Кафенето на лунатиците

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Странни са книгите за Анита Блейк. Стилът много ми допада, интригата е на ниво, действието е стегнато, света е добре напаснат и в момента, в който наистина се прехласна по проклетата хлевоуста съживителка на зомбита, разтоварваща стреса с плюшени пингвини в леглото (не, наистина не искам да знам), и нещо прещраква на авторката в резултат на което Анита Блейк се превръща в изпаднало от викториански любовен роман малолетно девойче от дълбоката провинция. Направо стресираща трансформация и то без магия.
Романът си го биваше - върколаци на тълпи, насилие на талази, герои лоши, по-лоши и истински злодеи, заплетени и преплетени загадки. Обаче и либуфта се лееше като от следобедна сапунка - Анита е в любовен триъгълник с господстващия вампир на града и с алфа-върколак (според мен - тя е много тъпия ъгъл). Другите персонажи с мераци да я изчукат или пречукат за да не я чукат и т.н. ми бяха в повечко.И наистина, откъде на Лоръл Хамилтън и е текнала идеята за алфа-върколак с морала на Мери Попинз - не знам, обаче отношенията им с Анита са направо странни и много лигави. Пак благодаря, че в този том спести сватбената рокля (не знм защо, но в един момент очаквах накрая Анита да е в някаква сатенена многоетажна простоия пред олтара до любимия върколак).
Смятам в скоро време да прочета и другите 3 романа, определено стават , макар че с по-малко розово ще е по-добре.

Харесах:
Не е нужно да си гений, за да застреляш някого в гръб.
***
онази прекрасна тънка линия между кича и ексцентричността
***
Не можех да ги победя на канадска борба, но можех да ги застрелям.
***
Никога не сваляй поглед от вампира пред себе си, за да видиш какво прави върколакът зад гърба ти.
***
В повечето случаи хората виждат това, което искат да видят.
***
Чувствах се като пиле на събрание на койоти.
***
Така и не бях разбрала какво означава неутрален до този момент. Тези бледи очи се взираха в мен и изчакваха. Ако го заплашех, щеше да нападне. Ако го оставех на мира, щеше да се махне. От мен зависеше. На вълка не му пукаше кое ще избера.
***
Смехът изчезна от лицето му, но остана да се носи в очите като приятна мечта.
***
Шефът ми обещава много неща, госпожо Дрю. Повечето от които не му се налага да осигурява лично.
***
Все едно да наблюдаваш цъфтенето на цвете. Виждаш ефекта, но никога не успяваш да видиш самото действие.
***
Беше твърде мъжествен, за да е красив, и твърде перфектен, за да е реален.
***
единственото, което разделяше телата им, бе един дъх
***
Беше като покоя преди съзиданието. Осъзнаваш, че престои нещо голямо, просто не знаеш какво.
***
Има повече начини да се превърнеш в чудовище, отколкото мнозинството хора осъзнават.
***
Ако бях на негово място, щях да се зарежа.
***
Големите му ръце оформиха още по-големи юмруци.
***
Ако трябва да умирате, поне умрете храбро. Вбесява враговете.
***
Човешките същества не лазят грациозно.