Освободеният Юда

Автор: Питър Ф. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2010

И втората книга ми вървеше трудно. Някак не успя да ме убеди Хамилтън, че е знаел каква история иска да разкаже. Военният екшън, криминалните загадки, езотеричните отклонения и политическите интриги се преплитаха недостатъчно еднородно, на моменти приличаха на кърпен юрган.
Най-добре бяха описани космическите битки.Особено ми хареса офанзивата на ПланинаНаЗората срещу Вторите43. Федерацията най-сетне беше започнала да възприема сериозно ситуацията и успя да му окаже сериозен, но недостатъчен отпор. Даже извадиха от килера идеята за штрафники, подбрани сред осъдената криминална измет - в случая ги извадиха от хибернацията, в която отлежаваха присъдите си (това не го разбрах - щом нищо не преживяваш, какво значение има дали ще излежиш 1000 години, освен събуждането в съвсем различен свят).
Преследването за Звездния странник също беше добре подплатено с с действие. Всъщност - твърде многословно и излишно комплицирано от гледните точки на всевъзможните замесени групи.
Още от предния том смятах, че хипарската линия със скитането на Ози (съавтор на първата червеева дупка, гениален, богат и смахнат) по пътеките на елфите силфените е напълно излишно. Много страници празни прикизки и разтакаване към предполагаем "катарзис'. Много повече потенциал имаше в барсумианците (хора, занимаващи се от векове с генно инженерство включително върху себе си), но Хамилтън само ги е маркирал.
Най-слабата точка излезе Брадли Йохансон, някогашен роб на Звездния странник, тръгнал по пътищата на силфените, освободен и завърнал се, за да основе Пазителите на себесъщността и започнал война. В тази сюжетна линия беше шито с тропоска на едър бод, макар че намека за прикрито-манипулативна намеса от страна на силфените малко спасява историята
Краят си беше изсмукан само заради "политическата коректност". Човечеството аха да направи ксеноцид и успя да го поотложи до следващия път и дори намери как да пробута на ПланинаНаЗората някои теми за размисъл. Да бе, ясно, точно така.
Като цяло - много добре развит свят. Откъм сюжет и персонажи имам какво да се желае.

Харесах:
технологичната жестокост, която оръжейните разработчици могат да стоварят в случай на нужда 
***
Внимавай кого мачкаш днес, защото утре може да му носиш кафе.
***
Парниковият ефект така и не бе постигнал най-лошите предсказания, разпространявани от по-евангелистки настроените еколози.
***
Поеми отговорност за собствените си действия. Не вини всички останали; иначе ще се превърнеш в адвокат.
***
няколо висококласни и нискоморални клуба за развлечение
***
Справедливостта трябва да бъде раздадена. Без нея цивилизацията ще се разпадне.
***
Защо да постигнете нещо, когато можете да си мечтаете?