Спектър

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2009

Първата част на очертаващ се силен роман на Лукяненко. Както обикновено - има доста препратки и закачки с други съветски и руски фантасти (както винаги - най-вече с братя Стругатски). Идеята с телепорталите под контрола на една единствена раса не е новост, както не са новост и повечето случки и раси в книгата.
НО - до сега не съм срещал раса като дио-дао - подобни на кенгуро хермафродити с живот около 6 месеца и възможност да предават поне частичнко споментите си на своите деца. Както е типично за Лукяненко - хем бяха обрисувани с щрихи, хем описанието създава илюзия за пълнота на образа им: култура, която предпочита усъвършенстванията пред нововъведенията (нямат време, затова не се занимават с излишни дейности); наследствени професии, като поне едно от децата приема професията на родителя с колкото поеме от професионални му опит и този на предците му; религия, която е едновременно тяхна и ничия, затова възприемат пламенно всички религии в галактиката и си остават дио-дао.
Силно сев надявам втория том с останалите 3 истории с издирванията на Мартин да са на същото ниво, а завършека да е изненадващ, както Лукяненко умее.

Харесах:
Вие мъж ли възпитавате, или естраден певец?
***
тук не беше трудно да се оцелее, но беше невъзможно да се забогатее
***
всяка религия е много по-агресивно настроена към еретиците, отколкото към хората, които не вярват изобщо
***
Когато те оскърбяват с думи, не си струва да вадиш меча... Трябва да убивш врага с думи.
***
Предсказуемите същества обожават собствениците си.
***
Когато животът е толкова кратък - няма смисъл да бързаш.
***
изглеждаха неуместни и наивни, като детска игра на войници насред изпепелено полесражение
***
Бял воал върху лика на небето, сякаш плахитебеширени  щрихи  върху черната дъска в класната стая...
***
Възрастните хора закимаха толкова енергично и с разбиране, че веднага стана ясно - ни най-малко не му вярваха.
***
няма нищо по-нелепо от гола жена, която се оптва да скрие голотата си с длани