Синя луна

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: Колибри
Година: 2010

Тук вече книгите от паранормален трилър окончателно мутираха в сълзлива мелодрама. От 40% от книгата бяха размисли и самосъжаления на Анита Блейк, 40% - пълнеж под формата на подушване, докосване и ритуални сценки с превръщачите наоколо. В остатъка се разви набързо един брутален сблъсък с група безскрупулни търсачи на реликви и подкупени от тях местно ченгета.
Все пак имаше 2 положителни момента: Анита започва да използва все по свободно натрупващата се в нея мощ и най-накрая се изчука с любимия си алфа-върколак. Няма да е в стола на Хамилтън, ако нещата се развият просто и положително, в някой от следващите томове нещо ще се оплеска отново.
Поредицата запада подобно на "Колелото на времето". :(

Харесах:
приличате на фигури от сватбена торта за садомазохисти
***
Нуждаеше се от козметична хирургия на душата.
***
изглеждаше объркан като самотен въздържател сред дегустатори на вино
***
Аз съм предпазлива по природа и параноична по професия.
***
Когато си объркан, говорѝ по работа.
***
Ако продължаваш да търсиш, понякога намираш точно каквото ти липсва, каквото и да е то.

Огнено жертвоприношение

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: Колибри
Година: 2010

Почвам да разбирам какво ме дразни в поредицата - Хамилтън отделя 30% от романа за празни приказки, 30% за раздуто описание на вече предъвкани взаимоотношения на Анита с любимия вампир и почтиекслюбимия върколак.
Останалите 40% са не лош паранормален трилър, който при повече внимание от авторката би могъл да стане направо добър. Уви, няма шанс и това си е.
Както и да е, в това томче между цупенето, угризенията и мрънкането по много поводи, Анита и разрастващата се шайка от хуманни чудовища около нея се сблъска с по-голямата част от Съвета на вампирите, дошъл за разследване и разчистване на сметки. Откривайки все нови и нови измерения на силите на триумвирата вампир-върколак-некромант Анита понарита лошите и предотврати част от назряващата касапница в Сейнт Луис. Този път и хората-фанатици, и консервативните вампири искаха да спретнат едно масово клане на противника в опит да си върнат "доброто старо време".
Като цяло - по-слабо от първите книги, но поредицата има своето очарование в хапливия език на героинята.

Харесах:
Това, че някой няма вампирски зъби, не означава, че не може да те убие.
***
Да задаваш въпроси е прекрасно, но само ако знаеш отговорите. Ако питаш, но си изненадан от отговора, приличаш на глупак.
***
Всяка истинска революция започва с изтребване на привържениците на предишния режим.
***
да оскърбяваш без думи
***
Никога не се доверявайте на хора, които постоянно се усмихват. Те или се опитват да ви продадат нещо, или не са особено умни.

Смътроносен танц

Автор: Лоръл К. Хамилтън

Това е най-слабата книга за Анита Блейк до тук. 1/3 от книгата е заета с нелепи сплетни сред върколшката общност (няма начин системата им да е толкова омотано-нфунционална и да са оцелели), 1/3 - с личната драма на Анита: зоофилия или некрофилия? На моменти имах чувството, че съм се върнал в 9-ти том на "Колелото на времето" - страница след страница пряка реч, а сюжета не помръдва от няколко глави насам.
Отново/пак се завръзва битката за водачеството на върколаците, като любимият на Анита даскал продължава да всява хаос, побеждавайки и неубивайки текущия водач. Тази ситуация е идеална за първата дама кажгоде на върколаците, която се опитва да разреши проблема "извън ринга". Опитите не успяват, но пък под натиск се оформя странен триумвират между наш'та некромантка, алфа-върколака и господаря-вампир, позволяващ да се съединяват специфичните сили накуп в нещо ново, непроучено и безспорно могъщо. При това не направиха тройка - не че вампира не беше навит или Анита много се дърпаше. За да се доомота историята, напук на собствения си здрав разум Анита най-накрая се престраши да се изчука, само че с вампира. Върколакът щеше да си отиде с разбито сърце, но заговор на гостуващ господар-вампир го паркира на жертвен олтар с пробито такова. Спешната намеса на "нашия" вампир превърна другите 2 участника в любовния триъгълник в негови слуги, споделящи силата му/им, така че рунтавелкото прескочи трапа, за да досажда и в следващите томове. Силата на Анита продължава да нараства и без триумвирата, което пък по правилата на Хамилтън само увеличава страниците, заети със самосъжаление и съмнения.
За късмет - нямам другите 2 тома, а резюметата ме карат да отложа прочита им за неопределено време.

Огромна благодарност към преводачите, потруди ли се тази книга да се появи макар и в любителски превод, за да попълни дупката в поредицата, която се образува между издадените оъ ИнфоДАР и от Колибри томове.

Харесах:
Моят живот е кръстоска между свръхестествена сапунена опера иприключенски екшън.
***
Срахът може да ти помогне да оцелееш, равнодушието - не.
***
Знаех, че този мъж вървеше обграден от свой собствен свят. Виждаше версия на реалността, която би накарала останалите от нас да пищят. Но той функционираше и не крещеше.

Кървави кости

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

 Пак се връщам към поредицата за Анита Блейк - професионален съживител на зомбита, хоноруван екзекутор на вампири и нещатен помощник на полицейския Отряд на привиденията.
До сега книгите ми харесваха, защото съдържаха добра криминално-фантастична  интрига (почти на нивото на Дозорите), въпреки явно модното залитане на героинята едновременно по почтен алфа-върколак и похотлив вампир-господар. Зоофилия или некрофилия - явно това ще трябва да решава младото поколение.
Този път Хамилтън е прекалила - в Мисури Анита и стажантът и се оказаха забъркани в омбинация от различни модификации зло и амбиции, доукрасени със старомодна човешка алчност. Привикването на подкрепления в лицето на влюбения Господар на Сейнт Луис и домашния му любимец само влоши ситуацията и се започна едно надлъгване между вампири, келтски феи и почти безпомощни човеци с много дула на разположение. Честно, обичам заплетените интриги, ама тая си беше увъртяна излишно, а развитието беше на 2 пъти откровенно нелогично - лошите чудовища съвсем побеждаваха Анита и по-малко лошите чудовища, но ги оставяха да избягат съгласно Кодекса, за да има още един рунд и така до Щастливия край. Би било добре, но противоречеше на вече изградените образи - никой от лошите не беше откачен кретен, просто бяха неочаквано могъщи и много зли. Всъщност точно момента с придобитото от нейде могъществото на местния Господар и неговите подчинени си остана неизяснен.
Разбира се, в действието се добавяха нови щрихи към света на Анита - вампирите си имат надзорен Съвет, поразясни се какво е вампир-господар, какви са вампирите като видове, какви не са, ама ги има и т.н. Има накъде да се разтягат историите.
Все пак книгата е интересна и се чете много лесно. Започвам следващата.

Харесах:
Рядко успявам да се забъркам в неприятности като си мълча.
***
-Вампир-педофил, това не е ли против правилата?
-Какви правила?
-Че можеш да бъдеш само един вид чудовище.
***
ако си една от лошите, не можеш да бъдеш от добрите
***
Въздухът ухаеше на чисто и свежо. Човек се надява, че началото на времето е миришело по този начин: като пресен хлаб, като чисто пране, като детски спомен за пролетта.
***
Никога не поглеждай назад, нещо винаги се приближава.

Циркът на прокълнатите

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Някак си тази история продължава предходното приключение на Анита Блейк и същевременно е различна. Не толкова гадна в подробностите, с повечко драма на морално ниво. Беше любопитно, как Анита трябваше да се обърне решение, което в срещу стратегически план съвпада напълно с нейното виждане относно легализацията на вампирите и даването им на граждански права, просто защото цената на прокарването му се различава драстично със собственото и правило "не давай човек на чудовищата". Предполагам, че в бъдеще и това ще бъде разрешено по някакъв начин.
Вече съм чел следващата, така че за сега ще спра с поредицата за Екзекуторката (има още една издадена на български, ако ме хване абстиненцията - ще я нагъна).

Харесах:
Пренебрегвам те, доколкото ми позволяваш.
***
Вината е извънредно популярно чувство.
***
Тялото ти реагира на ритми, по-стари от мисълта.
***
Светлите му очи бяха широко отворени, втренчени в нищото. Мъртъвците винаги са слепи…
***
Когато имам да обяснявам нещо, може и да не се държа мило, но поне съм настоятелна.   
***
Някои хора наистина имат таланта да те превъзхождат.  
***

Сигурно е бил истински трън в задника приживе, но дори и гадните хора от време на време заслужават съжаление.
***
Беше един от онези застинали мигове, когато секундите се точат като в кошмар от катран.
***
Той беше на двадесет. Помнех какво е. На двадесет знаех всичко. Трябваше ми цяла година да разбера, че всъщност не знам нищо. Все още се надявах да науча едно-друго, преди да стана на трийсет, но вече не горях от надежда. 
***
Не бях виждала толкова много усмивки, откакто си купих последната употребявана кола.

Усмихнатият труп

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2005

Приятна книга. Непретенциозна, доволно забавна, приемливо гадна и с добър черен хумор.
Малко разбъркано чета серията за Антита Блейк - сега се върнах на 2-рата история. Дребната хлевоуста съживителка се оказва в епицентъра на събития, забъркани от откчаен богат инвалид и безскрупулна вуду-жрица, плюс разбира се сложната взаимовръзка с Господаря на града. Признавам си, имаше почти всички парчета от загадката на видимо място, но не успях да я сглобя по правилен начин.
Малко ме подразни развръзката - никога не съм си падал по измъквания в последната секунда благодарение на нелепия шанс и Неговата воля.
Имах нужда от подобно четиво за разтоварване в края на годината, само не съм решил дали да започвам следващата книга.

Харесах:
 Камъчетата бяха толкова бели, че приличаха на ръчно натрошена каменна сол.
***
Миришеше на нова кола — пластмасово и някак нереално.
***
 Искам да знаеш какво виждаш, а не какво съм ти казал, че трябва да видиш…
***
 Би убил човек като стой, та гледай. Без да трепне. Но не по нужната причина. По аматьорски повод. Разбира се, мъртвецът пак ще си остане мъртъв…
***
Подозрението е здравословно. Пази те жив.
***
Долф беше полицай, той трябваше да се грижи за закона. Аз се грижех за по-прости неща, от рода на оцеляването.
***
Дори курвите си имат стандарти.
***
Застинахме като в илюзорните секунди, които траят с години. 
***
Има клади, които траят цяла вечност. Клади, пред които напалмът изглежда като временно неудобство. Тя щеше да гори цяла вечност, и това бе наполовина по-кратко, отколкото й се полагаше.
***
Чувствах се като лайно, но щастливо лайно. 
***
Той не разбираше. Бе досущ като всички други богаташи. Бъркаха парите с властта. А това изобщо не е едно и също.  

Кафенето на лунатиците

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Странни са книгите за Анита Блейк. Стилът много ми допада, интригата е на ниво, действието е стегнато, света е добре напаснат и в момента, в който наистина се прехласна по проклетата хлевоуста съживителка на зомбита, разтоварваща стреса с плюшени пингвини в леглото (не, наистина не искам да знам), и нещо прещраква на авторката в резултат на което Анита Блейк се превръща в изпаднало от викториански любовен роман малолетно девойче от дълбоката провинция. Направо стресираща трансформация и то без магия.
Романът си го биваше - върколаци на тълпи, насилие на талази, герои лоши, по-лоши и истински злодеи, заплетени и преплетени загадки. Обаче и либуфта се лееше като от следобедна сапунка - Анита е в любовен триъгълник с господстващия вампир на града и с алфа-върколак (според мен - тя е много тъпия ъгъл). Другите персонажи с мераци да я изчукат или пречукат за да не я чукат и т.н. ми бяха в повечко.И наистина, откъде на Лоръл Хамилтън и е текнала идеята за алфа-върколак с морала на Мери Попинз - не знам, обаче отношенията им с Анита са направо странни и много лигави. Пак благодаря, че в този том спести сватбената рокля (не знм защо, но в един момент очаквах накрая Анита да е в някаква сатенена многоетажна простоия пред олтара до любимия върколак).
Смятам в скоро време да прочета и другите 3 романа, определено стават , макар че с по-малко розово ще е по-добре.

Харесах:
Не е нужно да си гений, за да застреляш някого в гръб.
***
онази прекрасна тънка линия между кича и ексцентричността
***
Не можех да ги победя на канадска борба, но можех да ги застрелям.
***
Никога не сваляй поглед от вампира пред себе си, за да видиш какво прави върколакът зад гърба ти.
***
В повечето случаи хората виждат това, което искат да видят.
***
Чувствах се като пиле на събрание на койоти.
***
Така и не бях разбрала какво означава неутрален до този момент. Тези бледи очи се взираха в мен и изчакваха. Ако го заплашех, щеше да нападне. Ако го оставех на мира, щеше да се махне. От мен зависеше. На вълка не му пукаше кое ще избера.
***
Смехът изчезна от лицето му, но остана да се носи в очите като приятна мечта.
***
Шефът ми обещава много неща, госпожо Дрю. Повечето от които не му се налага да осигурява лично.
***
Все едно да наблюдаваш цъфтенето на цвете. Виждаш ефекта, но никога не успяваш да видиш самото действие.
***
Беше твърде мъжествен, за да е красив, и твърде перфектен, за да е реален.
***
единственото, което разделяше телата им, бе един дъх
***
Беше като покоя преди съзиданието. Осъзнаваш, че престои нещо голямо, просто не знаеш какво.
***
Има повече начини да се превърнеш в чудовище, отколкото мнозинството хора осъзнават.
***
Ако бях на негово място, щях да се зарежа.
***
Големите му ръце оформиха още по-големи юмруци.
***
Ако трябва да умирате, поне умрете храбро. Вбесява враговете.
***
Човешките същества не лазят грациозно.

Престъпни удоволствия

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2005

Това беше първата ми среща с Анита Блейк - съживител на зомбита и убиец на вампири (когато съдът издаде разпореждане за екзекузия). Романът е с добре създадена мрачна атмосфера, в която познатото ежедневие е преплетено със свръхестествени създания и мистични събития. Лошото е, че много неща от този свят са споменати мимоходом, останах с впечатление, че има и други произведения преди това. Вампирите и върколаците признати като равноправни граждани, съживяването на зомбита - законен бизнес, вампирска църква, предлагаща гарантирано безсмъртие - света на Хамилтън е интересен, макар и доста зловещ. Вампирите-повелители ми изглеждат толкова могъщи, че не мога да разбера кой или какво ги удържа от пълната власт над човечеството, явно има още парчета от света, неспоменати в този роман. Нещо в описанията на вампирите адски ми напомня на героите от книгите на Ан Райс - дали студените загадъчни красавци с потенциално горещи чувства са романтичната женска представа за вампирите, за разлика от мъжката - гадни кръволоци за трепане? Обаче идеята за употреба на бойна огнепръскачка срещу вампир си е новаторска, поне за мен. Допадна ми и стилът на изразяване на авторката, нещо средно между черния хумор на коравите частни ченгета от pulp fiction и остроумно-заядливите дърдорковци от съвременните холивудски екшъни.
Не мога да кажа, че сюжета беше неочакван, но пък книгата е лека за четене и приемливо кратка. При случай ще си взема още нещо на Хамилтън, но поне за сега не попада в списъка ми "Всичко и веднага!".

Много харесах:
Всеки има своите слабости. Някои хора пушат. Аз събирам плюшени пингвини. Ако не кажете на никого, и аз няма да кажа.
Страхът обвързва по-здраво и от любовта, и от омразата, а и действа далеч по-бързо.
Усмивката, с която ме озари, бе обещаваща и представляваше коктейл от малко зло и много секс.