Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Автор: Патриша Хайсмит
Издател: Народна култура
Година: 1988

Романите ме изумиха. Действието се развива в САЩ в средата на '50-те години на XX-ти век, а сякаш става дума за някаква много, много далечна от мен епоха. Действията на героите, отношенията им с околните, динамиката на събитията - всичко е толкова различно, че просто не можех да го възприема като реално възможно на моменти.

• "Непознати във влака" - това е история, която и до ден днешен се преработва от авторите на криминалета: 2-ма случайно запознали се, които извършват "кръстосано" престъпления, всеки в полза на другия. Принципно схемата е желязна - между тях няма проследима връзка и това биха могли да бъдат перфектни убийства, но не това е търсела Хайсмит. Всъщност - единият е инфантилен алкохолик, считащ властния си баща за виновен за собствената си малоценност, а другия - почтен провинциалист, зарязал неудачен брак и развиващ с талант и тръд кариера на архитект в Ню Йорк. Случайното запознаване във влака ги тласва в в поредица от събития, които водят към лудостта и самоунищожението.
• "Дълбока вода" - предполагам, че това е един от най-ранните опити да се опише социопат от средната класа. Тягостната история разказва за един рентиер от горната средна класа, изживяващ ленив спокоен живот в американската провинция, интересуващ се само от своите хобита и живеещ в странна хармония с доста откачената си съпруга и поредицата от нейни любовници. Почти случайното убийство на поредния става начало на верига от събития, водещи накрая до още смърт. Интересното беше опита за описание на емоциите и мислите на социопата, на моменти си бешезловещ като Ханибал Лектър в отчуждението си от човешката раса.
• "Крясъкът на кукумявката" - ествествено и тук героите са си предимно откачени. Един инженер с психически проблеми попада на лудичко момиче, докато наднича в прозорците и. Резултат - несподелената и любов хвърля в конфронтация отритнатия годеник, типичен тъповат бабаит. Когато се включва и бившата съпруга на инженера (алкохолизирана лъжкиня), остановката става съвсем нестабилна. Потенциалното убийство на бившия годеник от страна на инженера отключва един от най-безмилостните зверове - "общественото мнение". Липсата на доказателства за престъпление не му пречи да съсипе жертвите си до степен на самоубийство. Разкриването на истината също не помага много - освен може би за някаква странна форма на справедлива развръзка.

Като цяло - най-интересен ми беше живота на героите в епохата преди телевизията, преди рок-енд-рола, преди Виетнамската война, хипи-движението, наркотиците, сексуалната революция. От днешна гледна точка непрекъснатото пушене на героите, чашите с алкохол, които са почти постоянен спътник в свободното време, бавния ритъм на живот, почти неадекватните полицейски разследвания - всичко ми изглеждаше едва ли не като някакъв абсурд. Просто е изумително как се е променила Америка само за 15 години, а след нея и остатъка от света.

Харесах:
Когато става дума за хора, невинаги всичко върви според логиката.
***
Не мога да с е оплача от живота. Имах късмета да се родя рентиер, а това помага, естествено.
***
Бедността беше грозна, трагична и ненужна.