вторник, юни 04, 2013

Момичето, което си играеше с огъня

Автор: Стиг Ларшон
Издател: Колибри
Година: 2010

Основният проблем на книгата е многословността. описания на маловажни обекти и случки на моменти почти задръстват страниците. От друга страна - дават интересен поглед към бита на шведите.
Бяха ме предупредили, че първата книга от поредицата е доста слаба на фона на следващите. Потвърждавам, поне спрямо 2-рта.
2 години след  "Мъжете, които мразеха жените" Бикаел Блумквист е уважаван и успял журналист, а Лисбет Саландер - анонимна и богата хакерка. Пътищата са се разделили, но всеки помни другия. А на хоризонта на "Милениуим" се задава нова грандиозна история: журналист на свободна практика е написал книга за трафика на проститутки (включително малолетни) от Източна Европа в Швеция. По-важно - докопал е имена на клиенти, сред които има полицаи, съдии, журналисти. Скандалът е неизбежен, така че екипът на "Милениум" се захваща с внимателна проверка на всички факти. Всичко върви относително безпроблемно, но в историята се появява името Зала - неизвестен източноевропейски бандит, от който всички се страхуват ужасно. А на Лисбет Саландер това име ѝ е познато открай време. В една нощ са убити 3-ма души, а не сутринта Лисбет е най-издирваната личност в Швеция. Само няколко човека са склонни да вярват в нейната невинност.
Гоненицата беше на ниво - всеки мамеше всички, без Лисбет (през цялото време тя си беше в своята писта на съвсем друг стадион). В историята се появиха бащата и полубрата на Лисбет, спомена се за нейна близначка (Лисбет я класифицира като зло). Изплува поредната засекретена история от Студената война, появиха се и местните тайни ченгета от Сепо, които замитат под килима следите ѝ от десетилетия.
Развръзката беше твърде драматична, така че ще почвам и последната.

Харесах:
почти няма ситуации, включващи физическа заплаха, при които един добър ум да не е от полза
***
нито една система за сигурност не може да функционира добре при наличието на глупави служители
***
Ненавиждаше мрака и самотата. Мразеше съществата, обитаващи мрака и самотата.

2 коментара:

  1. Това, че дава поглед върху различни случка и за кратко дори на мен ми харесва, така всичко ще е написано кратко ясно и точно без излишни подробности само и само да запълват една по една страниците.Благодаря за тази статия и книгата от доста време искам да я прочета, но трудно се намира...Има и скандал както пишете в Милениум,което е нормално без скандал иначе нямаше да е същото, трябва да стане всичко по известно както казват лоша реклама няма.В живота в крайна сметка всеки мами само и само да стане неговото.

    ОтговорИзтриване
  2. И на мен страшно много ми хареса това, че няма нито една ситуация където ума да не помогне и да не надвие всяко едно по бойно действие.Все пак нали с това си свое качество се различаваме от останалият свят и животните, че можем да мислим и да бъдем разумни същества.Статията ви е страхотна и се радвам, че писахте за нея.Дано да има и други теми,които да ни накарат да се замислим за поведението си.Никой не обича мрака и тъмнината, затова трябава да се изправи и да пусне лампата.

    ОтговорИзтриване