Дарвиния

Автор: Робърт Чарлз Уилсън
Издател: Бард
Година: 2009

Харесвам всички книги на автора, въпреки малко странния му маниер на писане - героите са изцяло въвлечени в историята, но някак в страни от главното действие.
"Дарвиния" е разделена на 3 части: приключенски роман, в който нашата Европа изчезва и е заместена от различен свят без хора, на Марс също има изменения (има не една и две директни препратки към романи на Бъроуз); виртуална реалност, в която се води война между Разума на живите ноосфери и самовъзпроизвеждащ се и самоусъвършенстващ се машиен код, заразил като вирус Архива (последния проект в края на времето, когато всички разумни ноосфери се обединяват, за да опишат целия живот за да надживее ентропийния край на Вселената), много напомнящ ми за "Книгата на всички часове" на Хал Дънкан; директен сблъсък между Старите (Разума) и псионите (вируса) - почти еднакъв с "Легионът на времето" на Джак Уилямсън.
Много четиван книга, без да е нещо потресаващо.

Харесах:
предварително заявени очаквания за възхищение, чиято липса ще бъде приета за кръвна обида
***
"чудо" е дума, която използваме за да прикрием невежеството си
***
Суеверия... са онези чудеса, които не одобряваме.
***
Войната се превърна в екология.
***
Размениш ли два атома, цели планети ще се сблъскат.
***
Души като тебеширен прах.

***
Стареенето,..., е като да излежаваш присъда. Не само е неизбежно, но трябва и да присъстваш на него.