Кървави кости

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

 Пак се връщам към поредицата за Анита Блейк - професионален съживител на зомбита, хоноруван екзекутор на вампири и нещатен помощник на полицейския Отряд на привиденията.
До сега книгите ми харесваха, защото съдържаха добра криминално-фантастична  интрига (почти на нивото на Дозорите), въпреки явно модното залитане на героинята едновременно по почтен алфа-върколак и похотлив вампир-господар. Зоофилия или некрофилия - явно това ще трябва да решава младото поколение.
Този път Хамилтън е прекалила - в Мисури Анита и стажантът и се оказаха забъркани в омбинация от различни модификации зло и амбиции, доукрасени със старомодна човешка алчност. Привикването на подкрепления в лицето на влюбения Господар на Сейнт Луис и домашния му любимец само влоши ситуацията и се започна едно надлъгване между вампири, келтски феи и почти безпомощни човеци с много дула на разположение. Честно, обичам заплетените интриги, ама тая си беше увъртяна излишно, а развитието беше на 2 пъти откровенно нелогично - лошите чудовища съвсем побеждаваха Анита и по-малко лошите чудовища, но ги оставяха да избягат съгласно Кодекса, за да има още един рунд и така до Щастливия край. Би било добре, но противоречеше на вече изградените образи - никой от лошите не беше откачен кретен, просто бяха неочаквано могъщи и много зли. Всъщност точно момента с придобитото от нейде могъществото на местния Господар и неговите подчинени си остана неизяснен.
Разбира се, в действието се добавяха нови щрихи към света на Анита - вампирите си имат надзорен Съвет, поразясни се какво е вампир-господар, какви са вампирите като видове, какви не са, ама ги има и т.н. Има накъде да се разтягат историите.
Все пак книгата е интересна и се чете много лесно. Започвам следващата.

Харесах:
Рядко успявам да се забъркам в неприятности като си мълча.
***
-Вампир-педофил, това не е ли против правилата?
-Какви правила?
-Че можеш да бъдеш само един вид чудовище.
***
ако си една от лошите, не можеш да бъдеш от добрите
***
Въздухът ухаеше на чисто и свежо. Човек се надява, че началото на времето е миришело по този начин: като пресен хлаб, като чисто пране, като детски спомен за пролетта.
***
Никога не поглеждай назад, нещо винаги се приближава.