Автор: Патрик Зюскинд
Издател: Христо Г. Данов
Година: 1988
Много отдавна се "точа" на Зюскинд и специално на този роман. Съвсем случайно се сдобих с първото издание от времето на социализЪма - с кофти печат, груба хартия, подвързана с плат твърда корица и задължителния встъпителен 25-страничен литературен анализ, коментар или каквото се води сред литераторите.
В началото се почувствах попаднал отново в романите на Александър Дюма за Париж и Франция от XVIII-век - описанията на града предизвикаха това това усещане, но само до тук. Оттам насетне се сблъсках с едно много силно и жестоко начало на историята (раждането и детството на Жан-Батист Грьонуй), много протяжно развитие (пребиваването му при Балдини, пещерата и работата в Грас) и един напълно отнесен нанякъде край (убийствата, бягството от екзекуцията и смъртта обратно в Париж).
Беше ми адски тежко за четене, за щастие романът е къс, иначе нямаше да успея да се преборя. Моето собствено обоняние е доста слабо, така че целия сюжет, основан на аромати ми беше меко казано фантастичен, макар и добре описан. За сценката с оргията в Грас, предизвикана от въздействието на "парфюма" от красиво миришещи девойки на Жан-Батист над тълпата съм склонен да повярвам (за действието на феромоните се знае и много, и недостъчно).
Стилът и начинът на разказване са на майстор, но на мен м бяха трудни - сякаш се сблъсквах с комбинация на "Долорес" на Кинг и "От кръвчицата ти" на Стърджън.
Склонен съм да се пробвам с още някой роман на Зюскинд, но подозирам, че мей не е "мой тип".
Харесах:
Баща люлее своя син на колене, люлии-лю - това бе гледка, прастара като света и в същото време - вечно нова и пребъдна.
***
по-скоро предчувствие за аромат, отколкото действителност
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Аз самият отдавна се точа на този роман, но след написаното май ми стихна желанието. Ще се види.
ОтговорИзтриванеЧел ли си "Приспивна песен" на Чък Паланюк, тя е пак някакъв такъв стил, но е забавна по адски черен начин.
Парфюмът е култов роман, поне за мен, изпълни ме на максимум. Едноименният филм по книгата също е страхотен, особено последните сцени.
ОтговорИзтриване@Христо: Не съм чел Паланюк, но черния хумор ми е слабост, така че когато ми попадне...
ОтговорИзтриване@Бранко: Филмът не съм гледал, но последните 4 страници бяха единствените наистина изненадващи в романа.
С удоволствие ще ти го дам, само да го изровя от планината книги у дома във Видин :)
ОтговорИзтриванеНе се притеснявай, аз имам навика случайно да попадам на търсени книги. ;-)
ОтговорИзтриване