вторник, ноември 17, 2009

Парфюмът. Историята на един убиец

Автор: Патрик Зюскинд
Издател: Христо Г. Данов
Година: 1988

Много отдавна се "точа" на Зюскинд и специално на този роман. Съвсем случайно се сдобих с първото издание от времето на социализЪма - с кофти печат, груба хартия, подвързана с плат твърда корица и задължителния встъпителен 25-страничен литературен анализ, коментар или каквото се води сред литераторите.
В началото се почувствах попаднал отново в романите на Александър Дюма за Париж и Франция от XVIII-век - описанията на града предизвикаха това това усещане, но само до тук. Оттам насетне се сблъсках с едно много силно и жестоко начало на историята (раждането и детството на Жан-Батист Грьонуй), много протяжно развитие (пребиваването му при Балдини, пещерата и работата в Грас) и един напълно отнесен нанякъде край (убийствата, бягството от екзекуцията и смъртта обратно в Париж).
Беше ми адски тежко за четене, за щастие романът е къс, иначе нямаше да успея да се преборя. Моето собствено обоняние е доста слабо, така че целия сюжет, основан на аромати ми беше меко казано фантастичен, макар и добре описан. За сценката с оргията в Грас, предизвикана от въздействието на "парфюма" от красиво миришещи девойки на Жан-Батист над тълпата съм склонен да повярвам (за действието на феромоните се знае и много, и недостъчно).
Стилът и начинът на разказване са на майстор, но на мен м бяха трудни - сякаш се сблъсквах с комбинация на "Долорес" на Кинг и "От кръвчицата ти" на  Стърджън.
Склонен съм да се пробвам с още някой роман на Зюскинд, но подозирам, че мей не е "мой тип".

Харесах:
Баща люлее своя син на колене, люлии-лю - това бе гледка, прастара като света и в същото време - вечно нова и пребъдна.
***
по-скоро предчувствие за аромат, отколкото действителност

5 коментара:

  1. Аз самият отдавна се точа на този роман, но след написаното май ми стихна желанието. Ще се види.
    Чел ли си "Приспивна песен" на Чък Паланюк, тя е пак някакъв такъв стил, но е забавна по адски черен начин.

    ОтговорИзтриване
  2. Парфюмът е култов роман, поне за мен, изпълни ме на максимум. Едноименният филм по книгата също е страхотен, особено последните сцени.

    ОтговорИзтриване
  3. @Христо: Не съм чел Паланюк, но черния хумор ми е слабост, така че когато ми попадне...
    @Бранко: Филмът не съм гледал, но последните 4 страници бяха единствените наистина изненадващи в романа.

    ОтговорИзтриване
  4. С удоволствие ще ти го дам, само да го изровя от планината книги у дома във Видин :)

    ОтговорИзтриване
  5. Не се притеснявай, аз имам навика случайно да попадам на търсени книги. ;-)

    ОтговорИзтриване