Автор:
Дейвид Уебър
Издател:
Бард
Година:
2013
Започналата в "Гарнизон Василиск"конфронтация между Народна република Хейвън и Звездно кралство Мантикора си върви към пълномащабна война. И двете страни са наясно с това и се стремят да заемат изгодни позиции преди първия залп. Което води към следващия подмолен сблъсък: в пространството между тях има два близки свята, населени от фракции на фундаменталистка секта, а военни бази на планетите биха дали добри шансове на флотовете в предстоящата война. И Мантикора, и Хейвън ухажват и подкупват по една от фракциите с цел получаване достъп до системите им без да се налага окупация или анексия. Проблемът е, че местните са твърдоглави, изостанали и доста далече от здравия разум. Мантикора изпраща ескадра под командването на Хонър Хорингтън, ескортираща конвой с индустриално оборудване, "подарък" за местните. На свой ред Хейвън е "продал" на своите потенциални съюзници 2 съвременни бойни кораба под командването на "емигранти". И касапницата започва...
Приятна книга, но твърде патетична и предвидима.
Харесах:
Твърде много системи залагат на нутралитета, немалко от тях ще са неутрални и когато започне стрелбата, нашата задача е да разширим сферата си на влияние така, че повечето от тях да са "неутрални" в наша полза
***
когато един проблем е на път да намери своето решение, екстремистите стават още по-екстремни
***
за неграмотните хора е винаги по-лесно да прибягнат до опростенчески решения на сложните проблеми, вместо да изградят стройна философска система, която да потърси реалното им решение
***
Не че Нимиц беше мързелив, просто не смяташе, че усилията са нещо, към което да се стремиш съзнателно. При нужда трябва да ги търпиш, но нищо повече.Хора, които знаят че ще умрат, не допускат грешки, подведени от желанието си да оцелеят.
***
паникьосаните хора разсъждават емоционално
събота, август 31, 2013
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар