Нация

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2012

Не е най-интересната книга на Пратчет. Нито най-силната. Но е чудесна.
Този път не е история в Света на Диска, а в нещо като нашия свят. Какъвто би могъл да бъде някога и някъде другаде.
Забутан архипелаг насред океана е пометен от цунами. На най-големия му остров има само 2-ма оцелели: последното местно момче и една бъдеща английска лейди. Скоро се появяват и окаяни бежанци. И проблеми. Още бежанци и още проблеми. И бунтовници. И канибали. И забравена древна история за местната Атлантида. И новият крал на Англия.
Хубава книга. Твърде предвидима, но чудесно написана. Съдържа много от обичайни размисли относно общественото устройство и мястото на личността сред индивидите.

 Харесах:
всичко умира, ако го наблюдаваш достатъчно дълго
***
Целият живот е трик, ама имаш само един шанс да го схванеш.
***
Кой ще ти иска пони, когато може да има цялата вселена? Това беше къде по-интересно и не се налагаше да рине тор всяка седмица.
***
Щях да богохулствам, ако кажа, че боговете не съществуват, стига да ги има.
***
никаква мисъл не се задържаше твърде дълго в ума му, понеже ѝ доскучаваше
***
Опитваше се да запълни празнотата в себе си с работа, за да не прелее от спомени.
***
Традициите са хубаво нещо, но понякога човек трябва да е практичен.
***
Когато се допре до гласуване или риболов, рибарската партия обикновено печели.