Не поглеждай назад

Автор: Даниел Фридман
Издател: СофтПрес
Година: 2014

Мръсният Хари. На 88 години. Пряк потомък на Коен Варварина. В старчески дом с брадва под ръка и револвер калибър .357 в нощното шкафче.
Долу-горе се получава бледа представа какво представлява Барух "Бък" Шац, ветеран от Втората световна война, бивш детектив от полицията в град Мемфис, щата Тенеси, който 30 години след пенсионирането си все още е легенда. Старозаветен мъж, вярващ с пряката справедливост по формата на оловна палка през коленете или оловен куршум през ребрата на виновните, динозавър от епохата, когато "граждански права" е било модерна измишльотина, а концепцията за "полицейска бруталност" не е съществувала.
Романът се развива през 2009-та, когато най-големия противник на Бък Шац е собственото му тяло, а в спомените 1965 е по-ярка от миналата седмица. Стар противник, измъкнал се навремето с огромна сума пари в брой, се завръща отново, за да направи неустоимо предложение на Бък: да го пречука съгласно старото обещание, или да му помогне да се предаде на полицията. По пътят са атакувани, едно ченге отива в кома, престъпникът е отвлечен, а Бък застрелва още 2-ма човека като продължение на богатата си кариера.
Интригата е много добре разработена - и за старата история от 1965, и за текущата от 2009. Някога Бък е бил надхитрен, но не и победен, а сега успява да вземе своя реванш срещу престъпен ум, достоен за история с Шерлок Холмс.
Книгата много си струва, освен добре заплетена интрига има много забавен стил на разказване. Само не разбрах защо започнаха издаването от втората книга в поредицата.

Харесах:
Навремето бях свикнал да седя и да си мисля за футбол, докато шефовете ми крещят и изливат гнева си. после си посипвах главата с пепел и продължавах постарому.
***
Знаете ли, в живота си съм прострелял трийсет и един души и Мак е единствения, който прояви елементарното приличие да ми благодари, въпреки че всичките до един се отчаяно се нуждаеха от куршум.
***
ако някой счита, че има основателна причина да бяга от мен, аз имам добра причина да го подгоня
***
За мен престъпността винаги трябва да се приема лично, тя е нещо, което едни хора правят на други хора.
***
Какво друго има на света освен голяма порция бъркани яйца и разочарование?
***
законът е справедлив само толкова, колкото са справедливи хората, които го прилагат
***
С течение на времето човек просто остарява и накрая изчезва като камък, хвърлен в езеро; и колкото и шумно да се пльоснеш във водата, повърхността отново се успокоява и всичко става такова, каквото е било, преди да се появиш на сцената - сякаш изобщо не си съществувал.
***
Мислиш ли, че ми дреме за достойнството ми? Отдавна съм се излекувал от него.