Време на презрение

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2009

Както винаги - Сапковски е великолепен. Пестелив в описанията, немногословен в диалозите, силен във въздействието. Накратко: майстор.
За разлика от предния роман тук нещата вече истински се заплитат - заговори и контразаговори, интриги, измени и предателства се сблъскват едно с друго и се омотават в ръбата, грозна и правдива картина - аналогята с началото на Втората световна война са неизбежни.
описанията на събора ан магьосниците си ги биваше, един ден ако филмират романите би могло да е страхотна сцена - показно красиви жени, надменни мъже, зашеметяващи тоалети, изискана обстановка и много ритане по кокалчетата.
Бандата на Плъховете беше тъжна, но много истинска история за съдбата на хората, пометени от военни конфликти - с унищожено минало, болезнено настояще и без бъдеще.
Гералт най-сетне си намери майстора в ръкопашния бой, при това неочаквано и това май беше най-голямата изненада в сюжета.
Другата приятна изненада беше, че най-накрая попадам на автор, който разбира от средновековни войни - в разрез с модерния "епичен" стил с размотаване на 6 цифрени армии по картата, тук имаше включване на размислите на интендант относно очакваните загуби в успешно развиваща се кампания (боеве, болести и инциденти - има-няма 2/3 от личния състав), цената на въоръженията, подвоза на оборудване и извозване на плячката. Заедно с краткия епизод на биещи се без правила рицари (никакви красоти, маневри и пируети, директно млатене докато някой падне от седлото), това вдигна много стойността на автора в очите ми.
Разбира се, въпросите отново са повече от отговорите, но поне вече се очертават ръбовете скритата картина.
Ако се запази темпото, догодина ще излязат и останалите части и като нищо ще си спретна един общ прочит, за да проследя разхвърляните парчета информация и заплетените сюжетни нишки.

Харесах:
Опастността е тиха. Не чуваш как долита със сивите си пера.
***
вече не веднъж се беше убеждавал, чене съществуват безпогрешни механизмми и че всеки от тях понякога действа дори когато не би трябвало
***
Бедняците никога не могат да си позволят нищо и именно за това са бедняци.
***
Добрият метал звънти, когато го удариш.
***
жестоката, разоражаваща откровеност на млад човек
***
В това се състои същността на поезията, Цири. Да говориш за това, за което другите мълчат.
***
Не презирам шпионите. Презирам шпионирането. И презирам презрението.
***
Ако имаш приятели и въпреки това загубиш всичко, очевидно и приятелите ти имат вина. За това, което са направили, и за това, което не са направили. за това, което не са знаели, че трябва да направят.