Автор: Стивън Кинг
Издател:
Плеяда
Година:
2006
Не знаех, че сай Кинг е дал своя принос към историите със зомби-епидемии.
Малко по-различното е, че вместо биологичен вирус тук се появява компютърен, разпространяван чрез мобилната мрежа. Поразените също не са типичните зомбита - постепенно развиват групово съзнание, овладяват телепатия, започват да използват левитация, но въпреки това не са Homo super, а нещо доста непригодно за оцеляване.
Както си е по законите на жанра - един баща тръгва от опустошения Бостън към Мейн, за да открие синът си, а към него се присъединяват неизбежните верни другари. Имаше някаква развръзка и дори плаха възможност за евентуален хепи енд.
Като цяло - някаква смес на разказа "Камионите" с романът "Дългата разходка" и нещичко от "Гробище за домашни любимци".
Харесах:
Стрелбата в гръб вървеше в комплект с рухналата държава и отменените до второ нареждане телефонни услуги.
***
Кога един човек престава да бъде предател? Когато предателите станат мнозинство.
***
умът пресмята, духът копнее, а сърцето си знае своето
***
Оцеляването е като любовта. И двете са слепи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар