Усмихнатият труп

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2005

Приятна книга. Непретенциозна, доволно забавна, приемливо гадна и с добър черен хумор.
Малко разбъркано чета серията за Антита Блейк - сега се върнах на 2-рата история. Дребната хлевоуста съживителка се оказва в епицентъра на събития, забъркани от откчаен богат инвалид и безскрупулна вуду-жрица, плюс разбира се сложната взаимовръзка с Господаря на града. Признавам си, имаше почти всички парчета от загадката на видимо място, но не успях да я сглобя по правилен начин.
Малко ме подразни развръзката - никога не съм си падал по измъквания в последната секунда благодарение на нелепия шанс и Неговата воля.
Имах нужда от подобно четиво за разтоварване в края на годината, само не съм решил дали да започвам следващата книга.

Харесах:
 Камъчетата бяха толкова бели, че приличаха на ръчно натрошена каменна сол.
***
Миришеше на нова кола — пластмасово и някак нереално.
***
 Искам да знаеш какво виждаш, а не какво съм ти казал, че трябва да видиш…
***
 Би убил човек като стой, та гледай. Без да трепне. Но не по нужната причина. По аматьорски повод. Разбира се, мъртвецът пак ще си остане мъртъв…
***
Подозрението е здравословно. Пази те жив.
***
Долф беше полицай, той трябваше да се грижи за закона. Аз се грижех за по-прости неща, от рода на оцеляването.
***
Дори курвите си имат стандарти.
***
Застинахме като в илюзорните секунди, които траят с години. 
***
Има клади, които траят цяла вечност. Клади, пред които напалмът изглежда като временно неудобство. Тя щеше да гори цяла вечност, и това бе наполовина по-кратко, отколкото й се полагаше.
***
Чувствах се като лайно, но щастливо лайно. 
***
Той не разбираше. Бе досущ като всички други богаташи. Бъркаха парите с властта. А това изобщо не е едно и също.