Дребнио волен народ

Автор: Тери Пратчет
Издател:
Година:

Първо и основно - моя най-дълбок поклон към преводача! Ако някой ден се запознам - че го черпавам, нема лабаво!
Наистина, би могло да се пипне мъничко по езика на Нак Мак Фийгъл (някак по-врачански или по-пернишки трябва да звучат), но си личи, че е работено с кеф и желание.
На Пратчет най-много харесвам серията за Стражата, но и Вещиците не са за изхвърляне - всъщност нищо от Света на Диска не е за изпускане. Тази история малко напомня за "Господари и Господарки", макар че се развива с участието не на баба Вихронрав и леля Ог (появяват се само в епилога), а главна героиня е едно 8 годишно момиченце, открило в себе си дарбата да бъде вещица (Първото зрение - да вижда нещата такива, каквито са, а не такива, каквито се очаква да бъдат, и Втория акъл - така лиспващия здрав и непредубеден разум). Останалото си е Пратчет - много забавна история с доста сериозен втори пласт в нея.
Не мога да не спомена пак (и отново) за Нак Мак Фийгъл - пиктситата, кръстоска от шотландските бойци в "Смело сърце" и смърфовете. Другото е ясно - краднене, пиеньие, тепаньие и пцувни. Готина беше закачката - единствения им страх е от адвокати, затова мечовете им светят в синьо, когато има адвокати наблизо. Другата много забавна шега беше гонагъла (боен поет) - Нак Мак Фийгъл вярват в силата на думите, затова свирнята и поезията  могат да пръскат ушите (и не само) на противника (кой знае защо все се сещах за барда от филмите за Астерикс).
Лична вметка: това е първата книга, която прочетох на четеца си. Добре е, макар че ако не ме мързеше да преконвертирам pdf-а щеше да е още по-добре. Надявам се по-скоро Вузев да я издадат на хартия, за да си попълня колекцията на рафта.

Харесах:

Те изглеждаха като калайджии, но нито един от тях не ще може да калайдиса котле. Това, което правеха те бе да продават невидими неща. Като ги продадяха, те продължаваха да си ги имат. Те продаваха нещо, от което всеки има нужда, но рядко го иска. Те продаваха ключа от вселената на хора, които изобщо не подозираха, че вселената била заключена.

***

Вещицата намира удоволствие в дребните подробности. Вещицата вижда отвъд нещата и  покрай нещата. Вещицата вижда повече от останалите. Вещицата знае къде и кога е тя.

***

— Добре. Значи... ако вярваш в себе си...
— Да?
— ... и ако държиш на мечтите си...
— Да?
— ... и ако следваш звездата си...
— Да?
— ... пак ще те победят хора, използвали тяхното време да работят здраво и да учат неща и които не са били толкова мързеливи.

***

Не че беше лъжа. Всъщност си беше съвсем вярно, макар да не беше съвършено точно.

***

убаво нещо е голема мома, ма ха земе момъко да я гушне, че требе да бележи с тебешир доде е стигнал предишнио ден
***
Секи дето не е сфанал, че ми сфане ботушо!
***
Страхът беше влажна студена каша, но гневът имаше остър ръб.
***
по-добре да си на място, където не ти е мястото, отколкото да не си на място там, където някога си си бил на мястото и си спомняш това
***
бяха в настроение за битка и, за да не губят време, се биеха помежду си, за да понаберат скорост
*** 
Фея кръстница отпуска на една моя клиентка три желания - стандартния пакет от здраве, богатство и щастие, а когато веднъж моята клиентка се събужда една мрачна сутрин не особено щастлива, тя ме ангажира да заведа иск за нарушаване на договора. Безспорно безпрецедентен случай в историята на феите кръстници. За съжаление безпрецедентно беше и превръщането на тъжителката в малко джобно огледало, а на нейния адвокат, както виждате пред себе си, в жаба. Мисля, че най-лошата част беше, когато съдията изръкопляска. Крайно обидно, ако ми позволите да изразя мнението си.
***
Може да прекараш цял ден съзерцавайки едно цвете и изумявайки се колко чудесно е то, но това няма да ти помогне с доенето.