Пражкото гробище

Автор: Умберто Еко
Издател: Бард
Година: 2012

Умберто Еко е създал мистификация за мистификацията, подобно на "Махалото на Фуко" . В романа си проследява кариерата на Симонино Симонини - фалшификатор и агент на свободна практика, работещ за различни служби и организациите по време на десетилетната си кариера. Антисемит, странен шовинист (не харесваше нието един познат му народ и презираше всики едновременно), специалист по изнамирането на ненаписани документи, провокатор, предател, убиец - главния герой малко ми напомняше за този от "Парфюмът" на Зюскинд заради логиката на собствения му светоглед, тласкващ го в следващата сделка.
Всичко започва с революциите и кампаниите за обединение на Италия от XIX-век, изпъстрени с подмолни сблъсъци на интересите на карбонари, йезуити, масони, папата, гарибалдийците, династиите на Савоите и Бурбоните. Следва преход към Париж и истинския разцвет на кариерата му - последователно или едновременно работи за масони, католици, французи, германци, руснаци. На фона на император Наполеон III, Френско-пруската война, Парижката Комуна и апогея на империалистка Европа се развихрят кампани за дискредитиране или реконтра дезинформиране на идеи, организации, личности. Там "разцъфва" личенят проект на Симонини - видоизменящ се набор от "протоколи от срещата на равините в еврийското гробище на Прага", в които се описва план за заграбването на икономическата и политичекса власт над света. Подробностите и нюансите варират спрямо интересите и вижданията на всеко нов клиент/поръчител - понякога има сатанизъм, друг път - социализъм.
Еко отново описва една дългогодишна самозахранваща се история, в случая тази на антисемитизма. Едни и същи неща се подхвърлят отново и отново през годините, и тъй като си кореспондират със старите източници се възприемат за напълно достоверни. Парадоксалното е, че практичски не се различава от аналогичните истерии за сатанистите или масоните и дори се преплита с тях.
Доста хора по света трябва да изчетат книгата като част от присъдите,  които така или иначе излежават. Може пък да им бъде полезна по един или друг начин.

Харесах:
Французинът не знае какво иска - освен че не искатова, което има. А за да го изрази непрекъснато пее песни.
***
за да успееш някак си да продадеш като чиста монета разкриването на някакъв заговор, не е необходимо да предлагаш на купувача нещо оригинално, а най-добре само каквото той е научил или би могъл да научи по други начини
***
аз не правя фалшификати, а нови копия на атентичен документ, който е бил изгубен или поради най-обикновено стечение на обсоятелствата никога не е бил издаван, но е можел и е трябвало да бъде издаден
***
Хората с малко идеи са по-малко заплашени от грешки, те просто следват останалите, не пречат на никого и така постигат успехи, забогатяват, стигат до добро положение, стават депутати, известни писатели, професори, журналисти, дават им ордени.
***
Понякога като в старите приказки разликата между фея и вещица е само във възрастта и красотата.
***
Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, омразата към онези, които не са като теб.
***
Не можеш да обичаш някого цял живот... Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.
***
шпионажът (и контрашпионажът) са прекалено сериозни неща, за да ги оставиш на военните