Прилив

Автор: Даниел Суарез
Издател: Deja book
Година: 2014

Отново пропилян потенциал.
Идеята, че човечеството е недозряло за качествен скок в технологичното си развитие, не е нова (честно казано, споделям я). Идеята за агенция, покриваща много от новопоявилите се технологии, също не е нова.
Суарез започва романа си многообещаващо - учен изобретява метод за отразяване/пренасочване на гравитацията. В момента на пробива неолудитска организация превзема и взривява лабораторията му. Следва събуждане във фантастично напреднала обстановка и запознаване със Федералното Бюро за Контрол на Технологиите - свръхсекретна организация, създадена неофициално през '60-те години на миналия век и съществуваща автономно в практическа нелегалност. Последвалия престой в супер технологичен затвор, където ИИ се опитват да анализират без ограничения в методите гениални, но опърничави учени, с цел създаване на интуитивно съзнание без свободна воля. До тук - нещо като серт версия на сериалите Хранилище 13 и Еврика.
До тук беше добрата част. После историята се отплесна - начело на БКТ се оказа че стои амбициозен и безскрупулен интригант, дясната му ръка е изключителен командос без морал, а лявата - местното бонобо (поклон към Ричард Морган и неговият "Вариант 13"), която освен, усилени феромони, хладен ум, горещи ръце, има и чисто сърце. В затвора пък няколко десетки непокорни гении са сформирали група, наречена оригинално Резисторите. По неясен начин са пробили непробиваемите защити, заблудили са всички ИИ-надзиратели и са поели контрол не само над килиите си (самоподържащи се единици, опаковани от непробиваем пашкул), но и над част от затвора. Оттук нататък действието беше някакъв кърпеж от тъпи екшъни, слаби фантастични комикси и напълно нелогични развития на действието. Всъщност беше толкова зле, че Суарез прибягна без срам буквално към deus ex machina, при това в комбинация с Катарзис и Изкупление накуп.
Като цяло - приемлива идея, лоша реализация.