Спомен за светлина

Автор: Робърт Джордан &  Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2013

 Е, това беше!
След 15 години, 15 тома и  над 10 000 страници историята за Преродения дракон приключи.

Сандърсън продължи в типичния за предните 2 тома стил да разчиства и придвижва историята по жалоните на Джордан.
Този том повече приличаше на "Малазанска книга на мъртвите" - почти всичко беше сражения, на различни места, с различна тактика и променлив успех. И малко като в "Песен за огън и лед" добри и лоши падаха наред или изненадващо се оказваха от другата страна. Изобщо - свежест в поредицата.
Прероденият Дракон надмогна себе си, гордостта си, надеждите си. Успя да прегъне съюзниците си от всички враждуващи фракции и да събере армии за последната офанзива във войната със Сянката. Нищо не протичаше по план, но нямаше особено значение. Просто естеството на сблъсъкът е по-различен от представяния до сега Светлина/Сянка. Тъмният не е част от тази Вселена, неговото присъствие в нея води до колапс (разплитане на Шарката). Драконът във всичките си вариации не е точно Месията, а аватар на Вселената, целящ да я защити.
Почти всички герои - важни получиха своите поне няколко реда в историята на Последната битка. Изненадан съм, че примерно Мургейз Траканд не се появи макар и за малко. Но като цяло - почти не останаха неразрешени загадки. Отделно - Сандърсън отлично е развил техниките за водене на бой със силата. Там, където Джоран виждаше предимно лазерни мечове и файърболи, сега се появиха много по-ефикасни приложения на порталите, изцеряването, маските и т.н.
Забавното е, че останаха достатъчно възможности за нови истории, започващи непосредствено след края на Последната битка. Но надали - всичко трябва да има своя край.

Чудесен финал на една добре компилирана поредица!

Харесах:
Шупла от слети реалности
***
Като ще изглеждам нелепо, мога поне да го правя със стил.
***
Сигурно всеки мъж на бойното поле чувстваше същото. Всички искаха да са някъде другаде.
Единственото, което можеха да направят, бе да продължават да се бият.
***
Обикновено съм много добър в оставането жив. Само веднъж не успях, до колкото помня, но онова не се брои.
***
Не позволявай физиономията ми да ти развали доброто настроение.
***
-Но ако рухна...
-Тогава значи си дал всичко от себе си.
-Може да се проваля, защото съм изчерпал силата си.
-Но поне няма да си се провалил, защото си я спестил.