същества. Вместо това се срещнах с добра преработка на сюжета на Resident evil.
Ликантропията съществува на принципа на СПИН - предаващ се чрез кръв прион, наречен лобос. Върколаците са преследвани или подлагани на сегрегация и принудителен контрол - събирателен образ на евреи, негри, прокажени. На Скандинавския полуостров дори има тяхна държава, която от много години е под окупацията на САЩ - еквивалент на Афганистан с безкрайна партизанска война. Съществува и върколашката Съпротива, извършваща терористични актове, за да притиска правителството на САЩ към отстъпки. Има и еквивалент на 11.09.2001 - върколаци избиват пътниците едновременно на 4 различни самолета, което отприщва репресиите. По-късно има ескалация на насилието - самоубийствена атака срещу голям АЕЦ превръща Северозападния ъгъл на САЩ в радиоактивна зона, от която правителството евакуира оцелелите, а се настаняват върколаци и нелегални емигранти в обество на разруха и насилие.
На този фон се развиват няколко различни истории - на момче, единствения оцелял пасажер, по-късно войник в окупационната армия; на момиче-върколак, загубило семейството си при ответната атака на службите за сигурност; на нейната леля, ренегат от Съпротивата; на губернатор, издигнал се до президент и заразен с лобос; няколко второстепенни или епизодични герои. Уловката е, че те не са разказанаи паралелно, трябва да се следи кое кога се случва спрямо общото време на разказа. Героите се срещат и разделят, участват пряко или индиректно в драматичните събития, обичат се, предават се и си помагат.
Историята ми хареса, разказът на насечени епизоди беше приятен. Ако не беше много широко отворения край - ваксината срещу лобос и диверсията за масово заразяване с него, книгата щеше да е много по-добра за мен.
До колкото видях, няма продължение за сега. Според мен така и трябва да остане.

Харесах:
отново се чувства малка, объркана и всичко я боли, като човек, нздигащ се от сюрреалистичен сън, за да открие, че е нападнат от махмурлук
***
Гърлото ѝ е ръждясало, дъхът ѝ мирише като призраците на хиляда мъртви цигари.

Няма коментари:

Публикуване на коментар