Сенчеста зона

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2010

По-слаба от другите книги на Дивър.
Линкълн Раймс и екипа му са в поредната бъркотия: в Ню Йорк някой манипулира енергопреносната система и убива, а в Мексико сити се е появил Часовникаря - елитен наемен убиец, измъкнал се от Раймс. Същевременно комуникационния отдел на ФБР е засякъл фрагменти от информация, сочещи към терористична група, подготвяща удар. Оттам всичко е по правилата на първокласния трилър - тичане по следи, атаки, капани, обрати, изненади. Само че Дивър употреби в развръзката вече използваната схема с лов на "жива стръв" в дома на Раймс, което разочарова. Сега трябва в някой следващ том Часовникаря да избяга от затвора, за да се изиграе мач-реванш.
Другото разочарование е в техническата част. Първо - неясни и злокобни бълнувания за технологична "сенчеста зона", използвана от "лошите". Трудно постижимо по описания начин. Има по-прости и ефикасни методи за защитено споделяне на информация. Второ: обясненията на електричеството и начина му на действие. Дивър е стигнал до Едисон (моите коленопреклонни уважения към гениалния изобретател), а после отива на онагледявания за неграмотни читатели чрез елементарна хидравлика (ако не знаят разликата между напрежение и ток, то надали са наясно с тази между налягане и дебит). Ако се беше запознал с учебникарските закони на Ом и Кирхоф, щеше да му е доста по-лесно.

Харесах:
Основният му интерес към електроенергията се заключваше в грижата да си я плаща редовно.
***
от една работа получаваш толкова, колкото вложиш в нея
***
Но как да разбереш дали болката съществува, ако не можеш да я почувстваш?
***
Много хора си мислеха, че са по-умни от тока, но не можеха да го надхитрят.
***
Предателството ни разкрива истината.