Издател: Еднорог
Година: 2003
Поредната добре
поднесена история на Борис Акунин.
Отново е издържана
в стила на старите криминалета и се
развива по класически сценариай: зловещо
убийство, малко следи и всички заподозрени
накуп с разследващия полицай на място
без изход (в случая – параход на път от
Англия към Индия). По случайност и Ераст
Фандорин се качва на същия кораб като
част от пътешествието му от Цариград
към Япония.
Историята е
разказана плавно и макар, че е доста
семпла, смяната на гледната точка на
разказвача успява да ѝ предаде допълнителни
нюанси и обем, без да я разтегля излишно
много.
Явно десетките
кримки на Агата Кристи и Едгар Уолъс са
оставили достатъчно схеми в главата
ми, така че развръзката не ме изненада
много. А Фандорин се сдобива с втора
смъртоносно опасна жена, която би се
радвала да го унищожи. Почти се изкушавам
веднага да започна следващите книги,
за да видя кога ще го погнат.
Харесах:
необремененият от авторитети мозък е способен понякога на интересни и верни наблюдения
***
На света няма нищо по-лошо от несретната сиромашка старост.
***
Запазих разума си и дори го изострих, но заплатих с голям къс от сърцето си.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар