Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007
Някак си тази история продължава предходното приключение на Анита Блейк и същевременно е различна. Не толкова гадна в подробностите, с повечко драма на морално ниво. Беше любопитно, как Анита трябваше да се обърне решение, което в срещу стратегически план съвпада напълно с нейното виждане относно легализацията на вампирите и даването им на граждански права, просто защото цената на прокарването му се различава драстично със собственото и правило "не давай човек на чудовищата". Предполагам, че в бъдеще и това ще бъде разрешено по някакъв начин.
Вече съм чел следващата, така че за сега ще спра с поредицата за Екзекуторката (има още една издадена на български, ако ме хване абстиненцията - ще я нагъна).
Харесах:
Пренебрегвам те, доколкото ми позволяваш.
***
Вината е извънредно популярно чувство.
***
Тялото ти реагира на ритми, по-стари от мисълта.
***
Светлите му очи бяха широко отворени, втренчени в нищото. Мъртъвците винаги са слепи…
***
Когато имам да обяснявам нещо, може и да не се държа мило, но поне съм настоятелна.
***
Някои хора наистина имат таланта да те превъзхождат.
***
Сигурно е бил истински трън в задника приживе, но дори и гадните хора от време на време заслужават съжаление.
***
Беше един от онези застинали мигове, когато секундите се точат като в кошмар от катран.
***
Той беше на двадесет. Помнех какво е. На двадесет знаех всичко. Трябваше ми цяла година да разбера, че всъщност не знам нищо. Все още се надявах да науча едно-друго, преди да стана на трийсет, но вече не горях от надежда.
***
Не бях виждала толкова много усмивки, откакто си купих последната употребявана кола.
неделя, декември 27, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар