понеделник, декември 22, 2014

Червеношийката

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2009

Най-после попадам на скандинавско криминале, което да ми хареса. Единственият проблем е пороят от думи, бих предпочел по-лаконичен разказ.
Хари Хуле е много добър разследващ полицай, с много тежък алкохолен проблем. Вироглав, самонадеян и енергичен, още в самото начало се нацепва в нелепа ситуация покрай неразбория с охраната на американския президент в Норвегия. Фактът че е действал правилно и желанието на висшестоящите да покрият историята го издигат в контраразузнаването.Така един привидно маловажен доклад за стрелба и гилзи в провинцията го въвлича в едно разследване на поредица убийства. Губи бившата си партньорка, печели нова любов и предотвратява на косъм покушение над престолонаследника. За някоя следваща книга остана разкриването на полицая, контролиращ скиновете и поръчител на убийството на партньорката на Хари. Несбьо е доста честен с читателя, на 2/3 от книгата се досетих кой е убиецът.
Интересното за мен беше историята от годините на Втората световна война. 7 000 норвежки войници в състава на Waffen-SS са се сражавали на Източния фронт край Ленинград, а съпротивата срещу германската окупация е била почти символична до самия край. Както и при нас, основната маса антифашисти са се включили в последните седмици преди падането на окупационния режим. Нещо подобно на Франция, мнозинството е било безразлично и чакало да се види какъв ще е изхода от войната, за да избере позицията си. Общо 50 000 норвежци са се записали доброволци, но огромното мнозинство е било отхвърлено от Райха. За пореден път се сблъсквам с факта, че комбинацията от глупава самоувереност и тесногръд расизъм е попречила на Третия Райх да се сдобие с огромно количество войници, желаещи да воюват на тяхна страна поне срещу болшевиките на Източния фронт.
Преводът не беше от най-добрите, а и редактора си е пестил усилията.

Харесах:
износените маратонки "Адидас" не бяха нито достатъчно нови, за да са модерни, нито достатъчно стари, за да са шикозни
***
До гуша му дойде да се мъкне след хора, които не вървяха наникъде.

Няма коментари:

Публикуване на коментар